Решение № 266915 от 13.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………….…

13.12.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1241 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) вр. § 22 ДР КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът В.А.И. твърди, че 02.02.2015 г. е пострадал от ПТП в гр. София.

Около 6:00 часа на посочения ден л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, управляван от С.Д., се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“. В същото време по ул. „Проф. Александър Станишев“ в посока от ляво надясно спрямо посоката на л.а. „Мерцедес“ се е движел л.а.“ Ситроен“ с рег. № ******, управляван от Д.С.. Поради нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП л.а. „Ситроен“ ударил завиващия наляво л.а. „Мерцедес“, който се отклонил вдясно и продължил движението си, удряйки намиращия се на тротоара вдясно пешеходец В.И.. В резултат на удара ищецът бил притиснат към дърво в тревната площ след тротоара и получил увреждания: травматичен шок, контузия на гръден кош и корем, хемопневмоторакс вляво, фрактура на 1-7 ребра вляво и 6-то ребро вдясно, контузия на ляв бял дроб, подкожен ефизем вляво, фрактура на дясна ключица, фрактура на лява ключица, фрактура на лява лопатка, фрактура на тялото на трети гръден прешлен. На ищеца били направени две тежки операции на стойност 6000 лв. – разходи за импланти. Ищецът посочва, че и към настоящия момент търпи значителни по интензитет болки и страдания, не може да си служи пълноценно с двете ръце, предстои му продължителна и болезнена рехабилитация. По изложените съображения се претендира обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., както и 6000 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.02.2015 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

В отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва иска. Твърди ПТП да е причинен по вина на водача на л.а. „Ситроен“, който не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес“. Посочва, че претендираните неимуществени вреди са в прекомерен размер. Прави искане за привличане на Г. фонд като трето лице-помагач на страната на ответника при твърдение водачът на л.а. „Ситроен“ с рег. № ****** към датата на процесното ПТП да е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в нарушение на правилата на чл. 50 ЗДвП.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Л., поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез юрк. Х., оспорва исковете. Трето лице-помагач на страната на ответника Г. фонд заявява становище за неоснователност на исковете, защото вина за увреждането на ищеца има единствено водачът на МПС, застраховано от ответника. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С решение от 21.09.2020 г. по ВАНД № 5384/2018 г. на СГС, НО, VІ с-в, е отменено решение на СРС, 102 с-в по НАХД № 15802/2015 г. и С.С.Д.е признат за виновен в това, че на 02.02.2015 г. около 6:00 часа, при условията на независимо съизвършителство с Д.Т.С. при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******* в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Проф.

Ал. Станишев“ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като при ограничение от 50 км/ч автомобилът се е движел със скорост от порядъка на 91 км/ч и е реализирал ПТП с л.а. „Ситроен“ с рег. № ******, движещ се по ул. „Проф. Александър Станишев“ с посока на движение от ул. „Тодор Николов“ към ул. „Търново“, като вследствие на сблъсъка л.а. „Мерцедес“ се отклонил надясно, напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.А.И. и по непредпазливост причинил на пешеходеца телесни увреждания, изразяващи се в: травматичен шок, хемопневмоторакс и подкожен емфизен вляво, счупване на 1-во – 7-мо ребро вляво, 2-ро – 6-то ребро вдясно, счупване на: дясна ключица, лява ключица, лява лопатка, трети гръден прешлен (без засягане на гръбначен мозък), които увреждания имат характера на средна телесна повреда, като деянието съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1 НК. В мотивната част е посочено, че по ул. „Ал. Станишев“ в средна пътна лента за движение от общо три се е движел л.а. „Ситроен“, управляван от Д.С.. На кръстовището с ул. „П. Владигеров“ при знак Б-1 С. предприел навлизане в кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ като не пропуснал движещия се по пътя с предимство с автобус. Последвал удар с движещия се л.а. „Мерцедес“. Автомобилът се завъртял по посока на часовниковата стрелка, последвал втори удар между двата автомобила – в зоната на стопа в страничната лява част на л.а. „Мерцедес“ със задната част на л.а. „Ситроен“, след което л.а. „Мерцедес“ извършил самостоятелно движение по бул. „П. Владигеров“.

Водачът Д.изгубил управление над автомобила, последният се качил изцяло на тротоара, в близост и непосредствено след кръстовището, гледано в посока бул.

„Сливница“ и спрял движението си, като предната част на автомобила била насочена към тревната площ, а задната – към бул. „П. Владигеров“. лекият автомобил ударил със страничната си лява част намиращия се на тротоара пешеходец В.И.. Последвало притискане на пешеходеца между намиращото се на мястото дърво и л.а. „Мерцедес“. Съдът е приел, че л.а. „Мерцедес“ е имал обективна възможност да възприеме другия водач и съответно да избегне сблъсъка с другия автомобил, ако е управлявал л.а. „Мерцедес“ с разрешената скорост от 50 км/ч и ако е предприел своевременно спиране. Ударът е настъпил в резултат на пренебрегнатото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Вещото лице посочва, че в пряка причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент ищецът е претърпял следните увреждания: фрактури на дясната ключица, лявата ключица, лявата лопатка, трети гръден прешлен, контузия на гръден кош и корем, фрактури на I до VII ребра в ляво, контузия на левия бял дроб, подкожен емфизем в ляво, хемопневмоторакс в ляво, фрактури на II до VI ребра в дясно, хемоторакс в дясно, контузия и охлузване в лява лицева област на главата. Ищецът е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за периода 02.02.2016 г. – 07.03.2015 г. При постъпването е извършена торакоцентеза с поставен дрен. Извършени са оперативни интервенции: на лява ключица, на дясна ключица, на лява лопатка, направена е трахеостома, повторно на лява ключица.

