Решение № 357 от 04.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Ямбол, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103105 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Г. от с. Ч., обл. Я., чрез пълномощник адв. Н. М. от АК - гр. Я., против „Вива Кредит“ АД – гр. София.

С исковата молба се твърди, че на 14.05.2025 г. ищцата е сключила с ответника договор за паричен заем № ****** по силата на който „Вива Кредит“ АД е предоставил в собственост заемни средства в размер на 1200 лв. със срок на погасяване на заема - 15 месеца. Твърди се, че видно от погасителният план между страните е било уговорено заемателят да заплаща погасителни вноски в размер посочен в колона 3, като към тях се добавяли такса за експресно разглеждане и уговорена неустойка, с което погасителната вноска нараснала на 200.48 лв. Поддържа се, че процесният договор попада в полето на закона за защита на потребителския кредит, както и, че същият нарушава разпоредбите на ЗПК, и в този смисъл се явява недействителен.Сочи се, че в договора е визиран ГПР – 61,93%, като не били посочени взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място се поддържа, че уговорената в договора клауза за неустойка се намира в пряко противоречие със ЗПК. Същата прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самият длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задължението.В случаят се поддържа, че се касае за неустойка, която излиза извън рамките на присъщите й функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи се, че общата сума, която е следвало да заплати заемополучателят за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на поръчителство или банкова гаранция възлизала на сумата от 1383.60 лв.Твърди се на следващо място, че с включването на тези суми в ГПР той би се променил многократно, а 1 същият следвало да се включи в ГПР, тъй като били разход във връзка с предоставяне на кредита по чл.19, ал.4 от ГПК.

На следващо място се поддържа, че с посоченият начин се заобикаля и закона - чл.33, ал.1 ЗПК.

Поддържа се, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части по договора влече нищожност на целия договор, като на тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ИМ, като се поддържа, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска доколкото по процесният договор са били начислявани единствено главница и лихви, като всички постъпили от ищцата плащания послужили за погасяване именно на тези пера от договора, като други начисления не били правени.

Релевират се възражения за нередовност на ИМ.

Не се оспорват фактическите твърдения на ищцата за сключване на договора за паричен заем.

Оспорват се всички останали твърдения на ищцата.

На следващо място предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Поддържа се, че договора за паричен заем отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се излагат съответните аргументи в тази насока.

Сочи се, че съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК при изчисляване на ГПР се включват разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит, като в случая от размера на ГПР било видно, че не е нарушена предвидената забрана, няма нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с Постановление на Министерският съвет на Р България.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалната ИМ е предявил и насрещен иск срещу ищцата по първоначалната искова молба Н. Г. Г., като с насрещният иск ищецът по него „Вива Кредит“ АД и на осн. чл.8, ал.3 от договора за паричен заем обявява вземането по договора за предсрочно изискуем, като сочи, че настоящата ИМ следва да се счита и за уведомление за обявяване на всички вземания по договора за паричен заем за предсрочно изискуеми.

Твърди се, че заемополучателя Н. Г. Г. е заплатила обща сума в размер на 447 лв., от които: 253.84 лв. - главница и 193.16 лв. - договорна лихва, както и, че към момента на подаване на насрещният иск същата дължи главница и договорна лихва в общ размер на сумата от 1038.24 лв., от които: 946.16 лв. - главница и 92.08 лв. - договорна лихва за периода от 15.05.2025 г. до 19.12.2025 г.

2

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата по насрещният иск Н. Г. Г. да заплати на ищеца по него „Вива Кредит“ АД сума в общ размер на 1038.24 лв., от които: главница - 946.16 лв. и 92.08 лв. - договорна лихва от 15.05.2025 г. до 19.12.2025 г.

Претендират се разноски по делото.

Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ, до окончателното й изплащане.

В предоставеният на ответницата по насрещният иск Н. Г. Г. срок за отговор е постъпил такъв, с който се поддържа, че предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан.

Отново се поддържа, че договора за кредит е нищожен на съображенията, изложени и в първоначалната искова молба и се иска от съда отхвърляне на предявеният насрещен иск от „Вива Кредит“ АД.

Преди съдебно заседание е постъпила писмена защита от адв. Н. М. от АК – гр. Я., в качеството му на пълномощник на ищцата по първоначалната искова молба и ответница по насрещната такава, с който отново и на изложените вече в исковата молба съображения се поддържа, че сключеният договор за заем е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Преди съдебно заседание е постъпила молба и от ответника по първоначалната искова молба и ищец по насрещната искова молба „Вива Кредит“ АД, с който се поддържа насрещната исковата молба. Поддържа се и отговора по чл.131 от ГПК депозиран с първоначалната искова молба.

