Решение № 261295 от 19.11.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 20459/2019
- Вид
- Решение № 261295
- Подписан
- 19.11.2020
- В сила
- 21.06.2021
- Състав
- ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150а,ал.2,т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1 и т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1 и т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.213 · Кодекс за застраховането
- чл. 257, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 267, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 274, ал.2 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено на и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20459 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Д.З." АД, Вписано в TP с ****, Със седалище и адрес на управление:***, против П.К.П., ЕГН ********** *** искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от
7782.35 лева, представляваща изплатеното от Дружеството застрахователно обезщетение, с включени обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.07.2019г.) до окончателното изплащане на сумата, както и иск за сумата от 890.76 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 4252.96 лева за периода от26.06.2017г. до 19.07.2019г за която сума е издадена заповед за изпълнение №5793/25.07.2019г. по ч.гр.д.
11436/2019г., по описа на 41 с-в, ГО, ВРС, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда - 22.07.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че на 08.03.2009г. в гр. Варна, на ****, е реализирано ПТП между л.а. „****" с per. № ****, собственост на ****, управляван от П.К.П. и спрял л.а. „****" с per.
№ ****, собственост на ****. Твърди се, че за описаното по-горе ПТП е съставен Протокол за ПТП с № **** от 08.03.2009г. от длъжностно лице от ОД на МВР гр.
Варна, в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП. От Протокола за ПТП е видно, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е на П.К.П., както и че по време на настъпване на произшествието същият е управлявал л.а. „****" без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че на основание сключената в „****" АД застраховка „****" за л.а. „****" с per.
№ ****, полица № ****, за уврежданията по същия автомобил в„****" АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е образувана Ликвидационна преписка № 0020-900-0036-2009. За възстановяване на уврежданията по автомобила от „****" АД е определено и изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 8691.01 лева. Твърди се, че във връзка с ликвидацията на преписката „****" АД е реализирало обичайни разноски в размер на 7.00 лева. Твърди се, че на основание на чл.213 от Кодекса за застраховането (отм.) и сключената в „Д.З." АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 085080108144, покриваща отговорността на водача на л.а. „****" с per.
№ ****, в Дружеството ни постъпи искане от страна на „****" АД за възстановяване на сумата в общ размер на 8698.01 лева, представляваща изплатеното от „****" АД застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му. Твърди се, че по повод на предявената в „Д.З." АД претенция е образувана ликвидационна преписка № 900848/02.06.2009г. Документите по преписката са разгледани от Дружеството и „Д.З." АД одобрява и възстановява на „****" АД част от претендираната сума, а именно 4258.00 лева. Твърди се, че тази сума е възстановена и от П.П. в полза на „Д.З." АД на основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.).
Твърди се, че за разликата между изплатеното от „****" АД обезщетение по застраховка „****“ и възстановената от „Д.З.“ АД сума „****“ АД предяви съдебен иск срещу „Д.З." АД, като с Решение от 06.08.2014г. по гр. дело № 1122/2014г. по описа на СРС Съдът уважил частично иска на ищеца и осъди „Д.З." АД да заплати на „****" АД следните суми: 4252.96 лева - главница; законна лихва върху главницата за периода от 10.01.2014г. до окончателното погасяване на задължението; 1484.32 лева - съдебни разноски, реализирани по делото. Твърди се, че срещу първоинстанционното решение е подадена въззвивна жалба от „****“ АД, като с влязло в законна сила Решение от 14.06.2016г. по въззивно гр. дело № 5265/2015г. Софийски градски съд осъжда „Д.З.“ АД да заплати на „****" АД допълнително следните суми: 1312.07 лева - мораторна лихва за периода от 10.01.2011г. до
10.01.2014г. и сумата от 446.46 лева - съдебни разноски, реализирани по делото във въззивната инстанция.
Твърди се, че с преводни нареждания от 05.09.2014г. и 24.06.2016г. ищцовото дружество е заплатило на „****" АД всички дължими по посочените дела суми, включително и законна лихва за периода от 10.01.2014г. до 05.09.2014г. (датата на окончателното погасяване на задължението за главницата) в размер на 286.54 лева.
Твърди се, че с изплащане на застрахователното обезщетение по ликвидационна преписка с № 900848 и другите дължими суми, присъдени с Решенията по посочените по-горе граждански дела, „Д.З.“ АД придобива право да получи сумата в размер на 7782.35 лева, представляваща изплатеното от Дружеството застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, на основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) от застрахования водач П.К.П., тъй като при реализиране на ПТП последният е управлявал автомобила без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Твърди се, че на П.К.П. е изпратена Регресна покана с
Изх. № *********/29.05.2017г., с която длъжникът е поканен да възстанови доброволно в петнадесетдневен срок от датата на получаване на писмото дължимата сума в размер на 7782.35 лева на „Д.З." АД, като поканата е получена на 09.06.2017г. Твърди се, че П.К.П. не е погасил задължението си по доброволен ред, поради което му е изпратена повторна Регресна покана с Изх. ****., но ответникът отново не е погасил задължението си.
