Решение № 161 от 14.06.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Костинброд, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100252 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 1253 / 23.03.2022 г. подадена от К. В. И., ЕГН **********, чрез адв. К. – САК, със съдебен адрес : гр. С. против Софийския районен съд, с адрес : гр. С., представляван от А.В.А. / делото е изпратено по подсъдност /.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения, изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че като страна, а именно ответник по приключило гр. дело № 3829 / 2020 г., с решение влязло в сила на 23.03.2021 г. е нарушено правото му за разглеждане на делото в разумни срокове. Същият твърди, че същото продължило 4 години, 6 месеца и 24 дни, поради бездействието на органите на съдебната власт.

Ищецът сочи още, че на 23.03.2021 г. е подал заявление чрез инспектората на ВСС до Министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. На 30.12.2021 г. е получил отговор, с който го уведомяват, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като не нарушава разумния срок и съответно, че има 1 право да заведе иск по чл. 2б от ЗОДОВ. В констативния протокол не е зачетено времето за забавяне на заповедното производство, а именно : 3 години, 2 месеца и 13 дни.

Същият твърди, че е било образувано ч. гр. д. № 48782 / 2016 г., което е преминало в гр. д. № 3829 / 2020 г. по описа на СРС. Правото за разглеждане на едно дело в разумен срок се гарантира от чл. 6 ал. 1 от ЕКПЧ.

Според ищеца делото е започнало със заповедното производство, което впоследствие е преминало в исково производство.

С допълнителна молба вх. № 4086 / 20.09.2022 г. ищецът сочи, че претендира неимуществени вреди в размер на 4 000.00 / четири хиляди / лева, тъй като съдът се е забавил със своите действия по призоваване на лицето, а не е извършил справка в НБДН.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд да му заплати сумата от 4 000.00 / четири хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до пълното изплащане на дължимата сума.

Претендират се направените по делото разноски в размер на 700.00 – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от СРС, в който същият оспорва иска. Същият моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си. Моли съдът да задължи ищеца да посочи актовете, с които сочи, че са му причинени вреди. Претендират се направените по делото разноски на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник - адв. К. – САК, с пълномощно приложено по адм. дело № 365 / 2022г. г. по описа на Административен съд – София град.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, същият е депозирал становище, с което заявява, че поддържа отговора и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор С., която взема становище, че така предявения иск е неоснователен и недоказан.

2

Същата сочи, че се присъединява към отговора на СРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

На 29.08.2016 г. заявителят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Г.Х.Б., чрез юрк. А. е подал заявление срещу К. В. И., ЕГН ********** от гр. С. за сумата в общ размер от 2 249.80 лева, за доставена, но неизплатена топлинна енергия за неговия имот.

В СРС е било образувано ч. гр. д. № 48782 / 2016 г., като на 15.11.2019 г. / след като делото е било преразпределено на 25.09.209 г. / е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на К. В. И., ЕГН ********** – настоящият ищец на 05.01.2020 г. Същият е подал възражение в срок на 14.01.2020 г. и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415 ал.1 т. 1 от ГПК да подаде искова молба в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.

С Разпореждане № 20229757 / 20.10.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 48782 / 2016 г. по описа на СРС е допусната поправка по реда на чл. 247 от ГПК в диспозитива на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Заявителят е предявил иск в едномесечния срок и е било образувано гр. д. № 3829 / 2020 г., което е приключило с Решение № 20016267 / 19.01.2021 г., с което съдът отхвърля предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК : ********* искове и решението е влязло в сила на 23.03.2021 г.

След окончателното приключване на производството К. В. И., ЕГН ********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. Изготвен е подробен констативен протокол от 24.06.2021 г., който е бил изпратен на Министъра на правосъдието След като било разгледано заявление вх. № РС – 21 - 131 / 23.03.2021 г. заявлението е било отхвърлено, като неоснователно на основание чл. 60е ал.1 т. 1 от ЗСВ, тъй като продължителността на производството не е надхвърлило разумния срок / исковото производство е продължило една година, два месеца и осемнадесет дни /.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът 3 достигна до следните правни изводи :

В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и 4 да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на ч. гр. д. № 48782 / 2016 г. и гр. д. № 3829 / 2020 г. по описа на СРС.

В Констативния протокол изх. № РС – 21 – 131 от 24.06.2021 г. са посочени следните забавяния : общата продължителност на производството по делото включва периодът от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 29.08.2016 г. до датата на влизане в законна сила на решение № 20016267 на СРС – 23.03.2021 г. и е 4 години, 6 месеца и 23 дни.

А продължителността на исковото производство пред СРС е 1 година, 1 месец и 25 дни. Но също така се посочва и периодът, който е относим към ищеца, а именно датата на връчване на препис от заповедта – 05.01.2020 г. до влизане 5 на сила на решението – 23.03.2021 г., т. е. 1 година, 2 месеца и 18 дни.

Действително при разглеждане на ч. гр. д. № 48782 / 2016 г. по описа на СРС се констатира, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена извън предвидения в закона тридневен срок, като забавата е 3 години, 2 месеца и 13 дни. Същият обаче е извън относимия за ищеца период. Също така се констатира забавяне по исковото производство от постъпването на отговора на ответника и постановяване на определение по чл. 140 от ГПК / изготвяне на доклад / за насрочване на делото в съдебно заседание от 2 месеца и 3 дни и решението е постановено извън предвидения в закона едномесечен срок, т. е. 27 дни след изтичане на този срок.

Но съдът споделя доводите на ответника, че не бива да се отчита забава, тъй като в този период е било обявено извънредно положение на територията на Р България и във връзка с Решение на съдийската колегия на ВСС са били определени мерки за превенция на COVID – 19 за съдилищата на територията на Р България, съобразно които съдиите следваше да работят дистационно.

Също така ответникът – СРС е извършил всички необходими процесуални действия и е положил максимални усилия за връчване на съдебните книжа на ответника за изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК / дори е било залепено уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК /, но накрая е връчено лично съобщението на 01.08.2020 г. и е подаден отговор от ответника в срок.

Поради изложените съображения съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на исковата претенция – необосновано забавяне на исковото производство, която се изразява в бездействие на СРС, чиято продължителност да е извън границите на разумния срок към момента на сезиране на съда. Искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.