Претендират се разноски. Представя се списък на разноски.

Страните не присъстват в съдебно заседание като и двете преди съдебно заседание депозират писмени становища по делото, с които по същество поддържат заявеното от тях.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 14.05.2025 год. между ответника по първоначалната искова молба „Вива Кредит“ АД в качеството на заемодател от една страна и ищцата по първоначалната искова молба Н. Г. Г. в качеството на заемател от друга е сключен договор за паричен заем с № ****** с който съгласно чл.2 от Договора заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1200 лева, а заемателя се е задължил да върне същата на заемодателя на 15 броя вноски в срок от 15 месеца, при размер на погасителната вноска – 108.24 лева, и при ФГЛП – 48.50% и ГПР 61.93%, общ размер на всички плащания – 1623.60 лева., който включва общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита привзетите в т.8 допускания – ГПР 61.93%, като в т.8 изрично е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него 3 срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. ГПР е изчислен по формула като са посочени съответните въведени части. Видно от погасителния план /Приложение1/ погасителната вноска в общ размер от 108.24 рева включва единствено главница и лихва, а падежът на последната погасителна вноска – 07.08.2026 год.

При тия фактически данни съдът намери предявения с първоначалната искова молба иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за неоснователен на следните съображения:

Изложеното в исковата молба за наличие на неустоечна клауза за непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция не отговаря на действителното фактическо положение при прочит на процесния договор. Такива клаузи липсват, липсва и начисляване на такива суми и към съответната погасителна вноска.

Не се установява и нарушение нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК доколкото в нея не се предвижда да бъдат изброени всички разходи включени в ГПР, а само допусканията за бъдеще време използвани при начисляване на ГПР. В случая ищцата-кредитополучател е била запозната предварително с размера на сумата, която ще върне на кредитодателят под формата на ГПР и в този смисъл липсва в случая твърдяната недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не се установява нарушение разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ищцата съгласно конкретния договор не имала задължение, не са предвидени, респ. не са начислявани, както се твърди в исковата молба, такса за експресно разглеждане на заявка и неустойка за непредставяне на поръчител или банкова гаранция, което да води до скрито оскъпяване на кредита.

Настоящият съдебен състав намери договора за паричен заем за изцяло действителен и обвързващ страните по него. Същият съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и в този смисъл съдът на установи да е налице нарушение нормата на чл.11 ЗПК.

Ето защо и така предявения от Н. Г. Г. против „Вива Кредит“ иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По предявения от „Вива Кредит“ против Н. Г. Г. насрещен иск с правно основание чл.240, във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД, съдът намери за изцяло основателен на следните съображения:

Съгласно чл.8, ал.3 от Договора, заемодателят има право да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по насотящия договор в случай че заемателят забави плащането, на която и да е изискуема погасителна вноска, или не изпълни което и да е от задълженията си по кредита.

В предявения насрещен иск ищеца по него „Вива Кредит“ е обективирал своето волеизявление, че на основание чл.8, ал.3 от Договора обявява вземането си по него за предсрочно изискуемо и с получаването на насрещната искова молба от пълномощника на ответника Н. Г. Г. следва да се счита, че то е достигнало до длъжника и в този смисъл е било 4 надлежно упражнено от кредитора. С насрещната искова молба на свой ред е представена счетоводна справка по договора, която не е надлежно оспорена от ответницата по насрещния иск, и видно от която заемополучателят Н. Г. Г. заплатила по процесния договор следните суми, както следва: 07.07.2025 год. – 94.59 лева – лихва и 106.41 лева главница; 02.09.2025 год. 84.53 лева лихва и 116.47 лева – главница; 18.10.2025 год. 14.04 лева – лихва и 30.96 лева – главница, общо платено 193.16 лева лихва и 253.84 лева – главница, като към 07.11.2025 год. задълженията по договора възлизат общо на сумата от 1176.00 лева, от които:

946.16 лева – главница и 230.44 лева – лихва.

Ето защо и при тия фактически данни съдът намери предявения като насрещен иск за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 946.16 лева считано от завеждане на насрещната искова молба в съда – 19.12.2025 год. до окончателното и изплащане.

При този изход на делото „Вива Кредит“ има право на сторените от дружеството разноски в производството – 38.13 евро заплатени такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо в размер на 200 евро.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., обл.Я., ******* чрез пълномощник адв.Н. М. М. от АК Я., служебен адрес: гр.Я. ******* против „Вива Кредит“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.““Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от Изп. директор К. И. К., иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № *******/14.05.2025 год. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.