Решение № 158 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000248 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК, образувано по въззивна жалба на "БИЗНЕСКОНСУЛТ" ООД, ЕИК 103095976, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. К., срещу решение № 82/20.02.2026г., поправено с решение № 173/16.04.2026 г., постановени по т.д.

№ 673/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявеният от „Бизнесконсулт" ООД срещу П. А. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 120 000.21 евро /равняващи се на 234 700 лв./, представляваща пропуснати ползи за период от 02.07.2020г. до 02.07.2024г. от бездействие, изразяващо се в неотдаване под наем на собствения на дружеството хотел „В Д", с адрес гр.

Варна, 9007, м. „А М" № 674, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 02.07.2024г. до окончателното плащане на присъдената сума, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при допуснати неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални 1 нарушения. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения се изразяват в необсъждане на всички наведени от страните по делото доводи и възражения. Наведените с исковата молба твърдения за бездействие на управителя са останали неоспорени от ответника, който дори е признал, че със собствени средства е заплащал дължимите от дружеството данък сгради и такса смет. Бездействието на управителя за реализиране на приходи в полза на дружеството от управлението на притежаваните от него имоти съставлява безспорно противоправно и виновно поведение. На следващо място, с оплаквания за неправилно приложение на материално- и процесуалноправните норми, въззивникът намира за погрешен извода на съда, че за отдаване под наем на собствен на дружеството имот е било необходимо решение на ОС, доколкото съдружникът К. П., съгласно решение на ОС от 28.02.2023г., е трябвало да договори условия по договора и да представи оферти. Соченото решение на ОС не лишава управителя от законните му правомощия за управление на дружеството и осъществяване на представителството му пред трети лица. Посредством нотариални покани съдружникът К. П. е приканвал управителя да предприеме действия по отдаване под наем на недвижимия имот с цел реализиране на доход, което обстоятелство не е взето предвид от съда при решаване спора по делото.

Незаконосъобразен е извода на съда, че са били необходими доказателства за създадени с трети лица преддоговорни отношения във връзка с конкретния обект, които са били осуетени именно в резултат на забавата /бездействието или да се установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на имота под наем. При все това по делото безспорно се доказа възможността за увеличаване имуществото на дружеството чрез определяне на месечния пазарен наем за процесния период при отчитане на разходите за поддръжка, риск от несъбираемост и отчитане на периода на КОВИД 19 пандемията. Поради това счита, че е налице виновно и противоправно неизпълнение на управителните задължения. Искането, с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което съда да осъди управителя П. А. П. да заплати на „Бизнесконсулт* ООД сумата от 120 000, 21 евро – вреди от пропусната полза за дружеството за период 02.07.202002.07.2024 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира се присъждане на 2 разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна П. А. П., чрез адв. П., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излагат се подробни възражения във връзка с доводите на въззивника за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Обжалваното решение намира за правилно, законосъобразно и обосновано, като се иска неговото потвърждаване, респ. въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Постъпила е и частна въззивна жалба от П. А. П., чрез адв. П., уточнена с молба вх. № 14758/07.05.2026г. по вх.рег. на ВОС, срещу постановеното по т.д.

№ 673/2025г. по описа на ВОС определение № 616/13.04.2026г., с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молбата на П. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение нормата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, с подробно изложени съображения за основателността на искането на страната да й се присъдят сторените разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Излага доводи за заплащане на пълното договорено възнаграждение, като законодателят не е предвидил срок за заплащането му.

Представеният по делото договор за правна помощ е достатъчно доказателствено средство, което да обоснове основателността на претендираното възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като присъди в полза на ответната страна претендираните разноски в пълния им размер от 7305,34 евро, вместо присъдените 4693,66 евро.

В срока за отговор насрещната страна "БИЗНЕСКОНСУЛТ" ООД, чрез адв. К., е изложила съображения за неоснователност на частната жалба. Съдът правилно е оставил искането по чл. 248 ГПК без уважение, доколкото остатъчната сума по уговореното възнаграждение е заплатена след приключване на устните състезания. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на 3 правен интерес от обжалването.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска: Предявен е иск с правно основане чл. 145 ТЗ, обоснован с твърдения за нанесени вреди от бездействието на ответника в качеството на управител на „Бизнесконсулт“ ООД, изразяващи се в пропуснати ползи от неотдаването под наем на бизнес актив /Хотел „В Д“/ за период от 02.07.2020г. до 02.07.2024 г.