Твърди се, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение, получено в Районен съд Варна на 19.07.2019г., „Д.З.“ АД е поискало издаване на Заповед за изпълнение на паричното вземане в размер на 7782.35 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, 890.76 лева мораторна лихва върху сумата от 4252.96 лева за периода от 26.06.2017г. (датата, на която изтече даденият с Регресна покана с Изх. №
*********/29.05.2017г. петнадесетдневен срок за доброволно погасяване на задължението) до 19.07.2019г. (датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение), както и реализираните в заповедното производство разноски в общ размер на 273.46 лева, като във връзка с подаденото Заявление е образувано ЧГД № 11436/2019 по описа на Районен съд Варна и е издадена Заповед за изпълнение. Твърди се, че с Разпореждане от 20.08.2019г. на Районен съд Варна, получено в „Д.З." АД със съобщение на 30.08.2019г., е указана възможността на Дружеството да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът П.К.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Оспорва исковите претенции като погасени по давност. Заявява, че той доброволно е заплатил на ищцовото дружество сумата от 4258 лв. В същото време потвърждава, че други средства не е заплащал на ищцовото дружество. Приема, че вина за претендираното обезщетение за забава носи самото ищцово дружество, което не заплатило претендираната от **** сума в пълния размер от 8691,01 лв. и 7 лв. ликвидационни разноски. Не оспорва, че ответникът е бил привлачен във воденото между ищеца и
**** като трето лице – помагач на ответника „Дженерали", но заявява, че срещу него не е бил насочен обратен иск, поради което приема, че не е била прекъсвана погасителната давност за негови задължения към ищеца по настоящото дело. Приема, че началния момент, от който започва да тече погасителната давност е датата на ПТП - 08.03.2009 г., но най-късно - датата, на която пострадалото лице е получило обезщетение за нанесените му вреди.
Твърди, че не е канен от ищцовото дружество да заплати доброволно претендираните суми. Оспорва като погасени по давност и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявения по чл. 422 ГПК установителен иск.
В съдебно заседание ищецът депозира писмено становище, в което поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В издадени от служители при ОДМВР-Варна протокол за
ПТП №****/08.03.2009г. и Акта за установяване на административно нарушение №031639 е отразено, че на 08.03.2009г. в гр. Варна, на ****, поради движение с несъобразена с условията скорост и навлизане в участък в завой, лицето П.К.П., управлявайки л.а. „****" с per. № ****, собственост на ****, губи управлението над автомобила и блъска последователно спрял л.а. „****" с per. № ****, собственост на ****, който от своя страна блъска още двама участници в пътното движение.
От
Протокола за ПТП е видно, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е на П.К.П., както и че по време на настъпване на произшествието същият е управлявал л.а. „****" без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Видно от застрахователна полица №****/29.01.2009г., в
„****" АД е застрахован лек автомобил „****" с per.
№ **** застраховка „****", като във връзка с предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана Ликвидационна преписка № 0020-900-0036-2009 и за възстановяване на уврежданията по автомобила от „****" АД е определено и изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 8691.01 лева.
Съдът приема за безспорно установено, че ищцовото дружество е страна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №085080108144, покриваща отговорността на водача на л.а. „****" с per.
№ ****, както и че от страна на „****" АД е постъпило искане, за възстановяване на сумата в общ размер на 8698.01 лева, представляваща изплатеното от „****“ АД застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му.
Безспорно е установено, че по повод на предявената в „Д.З." АД претенция е образувана ликвидационна преписка №900848/02.06.2009г., въз основа на която на „****" АД е възстановена част от претендираната сума, а именно
4258.00 лева. Безспорно е установено, че сумата от 4258.00 лева е възстановена на ищцовото дружество от ответника П.П. на основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.).
Безспорно е установено, че въз основа на предявен от „****“ АД, против ищцовото дружество иск е образувано гр. дело № 1122/2014г. по описа на СРС, по което в качеството на трето лице помагач на настоящия ищец е привлечен и участва настоящия ответник П.К.П.. С Решение от 06.08.2014г. по гр. дело № 1122/2014г. по описа на СРС Съдът уважи частично иска на ищеца и осъди „Д.З." АД да заплати на „****" АД сумите от 4252.96 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.01.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 1484.32 лева - съдебни разноски, реализирани по делото. Предвид обжалване на съдебното решение е образувано въззивно гр. дело №
5265/2015г. по описа на СГС, като с Решение от 14.06.2016г. е отменено частично в отхвърлителната част Решението на Софийски районен съд и ищцовото дружество „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на „****" АД допълнително сумата от 1312.07 лева - мораторна лихва за периода от 10.01.2011г. до 10.01.2014г., както и сумата от 446.46 лева - съдебни разноски, реализирани по делото във въззивната инстанция.
Безспорно е установено, че с преводни нареждания от
05.09.2014г. и 24.06.2016г. ищцовото дружество е заплатило на „****" АД всички дължими по посочените дела суми, включително и законна лихва за периода от 10.01.2014г. до 05.09.2014г. (датата на окончателното погасяване на задължението за главницата) в размер на 286.54 лева.
Предвид извършеното плащане ищцовото дружество се суброгира в правата на удовлетворения кредитор-„****" АД и на ответника П.К.П. е изпратена Регресна покана с Изх. № *********/29.05.2017г., с която е поканен да възстанови доброволно в петнадесетдневен срок от датата на получаване на писмото дължимата сума в размер на 7782.35 лева на „Д.З." АД. Поканата е получена на 09.06.2017г. от упълномощено от ответника лице – Михова /вероятно негова майка/. Предвид липсата на плащане, на отв. П. е изпратена повторна Регресна покана с Изх. ****., която му е връчена лично на 02.10.2017г.
Разпечатката съдържа 46 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4806700d-337e-4f08-b7d1-674c3c63444d