Вещото лице разяснява, че фрактурите на ребрата могат да доведат до формирането на т.нар. „гръден капак“, който клинично се определя като зона от гръдната стена, намираща се между счупените ребра и характеризираща се с патологична подвижност по време на дихателните движения - хлътва навътре при вдишване и изпъква навън при издишване и до други сериозни последствия. Наред с това когато острият край на някой от фрагментите на счупеното ребро проникне в дълбочина, той може да пробие плеврата (обвивката на белия дроб) и дори самия бял дроб, което предизвиква т.нар. пневмоторакс (разхерметизиране на гръдната клетка).

Ако при това проникване на острия фрагмент навътре бъдат засегнати субкостални или белодробни кръвоносни съдове, възникналият при това кръвоизлив, съпътстван от наличието на въздух в плевралната кухина, ще доведе до настъпването на хемопневмоторакс. И двете патологични състояния са се наблюдавали при ищеца В.А.И. в резултат на процесното ПТП. Наличието на описаните по-горе травматични увреждания в областта на гръдния кош са довели до необходимостта от извършване на спешни реанимационни мероприятия, изразяващи се в незабавно интубиране на пострадалия и преминаване към апаратна вентилация (командно дишане), както и осъществяването на торакоцентеза – дрениране на гръдната кухина по вентилен механизъм с цел евакуиране на въздуха, преодоляване колапса на белия дроб и възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка. Според експерта подбраните оперативни подходи са били правилни и необходими с оглед нормалното възстановяване на общото състояние на пострадалия. За целите на експертизата д-р К. е извършил личен преглед на ищеца на 21.05.2021г. Експертът констатира, че към момента на клиничния преглед ищецът е в задоволително общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Съобщава за болки най-вече в лявото рамо, които се проявяват основно при промяна в климатичните условия. При навеждане на торса напред към земята се регистрират болки в лявата гръдна половина. Спорадично има болки и в гръбначния стълб. Няма болки в областта на десния раменен пояс. Налага се да приема аналгетици (метамизол) два до три пъти седмично. Според експерта прави впечатление по-високото разположение на лявото рамо в сравнение с дясното. В областта на дясната клавикула се забелязва прав цикатрикс от стар оперативен белег с дължина 14см. В областта на яремната ямка, над горния ръб на стернума се забелязва прав вертикален цикатрикс от трахеостомия с дължина Зсм. В областта на лявата клавикула се забелязва прав цикатрикс от стар оперативен белег с дължина 13см.

В областта на лявата скапула се открива цикатрикс от оперативен достъп с хоризонтално рамо 14 см и вертикално рамо 13 см. Всички изброени белези са на нивото на околната кожна повърхност, без хипер- или хипопигментация и без данни за наличие на инфекция. Мускулната сила и захватът на лявата ръка са значително намалени в сравнение с тези на дясната. Движенията в дясната раменна става са безболезнени и в обем спрямо нормата. Движенията в лявата раменна става са болезнени и в следния редуциран обем спрямо нормата: флексия (напред) -

140 ° (при норма 150-180 °), екстензия

(назад) - 30° (при норма 40°); абдукция (отвеждане встрани) - 90° (при норма 160-180°), аддукция (привеждане пред тялото) - 150 (при норма 20-40°), вътрешна ротация (до тялото) - 60° или до нивото на първи лумбален прешлен (при норма 95° или до ниво четвърти - осми торакален прешлен Т4-Т8); външна ротация (до тялото) - 15 ° (при норма 40-60 °); вътрешна ротация (при 90° абдукция на крайника) - 35° (при норма 70°); външна ротация (при 90°абдукция на крайника) - 35° (при норма 70°); циркумдукция (въртеливо движение на целия горен крайник в раменната става) - невъзможна само от раменния пояс, включва и гръбначния стълб (при норма 360°). Тораколумбалният отдел на гръбначния стълб е нормално развит, без патологични кожни промени, без оток и неболезнен при палпация. Движенията в разглеждания участък на гръбнака са симетрични, в пълен обем за възрастта. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на двата горни крайника на ищеца. Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на дясната клавикула по типа на първичното костно срастване с наличие на остеосинтезните материали - плака и винтове. Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на лявата клавикула по типа на първичното костно срастване с наличие на остеосинтезни материали - плака и винтове.

Фрактурата на лявата скапула е зарастнала напълно по типа на вторичното костно срастване с образуване на екзуберантни калуси в зоните на фрактурите. Въпреки извършената открита репозиция на фрактурата на ставното лице и фиксацията й с импланти, се наблюдават данни за развитие на тежка посттравматична артроза на лявата раменна става, засягаща основно ставното лице на лопатката. Според д-р К. точно тази артроза е причината за ограничението в обема на движенията на лявата раменна става.

Разпечатката съдържа 28 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48054ab8-d783-4f0d-9b02-5f176e3585a0