Искът е предявен на 02.07.2024 год. Съобразно вписванията в ТРРЮЛНЦ към посочената дата дружеството „Бизнесконсулт“ е било еднолично притежание на К. А. П.. С решение от 25.06.2024 год. едноличният собственик е приел решение за предявяване на иска. Такова решение имплицитно се съдържа и в предявената искова молба. Следователно – налице е предвидената в закона /чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ/ абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск по чл.145 ТЗ.

Твърденията, че в част от исковия период ответникът е нямал качеството на управител на дружеството, следва да се квалифицират като възражения против пасивната материалноправна легитимация. Същите обуславят основателността на предявения иск, а не неговата допустимост.

По съществото на спора:

Предмет на настоящото производство е възмездяването на последиците от вредоносно бездействие, предприето от лице, действащо в качеството на вписан управител на дружеството. Съобразно извършената служебна справка в

ТРРЮЛНЦ ответникът е имал качеството на управител за периода 06.02.2014г. до 22.04.2024 г. Следователно – ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по реда на чл. 145 ТЗ в исковия период след 22.04.2024 год. до 02.07.2024г.

Ответникът не е въвел в изискуемите преклузивни срокове възражения, че е нямал качеството на управител в останалия исков период. Отделно от изложеното в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани по същество вътрешнодружествени спорове за членствените или управителни права при дружеството – ищец. Възраженията, наведени във въззивната инстанция, насочени към оспорване на управителните правомощия на 4 ответника, са възражения за несъществуване на вписано в ТР обстоятелство, които могат да бъдат разглеждани единствено в специалното производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това невписаните промени в органното представителство имат релевантно значение единствено във вътрешните отношения /арг. чл. 141, ал.3 ТЗ/ и не дерогират отговорността по чл.145 ТЗ.

Съгласно постоянната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава - Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др., фактическият състав на отговорността по чл. 145 ТЗ обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управителски деликт". Изложеното позволява да се приеме, че имуществената отговорност на управителя по чл.

145 ТЗ не разкрива особености, неприсъщи на гражданската отговорност според правовия ни ред, изразяваща се в задължение за поправяне на причинените вреди /договорни или деликтни, претърпени загуби или пропуснати ползи/.

Според задължителната практика на ВКС в решение № 195/19.11.2013 г. по т. д. № 988/2011 г. на II т. о. и в решение № 77/26.07.2013 г. по т. д. № 936/2012 г. на I т. о., за да е налице пропусната полза, увеличението на имуществото на ищеца трябва да е било реално и сигурно, като реалността и сигурността на увеличението не трябва да се презумира, а следва да бъде доказана. Практиката в цитираните решения е съобразена със задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите. Не подлежат на обезщетяване предполагаемите или хипотетични вреди. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза; дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване.

5

Фактът, че дружеството е разполагало с неизползван актив, не презумира, че са налице вредоносни действия на управителя и пропуснати ползи за търговеца. Възможността за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице не може да почива на логическо допускане , обосновано с пазарното търсене и предлагане, тя трябва да бъде доказана. Необходимата сигурност за реализиране на приходи не произтича a priori от възможността имотът да бъде отдаван под наем още повече, че част от исковия период съвпада с COVID – 19 пандемията. В настоящото производство липсват представени доказателства за преддоговорни отношения с трети лица или оферти с конкретни ценови параметри, сочещи на несъмнения извод, че с бездействието си управителят е осуетил сигурно увеличение на дружественото имущество. Отправените до управителя нотариални покани от съдружника К.П. не съставляват доказателства относно действително търсене на актива и готовност от трети лица за договаряне. Не съставляват такова доказателство и представените протоколи от ОС, обективиращи само изявления на съдружника К.П. за проявен интерес от трети лица.

Действително в представени решения на ОС са били дискутирани въпросите за отдаване под наем на бизнес актива /без приемане на конкретно решение/, наред с въпросите за състоянието му и необходимостта от ремонт.