Определение № 4937 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4937 гр. Варна, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20263100501851 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. И. М. и М. Х. М. (съпрузи), двамата с адрес в гр. Х........., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2096/27.05.2026 год., постановено по гр. дело № 20253110109773 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което са отхвърлени предявените от двамата въззивници срещу срещу К. И. П. от гр. Б......., кв. „М.........“, бл. 15, вх. А, ет. 1, ап. 1, в условията на активно субективно съединяване искове с право основание чл. 61 ЗС за прекратяване на вещното право на ползване на ответника върху жилище № 1, съставляващо обект с идентификатор ........... по КККР на гр. Б......., находящо се в гр. Б......., кв. „М.........“, бл. 15, вх. А, ет. 1, с площ от 78, 40 кв. м., ведно с прилежащата изба № 1 с площ от 12 , 42 кв. м., п р и описани в решението граници (съседи) на апартамента, запазено с нотариален акт № 56, том 42, рег. № 14852, дело 90291 от 30.07.2009г. на Служба по вписванията – Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Считат, че неизпълнението на задължението по чл. 57 от ЗС на титуляра на вещното право на ползване да заплаща разноските, свързани с ползването на имота , в това число дължимите данъци и такси, да ги застрахова и да заплаща премиите за застраховката са законовоустановени и съществени и установеното по делото неизпълнение на тези задължения от страна на ответника е основание за прекратяване на ползването по реда на чл.

61 ЗС, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен и необоснован.

Оспорен е изводът на съда, че доказателствата по делото не дават 1 основание за извод, че ответникът е неглижирал задължението си да стопанисва имота с грижата на добър стопанин, да поддържа хигиенните условия в жилището далеч под прага на общоприетия санитарен минимум", тъй като този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Според въззивниците доказателствата по делото сочат, че жилището е разхвърляно, мръсно, непочистено, с неизхвърлени, трупани с години, отпадъци. Състоянието на процесният апарттамент към момента на завеждане на делото, а в голяма степен и към настоящия момент, е „окаяно“ „изоставено е всичко в апартамента, много е зле" според показанията на св. П. И..

Неправилно е прието също, че ответникът е коригирал поведението си, като е предприел действия за привеждане на жилището във вид годен за обитаване, включително и действия, надхвърлящи задълженията му като ползвател.

Считат, че частичното привеждане на апартамента в приличен вид е извършено в близко време преди първото по делото заседание , като дейностите по „основен ремонт" са извършени поради лошо то стопанисване от ответника и повреждането на апартамента, а не поради овехтяването и изхабяването му.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът К. И. П. оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Т. И. М. и М. Х. М.

(съпрузи), двамата с адрес в гр. Х........., въззивна жалба срещу Решение № 2096/27.05.2026 год., постановено по гр. дело № 20253110109773 по описа на РС-Варна за 2025 год.;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.11.2026 год. от 14, 00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3