Решение № 2193 от 02.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

2193 / 2.12.2019 г. Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд четиридесет и пети състав

На втори декември Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3741 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на Г.В.Г. с ЕГН ********** ***955/12.07.2019 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл.81,т.5 от ЗДвП, на осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер от 20 лв.; за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на осн. чл.183,ал.2,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20 лв..

С жалбата се изразява несъгласие с наложените наказания, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излага се становището, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са отразени правилно обстоятелствата, свързани с нарушението, не е била изяснена фактическата обстановка. Не е била извършена проверка относно отразените устно от жалбоподателя обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52,ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателя е в невъзможност да разбере в какво е обвинен.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв.П.,

ВАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.

Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление № 19-0819-003955/12.07.2019 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, на жалбоподателя, за нарушение на чл.81,т.5 от ЗДвП, на осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер от 20 лв.; за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на осн. чл.183,ал.2,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20 лв., за това, че на 20.06.2019 год. около 08.05 часа в гр.Варна, по ул.” Цар Калоян” в посока ул.” Патлейна”, до сградата на ОД МВР Варна, управлява собствения си мотоциклет КАВАЗАКИ ЕР 6 Н с рег. № В2450В, като използва за движение площи предназначени за движение само за пешеходци.Навлизайки в горепосочената улица, нарушава пътен знак В-2 от ЗДвП. На МПС регистрационния номер не е поставен на определеното за тази цел място, същата се намира под рамката на мотоциклета.

Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 382452/20.06.2019 год., съставен от А.П.П.

– мл автоконтрольор сектор ПП ОД МВР Варна.

Видно от съдържанието на описания АУАН, водачът е подписал същия срещу „нарушител”, като е отразено, че на същата дата му е връчен и препис от акта срещу нарочна разписка. Липсват отразени възражения, в съответния раздел на акта, нито такива са постъпили в тридневния срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителя А.П. , който посочва, че е бил извикан за съдействие от служители на МВР Варна, които били установили нарушението. Посочва, че фактическата обстановка изложена в акта му е била пресъздадена от служителите в ОД МВР Варна. Твърди, че когато отишъл на мястото документите на водача били взети, както, и че не е виждал и оглеждал мотоциклета, който жалбоподателя е бил управлявал.

От показанията на св.Е.Г. се установява, че на прецесната дата е бил дневна смяна от 08.00 часа до 20.00 часа. Намирал се до входа на Дирекцията,когато видял директорът на ОД МВР Варна със служебния автомобил да идват от ул.” Одесос” в посока ул.” Патлейна”, а жалбоподателя с мотоциклета си минал пред тях и паркирал на тротоара на ул.” Тича”. По-късно видял, че регистрационния номер на мотоциклета бил вдигнат.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П. и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник РУ към ОД МВР Варна РУ 05 Златни пясъци, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП е издадено в 6-месечния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове, съгласно чл.57 от ЗАНН, издаден е от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатираното на нарушението.Когато липсват такива свидетели-очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нармата на чл.40,ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели не е необходимо само когато нарушението е установено въз основа на официални документи /чл.40,ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени освен трите имена и точните адреси и ЕГН на свидетелите, както и да бъде подписан от поне един от тях.

Изхождайки от горното състава на съда намира, че на първо място е налице допуснато нарушение на чл.40,ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението.

Св.П. посочва, че е бил повикан на място за съдействие от служители на ОД МВР Варна, а фактическата обстановка изложена в акта е била пресъздадена от тях.

От показанията на св.Г. пък се установява, че той също не е очевидец на нарушението. Такива са били директора на ОД МВР Варна и неговия шофьор.Св.Г. посочва „шофьорът на директора го видял, че номерът е бил вдигнат. Аз го видях, след като отидох до мотоциклета, който беше паркиран вече. Шофьорът и директора го видели в движение с вдигнат номер…“, „ щом се е движил пред служебния автомобил на директора, значи се е движил вдясно, свил е в ляво и се е качил на тротоара“.

Нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са установили фактите изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП, тъй като не са били очевидци на нарушението. Нарушаването на това основно правило на административно наказателното производство от процесуален характер е основания за отмяна на НП.

Отделно от горното, състава на съда намира, както следва:

По пункт 1 от НП жалбоподателя е наказан, затова, че като водач на двуколесно МПС управлява по площи, предназначени само за пешеходци – нарушение на чл.81,т.5 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят " в гр.Варна, на ул.“Цар Калоян“, посока ул.“ Патлейна“, до сградата на ОД МВР Варна, управлява собствения си мотоциклет Кавазаки ЕР 6 Н с рег. №

В2450В, като използва за движение площи предназначени движение само за пешеходци". Съгласно цитираната правна норма-на водач на двуколесно пътно превозно средство (каквото е велосипедът според легалната му дефиниция в пар.6, т.19 от ДР на

ЗДвП) е забранено да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, като забраната не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.

В показанията си св.Г. посочва, че се е намирал до входа на дирекцията на ул.“ Цар Калоян“ №2.

Директорът на ОД МВР Варна със служебния автомобил идвал от ул.“ Одесос“ в посока ул.“ Патлейна“. Нарушителят минал пред тях, качил се на тротоара и паркирал. По-надолу свидетелят уточнява:“ щом се е движил пред служебния автомобил на директора, значи се е движил вдясно, свил е наляво и се е качил на тротоара…“. Така дадени показанията на свидетеля Г. са косвени,т.е. той не е възприел непосредствено движението на нарушителя. На следващо място от показанията на свидетеля се установява, и че всъщност нарушителя не се е движил по тротоара, а е паркирал на него, което се явява нарушение на чл.178е от ЗДвП.

В този смисъл съдът намира, че нарушението не е доказано.

По пункт 2 от НП, жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, съгласно който текст „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. Съобразно чл.10, ал.4, от Наредба №І-45 от 24.03-2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя. Монтаж на табели с регистрационен номер извън пунктовете за регистрация и идентификация на звената "Пътна полиция" се извършва по реда на чл. 6.” Ал.7 от цитираната правна норма указва, че на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата табелата с регистрационен номер се поставя само отзад.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано като „ на МПС рег. номер не е поставен на определеното за тази цял място, същата се намира под рамката на мотоциклета“.

От това описание на нарушението не става ясно въз основа на какви факти е прието от АНО, че табелата с регистрационен номер на МПС не е поставена на определеното за тази цел място.

Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

По пункт 3 от НП. На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП , а именно, че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, като се твърди, че навлизайки в горепосочената улица нарушава пътен знак В-2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От своя страна разпоредбата на чл. 47, ал.3 и чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП – предписват, че с пътен знак В2 се въвежда забрана за влизането на ППС в двете посоки, като същият се поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.

От събраните по делото доказателства не се установява нито къде е мястото на нарушението, нито къде е бил поставен знак В2, с оглед на участъка, за който се отнася забраната.