Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 29.09.2025, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Наказателно дело от общ характер 108/2025
Вид
Присъда № 14
Подписан
29.09.2025
В сила
15.10.2025
Състав
Пенка Борисова Йорданова

Цитирани разпоредби

М О Т И В И към Присъда № 14 от 29.09.2025г. по НОХД 108/2025 год.на СвРС =====================================

Обвинението против подсъдимия П. И. Е. от гр. П. с ЕГН ********** е по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б“б“ от НК за това, че на неустановени дата в периода от 01.08. 2024 г. до 01.10.2024 г. в с. Б.С., общ. С., действайки в условията на опасен рецидив отнел множество чужди движими вещи: - 1 бр. дамска брачна халка с тегло около 1,5 грама от злато 14 карата на стойност 250.00 лева, 1 бр. мъжка брачна халка с тегло около 3,0 грама от злато 14 карата на стойност 500.00 лева, 1 бр. дамски пръстен с „оплетка“ в горната страна с тегло около 6,5 грама от злато от 14 карата на стойност 975.00 лева и 1 бр. дамски пръстен с „мрежичка“ от горната му страна с тегло около 5,3 грама от злато 14 карата на стойност 795.00 лева всичките собственост на Д. Р. Г. и 1 бр. мобилен телефон марка „i**“, модел „**/A“ на стойност ** лева собственост на Г. Д. Г., всички на обща стойност 5220.00 лева /пет хиляди двеста и двадесет лева/ от владението Д.

Р. Г. и без нейно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои.

Граждански иск е предявен от Д. Р. Г. против подсъдимия П. И. Е. с ЕГН ********** за сумата от 2520,00 лева, представляваща претърпените имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

Граждански иск е предявен от Д. Р. Г., като майка и законен представител на Г. Д. Г. против подсъдимия П. И. Е. с ЕГН ********** за сумата от ** лева, представляваща претърпените имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал.

1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

По така предявеното обвинение подсъдимия се признава за виновен. Защитникът му взема становище, че обвинението е доказано по безспорен начни, включително и чрез активното съдействие на подсъдимия за разкриване на престъплението. Следвало при определяне на наказанието да бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, съдействие, мотива , както и да бъде отчетено влошеното здравословно състояние на подсъдимия, изискващо своевременно лечение.

По искане на подсъдимия и защитника му адвокат П. Д., производството по делото е проведено по реда на глава 27 (чл. 370 и следващите) от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите.

Подсъдимият Е. по време на предварителното изслушване след разясняване на правата по чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е обявил, че самопризнанията му ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. П. И. Е. е роден на *********г. в гр. С.З, има завършено основно образование, разведен е, не работи, живее в гр. П.. Осъждан е 18 пъти за извършени 1 престъпления от общ характер. Последното осъждане преди настоящото деяние е по наказателно дело на Окръжен съд Карлсруе, ФРГ, присъдата по кето е призната с Решене по ЧНД № **/2023г. на ВТОС и по което е осъден за десет деяния, съответстващи на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 26 от българския Наказателен кодекс. За тях му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и седем месеца. С посоченото решение на ВТОС е признато и осъждането му по същото дело на Окръжен съд Карсруе, ФРГ, което е за 13 деяния, съответстващи на престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. чл.

26 от българския Наказателен кодекс.

Св. Д. Р. Г. живее в с. Б.С., общ. С., ул. „Л.“ №**, заедно със съпруга си /св. М.И.Т/ и с двете си дъщери Г. /на 12 г./ и Д. /на 13 г./.

На неустановена дата в началото на месец август 2024 г., в дома й отишъл подс. П. И. Е., който бил познат на св. Г. от детските й години и е неин далечен роднина. До този ден, двамата не се били виждали около 30 години. Тогава Г. разбрала, че подсъдимият работи като строител при големия й брат КК.Ц.Б в гр. С.З. Св. Г. имала от по-рано уговорка с брат си, двете й дъщери да отидат при него в гр. С.З, за да му гостуват за няколко дни. Поради това, К.Б бил изпратил подсъдимия да ги вземе от с. Б.С. и да ги придружи до гр. С.З.

Узнавайки това, св. Г. приела подс. Е. радушно и го поканила да им гостува в дома им.

Настанила го в друга къща, находяща се в двора й. На сутринта приготвила багажа на децата и ги изпратила заедно с П.. За из път му дала 200 лева. Същата вечер подс. Е. завел децата при брат й в С.З.

След два - три дни той отново посетил дома на св. Г.. Казал й, че трябва да си вземе някакви накити от жена, с която се бил развел в гр. П. и понеже няма къде да преспи е дошъл в с.

Б.С.. Св. Г. го поканила да остане за един ден и го настанила в същата къща, както и предишния път. Подс. Е. останал там три - четири дни. Докато св. Г. и съпругът й били на работа през деня, той имал свободен достъп до всички помещения в двете къщи.

На 06 септември 2024 г., сутринта, подс. Е. си тръгнал. След това, през същия месец той започнал да посещава дома на св. Г. редовно за по няколко дни, като посочвал най- различни поводи.

На неустановена дата в периода от 01.08.2024 г. до 01.10.2024 г., подсъдимият взел от къщата, която св. Г. обитава различни златни накити както следва: 1 бр. дамска брачна халка с тегло около 1,5 грама от злато 14 карата на стойност 250.00 лева, 1 бр. мъжка брачна халка с тегло около 3,0 грама от злато 14 карата на стойност 500.00 лева, 1 бр. дамски пръстен с „оплетка“ в горната страна с тегло около 6,5 грама от злато от 14 карата на стойност 975.00 лева и 1 бр. дамски пръстен с „мрежичка“ от горната му страна с тегло около 5,3 грама от злато 14 карата на стойност 795.00 лева. Докато бил в дома на св. Г. забелязал, че на секцията в хола на къщата, където бил настанен да спи има мобилен телефон **, **“ и взел и него.

