Решение № 551 от 08.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Ямбол, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102895 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, против Б. Б. М. от с. П., обл. Я., като с ИМ се твърди, че на 19.07.2018 г. Берсен Б. М. е подал заявление за услуга - смяна на клиент за обект на регулиран пазар, ведно с Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Заявление - декларация за започване продажба на ел. енергия, както и копие на нотариален акт.

Сочи се, че ищецът в качеството на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, одобрени със съответно Решение на ДКЕВР, в сила от 27.06.2008 г.

Твърди се, че ответникът от своя страна съгласно Общите условия се е задължил да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините определени в същите.

Твърди се, че ищецът е доставил до обекта на ответника за периода от 10.07.2024 г. до 09.10.2024 г. ел. енергия на обща стойност 428.92 лв., която до този момент не била заплатена от ответника.

Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на консумираната от него ел. енергия и дължи законна лихва в общ размер на 20.71 лв. за периода от 28.08.2024 г. до 30.01.2025 г.

Уточнява се, че законната лихва се претендира и се дължи за периода от датата на падежа на всяка една от издадените фактури, до датата на образуване на настоящото производство.

1

Сочи се още, че на 31.01.2025 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по него пред ЯРС е образувано ч.гр.д.

№ ***/2025 г. по описа на ЯРС.

Сочи се, че била издадена заповед по чл.410 от ГПК, връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което и по същество ищецът обосновава и правният си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае със сила на присъденото нещо съществуването на вземането на ищцовото дружество към ответника, както следва: сума в размер на 428.92 лв., представляваща стойност на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за период от 10.07.2024 г. до 09.10.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.08.2024 г. до 30.01.2025 г. в размер на 20.71 лв.

Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски по делото.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която по същество се поддържат предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният на ответника особен представител - адв. Х. К. от ЯАК, с който се поддържа, че предявените искове са допустими, но се оспорват като неоснователни и недоказани.

Оспорва се реалното потребление на ел. енергия за процесният период, нейното количество.

Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за отчитане на електромерният апарат, които да удостоверяват действително консумираната енергия.

Сочи се, че представените фактури сами по себе си са недостатъчни, за да докажат реално доставеното и консумирано количество ел. енергия.

Възразява се срещу валидността и приложимостта на Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като се поддържа, че не е доказано да са били надлежно доведени до знанието на ответника към момента на подаване на Заявлението за смяна на клиент на 19.07.2018 г., или, че той е бил запознат с тяхното съдържание.

Сочи се, че липсва изрично писмено приемане и е налице неяснота относно информираността на ответника, което поставя под съмнение тяхната обвързваща сила.

Оспорват се коректността на издадените фактури представени с ИМ по отношение на количество и цената на доставената ел. енергия.

Сочи се още, че ищецът не представя доказателства и за размера на тази такса посочена по фактурите, и как тя е формирана, което прави претенцията за главницата необоснована.

2

Релевират се възражения за липса на доказателства, че именно ответникът е ползвател на ел. енергия за посоченият обект и период.

Въпреки, че бил посочен ИТН, не било доказано по категоричен начин, че този идентификатор кореспондира с обекта на ответника, и, че именно той е консумирал ел. енергия.

Възразява се, че не е установено по категоричен начин, че фактурите са представени и получени от ответника, и, че задължението му е сведено до неговото знание.

Релевират се възражения, че е неточно изчислена и законната лихва за забава в размер на 20.71 лв. за процесният период, като се сочи, че ищецът не е приложил и подробен разчет за начина на изчисляване на същата, което прави невъзможна проверката за нейната коректност.

Твърди се на следващо място, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради неспазване на Общите условия от самия ищец и конкретно се сочи чл.19, ал.1, чл. 12, т.2, чл.18 и чл.26, ал. 2 от Общите условия, които предоставят на ищеца правото да преустанови преноса на ел. енергия, или да изиска обезпечение при неплащане.

Сочи се, че ищецът не е предприел тези действия въпреки, че ответника не е изпълнил задължението си за заплащане стойността на издадените фактури в продължение на три последователни месеца.

