Определение № 4206 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4206 гр. София, 25.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20248003102590 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. Б. Т., чрез адв. Ж. Б., срещу определение № 977 от 17.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 815/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 4741 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 8882/2023 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г., подадена от Б. Б. Т. срещу разпореждане, инкорпорирано в постановено по делото решение № 663 от 05.02.2024 г., за унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, касаещи неуспешното издирване на рождения родител.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следния въпрос: „Подлежи ли на самостоятелно обжалване съдебният акт, с който е отказан достъп до цялото дело, като е разпоредено унищожаване на постъпили справки, съдържащи информация за рождения родител на молителката в производство по чл. 105 СК?“. Поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като същевременно жалбоподателят твърди, че по въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 895/2024 г. и определение № 2970 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1629/2024 г. и двете по описа на III г.о. Жалбоподателят се позовава и на приетото в определение № 38 от 09.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3341/2023 г. по описа на 1

Апелативен съд – София.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

В обжалваното определение въззивният съд е установил, че в производството пред Софийски градски съд, образувано по молба на Б. Б. Т. с правно основание чл. 105, ал. 1 СК, е постановено решение № 663/05.02.2024 г., с което е допуснато на основание цитираната разпоредба разкриване на информация за произхода на молителката. С решението е постановено и незабавно връщане на гражданско дело № 13063 по описа за 1983 г. на Софийски градски съд, 50 състав, поради отпадане на нуждата от него, както и унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, касаещи неуспешното издирване на рождения родител.

Констатирано е, че постановеното решение е обявено на страните в съдебно заседание на 05.02.2024 г., като молителката Б. Т. е подала частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г. срещу съдържащото се в посоченото решение разпореждане за унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, касаещи неуспешното издирване на рождения родител на молителката, с твърдения за незаконосъобразност на същото.

Изтъкнати са мотивите на Софийски градски съд за недопустимост на частната жалба от 22.02.2024 г. поради насочването срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото атакуваното разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена възможност в закона за неговото обжалване.

Освен това съдебният акт бил обявен в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 12.02.2024 г., а жалбата е подадена на 22.02.2024 г. и съответно същата е просрочена.

При тези данни въззивният състав е намерил обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно. Съобразил е също, че съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, вр. чл. 279 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определения, респ. разпореждания, които преграждат понататъшното развитие на делото или чието обжалване е изрично предвидено в закона, а в случая се касае за обжалване на разпореждане, съдържащо се в постановеното по делото решение, с което е постановено незабавно връщане на изисканото гражданско дело поради отпадане на нуждата от него, както и унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, част от втори том на делото, относно неуспешното издирване на рождения родител.

Обоснован е извод, че се касае за разпореждане, което не въздейства преграждащо върху развитието на производството, съответно не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 279 ГПК, като в закона не е предвидена и изрично неговата обжалваемост, т. е. не е налице и 2 хипотезата по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 279 ГПК.

Доколкото обжалваният съдебен акт е приет за необжалваем, въззивната инстанция е намерила за ирелевантен въпросът дали частната жалба срещу него е подадена в законоустановения срок или не и с тези мотиви е потвърдил обжалваното разпореждане.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Поставеният от частния жалбоподател въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, доколкото в обжалваното определение е прието, че разпореждането, с което е постановено унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, не въздейства преграждащо върху развитието на производството, нито в закона е предвидена изрично неговата обжалваемост, тоест – налице е общият критерий по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл.

274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. От друга страна, налице е и соченото от страна на жалбоподателя противоречие по поставения въпрос между обжалваното въззивно определение и приетото в определение № 1637 от 04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 895/2024 г. на III г.о. на ВКС, на което страната се позовава.

Настоящият състав възприема изложеното в мотивите на цитираното определение на III г.о. на ВКС, че съгласно чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС, страните разполагат със субективно право на достъп до информацията по съдебните дела и на получаване на преписи от приложените към тях книжа. В тази връзка обоснован е изводът, че съдебният акт, с който това право не се удовлетворява има преграждащ характер, тъй като засяга по отрицателен и неблагоприятен начин правото на достъп до информация на страна по делото съгласно чл. 77, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС, и съответно подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този отговор на така поставения въпрос следва, че неправилно съставът на апелативния съд в обжалваното определение е формирал извод за необжалваемост на процесното разпореждане, с което е постановено унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, касаещи неуспешното издирване на рождения родител на молителката.

Въпреки изложеното настоящият състав намира, че правилно като краен резултат въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на подадената от Б. Б. Т. частна жалба с вх. № 20942/22.02.2024 г. срещу разпореждането, инкопорирано в постановеното от първата инстанция решение по съществото на спора. Следва да се посочи, че постановеното от Софийски градски съд решение в обжалваната част, касаеща унищожаване на справките от Национална база данни „Население“, има характер на разпореждане и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. В случая решението е обявено на страните в проведеното последно съдебно заседание на 05.02.2024 3 г., на което, видно от съдебния протокол, е присъствала упълномощената от молителката адв. Ж. Б.. В тази връзка срокът за обжалване е изтекъл на 12.02.2024 г. /понеделник/, който е присъствен ден, а подадената на 22.02.2024 г. частна жалба с вх. № 20942 като просрочена е процесуално недопустима и подлежи на връщане на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 2, т.

1 ГПК и чл. 279 ГПК.

При тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частната жалба на Б. Б. Т., е правилно като краен резултат, макар и при различни мотиви, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 977 от 17.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 815/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 977 от 17.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 815/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4