На неустановен ден в края на м. септември 2024 г., следобед, св. Г. установила, че й липсват златни накити. При следващата й среща с подс. Е., го попитала къде са пръстените.

Първоначално той отричал да ги е взел и заявявал, че тя нищо не може да докаже. Заплашил я, че ако каже на някой за пръстените, щял да й „направи мръсно“ като каже, че тя е имала любовна връзка с него.

При последващи разговори, той и признал, че е взел двете халки и че ги е заложил за сумата от 370 лева в заложна къща в гр. П.. Св. Г. съобщила в РУ С. за това.

При извършените оперативно-издирвателни мероприятия двете халки били установени в заложна къща „**“, находяща се на адрес гр. П., бул. „**“ №14а и с управител св. К.Л.Ч.

Тогава те били предадени с протокол за доброволно предаване на служители на РУ-С., приложен по делото.

2

Междувременно св. Г. установила, че от секцията в хола на къщата, където спял подсъдимия, липсва посочения по-горе мобилен телефон ** „**“. Той бил нов, закупен в края на 2023 г. от Германия и подарен на малката й дъщеря Г. Д. Г. в началото на 2024 година.

Според заключението на назначената оценъчна експертиза общата стойност на отнетите златни накити е 2 520 лева, а стойността на отнетия мобилен телефон е 2 700 лева. Общата стойност на всички отнети вещи е 5220.00 лева /пет хиляди двеста и двадесет лева/, според заключението на вещото лице, а стойността на възстановените щети е 750,00 лева.

Съдът, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и с оглед направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство – протоколи за доброволно предаване – л. 50-51, разписка – л. 53, справка от Йеттел България ЕАД – л. 86, Разпореждане по ЧНД 9/2025г. на РС С., Разпореждане по ЧНД № 286/2024г. на РС С. – л. 68-79, показанията на свидетелите Д. Г., ММ.Т. и К.Ч, заключението на съдебно-оценъчната експертиза, справка за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено по безсъмнен начин, извършването на деянието, предмет на обвинението, от подсъдимия П. И. Е..

Безспорно се установи деянието на подс. Е. – на неустановени дата в периода от 01.08.

2024 г. до 01.10.2024 г. в с. Б.С., общ. С., действайки в условията на опасен рецидив отнел множество чужди движими вещи: - 1 бр. дамска брачна халка с тегло около 1,5 грама от злато 14 карата на стойност 250.00 лева, 1 бр. мъжка брачна халка с тегло около 3,0 грама от злато 14 карата на стойност 500.00 лева, 1 бр. дамски пръстен с „оплетка“ в горната страна с тегло около 6,5 грама от злато от 14 карата на стойност 975.00 лева и 1 бр. дамски пръстен с „мрежичка“ от горната му страна с тегло около 5,3 грама от злато 14 карата на стойност 795.00 лева всичките собственост на Д. Р. Г. и 1 бр. мобилен телефон марка „i**“, модел „**/A“ на стойност ** лева собственост на Г. Д. Г., всички на обща стойност 5220.00 лева /пет хиляди двеста и двадесет лева/ от владението Д. Р. Г. и без нейно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои, прекратил фактическата власт на собствениците върху тези движими вещи и установил своя фактическа власт върху тях. С деянието си подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна - при пряк умисъл, престъпния състав на чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

Предходните осъждания на Е. определят, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От субективна страна подс. П. И. Е. е извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – разбирал е, че отнема вещи, които не му принадлежат, а от друга страна е искал настъпването на общественоопасните последици – да настъпи имотна вреда у пострадалия.

По такъв начин подсъдимият П. И. Е. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.

„а“ и б. „б“ от НК. облагодетелстване.

Причини за извършване на деянията – желание за лесно, престъпно 3

Смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания, съдействието.

Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания на подс. Е. извън тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив, лоши характеристични данни, висока стойност на отнетото имущество.

Предвид горното съдът намира, че обществената опасност на деянията е висока. Отнети са вещи на сравнително висока стойност – към датата на деянието минималната за страната работна заплата е ** лева, от което и извода, че стойността на причинените имуществени вреди надвишава минималната за страната работна заплата към датата на деянието неколкократно, но щети на стойност почти минималната работна заплата са възстановени. Няма квалифициращи признаци на деянието, извън квалификацията че е извършено в условията на опасен рецидив. Подс. Е. е личност с повишена степен на обществена опасност – осъждан е, настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив.

Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Е. съдът прие самопризнанията и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, мотива – липса на доходи, а се нуждаел от средство, включително и за отглеждане на двете си деца, които били изоставени от майката, продал отнетите вещи и пратил парични средства на сестра си, която се грижела за двете му малки деца, критичното му отношение към извършеното, разкаяние, влошеното му здравословно състояние вследствие онкологично заболяване и като приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а ал.

4 от НК , съдът на основание чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК определи наказание под най-ниския предел и му наложи наказание една година и два месеца лишаване от свобода. Съгласно чл. 57 т. 2 б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с присъдата беше определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието една година и два месеца лишаване от свобода, което наказание счете, че ще изпълни целите на генералната и индивидуална превенция.