В този смисъл се поддържа, че поведението на ищеца, а именно: продължаването на предоставяне на ел. енергия и издаване на фактури, въпреки неплащането е в противоречие с принципа че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Поддържа се, че това е довело до натрупване на значително по-голямо парично задължение на ответника, което било в разрез с морала и добрите нрави, както и с материалните разпоредби на законодателството.

Поддържа се, че ищецът е действал избирателно, позовавайки се само на част от общите условия, без да спазва цялостната уредба, което би довело до значително по-малък размер на задължението.

На тия съображения се иска от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Претендират се разноски.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от особения представител на ответника – адв. Х. К. от ЯАК, с която изцяло се оспорва предявената срещу ответника искова претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер на съображенията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по ч.гр.дело № ***/2025 год. по описа на ЯРС, на 03.02.2025 год. пред съда /първоначално пред ЕРС/ е било депозирано заявление за издаване на заповед 3 за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.

Пловдив, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника – ответник Б. Б. М. с ЕГН **********, за сумите:

428.92 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 10.07.2024 год. до 09.10.2024 год. доставена по партидата на ответника с киентски номер **********, отнасяща се до обект на потребление: с.П., обл. Я., ИТН ******* и и 20.71 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за периода от 28.08.2024 год. до 30.01.2025 год., както и за законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до пълното и изплащане.

Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***27.02.2025 год., връчена на ответника-длъжник чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедния съд е указал на ищеца-заявител да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземанията си.

В указания му от заповедния съд срок кредитора-ищец е предявил иск за установяване вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК.

По делото ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на в. Дневник от 27.05.2008 г., ведно с Общи условия, зав. копие на фактура № ******* за отчетен период 10.07.2024 г. до 09.08.2024 г., зав. копие на фактура № ******* за отчетен период 10.08.2024 г. до 09.09.2024 г., зав. копие на фактура № ******* за отчетен период 10.09.2024 г. до 09.10.2024 г., зав. копие на заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулиран пазар и зав. копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт ***, том I, рег. № ***, нот.дело ***14.03.2018 г. на Ж. Р. – нотариус с район на действие – РС – гр. Е.;

Заявление за услуга от 22.08.2023 г., справки за отчет на СТИ от билинг система и мобилно устройство за период от 09.06.2024 г. до 09.10.2024 г., обезщетение за забавено плащане в табличен вид.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която:

За процесния период има доставена ел.енергия до процесния обект. Общото количество доставена ел.енергия по дневна тарифа е 1517 kWh, а по нощна 210 kWh.

Общото количество ел. енергия, доставено до процесния обект, респ. консумирана такава се явява сумата от двете тарифи, а именно – 1727 kWh.

Електромерът е отчитан на място, в процесния имот, посредством отчетник като данните са сваляни директно от електромера, чрез използване на оптична глава. Отчетените показатели са представени таблично. Отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива, обективирани с фактури с номера: № *******/16.08.2024 год.; № *******/16.09.2024 год. и фактура с номер № *******/16.10.2024 год.

Процесният електромер, имащ фабричен номер № ******* е „*******“ модел *******, с параметри: 230 V, 10/60А, 1000 imp/ kWh, 50 Hz, произведен 2022 год., от кото година е и метрологичната маркировка и идентификационния номер на нотифицирания 4 орган, извършил оценяване на съответствието – CE M 22/1383. Електромерът разполага с всички налични пломби по лицевият и клемен капак. Електромерът следва да премине последваща проверка през 2031 година, т.е. към момента е в нормален междупроверовъчен ескплоатационен срок.

Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по процесните фактури, са изчислени, за всеки отделен ценови период и за всяка отделна тарифа, съгласно Решение Ц-17 от 30.06.2024 год. и Решение № Ц-20 от 04.07.2024 год. на КЕВР.

При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.

Разгледани по същество съдът намира следното:

По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. В процусния случай такива се явяват Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ013/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия, същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на

“ЕВН

България