Решение № 2678 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110176935 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “...” АД е предявил кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 903,37 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 27.12.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 108,83 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 903,37 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 05.03.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 25,70 лв. – представляващо 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 27.12.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,09 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 25,70 лв. за периода 16.07.2021г. – 05.03.2024г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника чрез адв. П. Х., с който оспорва исковете по основание и размер. Въведено е възражение за давност. Моли да не бъдат назначавани експертизи. Оспорва наличието на облигационни правоотношения между страните. Оспорва претенциите за дялово разпределение и лихви по подробно изложени съображения. Оспорват се част от представените от ищеца доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “...” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От представен по делото Договор № 467 за покупко-продажба на жилище 02.03.2971г. Венета П. и Варадин Паунов са придобили собствеността върху апартамент № 86, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 22, вх. Г, ет. 5.

Установява се от удостоверение за наследници на л. 18, че след смъртта на Варадин Никифоров Паунов неговата 1/2 ид.ч. е била наследена поравно от наследниците му Красимира Ангелова-П., Христилиян Варадинов Паунов и Ц. В. П. – всеки по 1/6 ид.ч.

От представен по делото Нотариален акт от 30.08.2010г. е видно, че Красимира 2

Ангелова-П. е заменила своята 1/6 ид.ч от имота с Христилиян Варадинов Паунов и Ц. В.

П.. След това Христилиян Варадинов Паунов и Ц. В. П. притежават всеки по 3/12 ид.ч. или 1/4 ид.ч. от имота, всеки.

По делото няма други релевантни за собствеността доказателства.

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответницата Ц. В. П. е имала качеството на потребител за 1/4 от сумата за топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ....

По заповедно производство по гр.д. № 16501/2024г. е била претендирана 1/2 от сумата от Христилиян Варадинов Паунов и 1/2 от сумата от Ц. В. П.. Следователно настоящото производство се води за 1/2 от дължимите за периода суми.

Доколкото по делото се установява Ц. В. П. да е собственик единствено на 1/4 от имота, исковете биха могли да се уважат само до тази 1/4 или 1/2 от претендираните суми.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

3

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2023г. възлизаща на сумата от 903,37 лв., стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г. е 25,70 лв., както и че размерът на лихвите за забава върху главниците отговаря на посоченото в исковата молба. В действителност, както се спомена по-горе, с оглед воденото заповедно производство това са 1/2 от сумите.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Исковата молба е подадена на 27.12.2024 г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност. По осъдителен иск предявен на основание чл. 415, ал.

4

1, т. 3 ГПК давността спира да тече не от датата на депозиране на заявлението, а от исковата молба.

Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.

С оглед горното и съгласно ССчЕ /коригирано в о.с.з от 04.07.2025г./ погасени по давност са вземания за топлинна енергия в общ размер на 125,86 лв. за периода от м.5.2021г. до м.10.2021г. Следователно за процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. от дължимата общо/т.е. от цялата сума, включваща задълженията на други лица/ 1806,74 лв./2 х 903,37 лв./ остава непогасена по давност сумата от 1680,88 лв. Дължимата от ответника 1/4 от сумата е 420,22 лв., до която следва да се уважи искът.

С оглед горното и съгласно ССчЕ /коригирано в о.с.з от 04.07.2025г./ погасени по давност са вземания за дялово разпределение в общ размер на 11,94 лв. за периода от м.5.2021г. до м.10.2021г. Следователно за процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. от дължимата общо/т.е. от цялата сума, включваща задълженията на други лица/ 51,40 лв./2 х 25,70 лв./ остава непогасена по давност сумата от 39,46 лв. Дължимата от ответника 1/4 от сумата е 9,87 лв., до която следва да се уважи искът.

Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.