Решение № 81 от 03.12.2025, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 148/2025
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 27 · Закон за водите
- чл. 48, ал. 1, т.11 · Закон за водите
- чл. 53, ал. 4, т. 3 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Карнобат, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20252130200148 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, община Бургас, област Бургас, ж.к.Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Ц.В.М.Изпълнителен директор, срещу наказателно постановление № 33 / 16. 05. 2025 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район"-Варна /БДЧР/, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите. В жалбата се изнасят твърдения за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на дружеството -жалбоподател. Твърди се, че датата на нарушението е неправилно определена, в АУАН и НП са посочени различни дати за нарушението, както и че липсват данни актосъставителя и свидетеля по акта да са присъствали по време на осъществената проверка въпреки техните твърдения, както и че АУАН е съставен изцяло въз основа на писмен документ и е следвало да бъде съставен на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а не както е съставен на осн. чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като се счита, че е налице материална незаконосъобразност на извършеното деяние, доколкото АУАН е съставен изцяло въз основа на данните от констативния протокол, а в 1 същия на стр. 2 са посочени в таблица показателите водовземане, което ВиК оператора е осъществил за конкретните области, за обл.Бургас, Варна и Сливен като за нито една от тях не е налице превишение съобразно утвърдения лимит от МОСВ за м. януари 2025 г.. Оспорва се правната квалификация на нарушението и др.. Излагат се подробни съображения.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от юрк. Стаматов, който подържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление Наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна:
Контролът на водите в Р. България се извършва от БДЧР за областите Варна, Бургас и Сливен. Водите на комплексните и значими язовири в страната, които се използват за водоснабдяване се контролират от министъра на МОСВ. БДЧР е част от МОСВ, което упражнява контрол върху язовирите и начина им на ползване. Ежемесечно министърът на ОСВ определя месечен график за използване на водите по язовирите и определя лимит за всеки язовир и за всяка област. Ползвателите търговски дружества или физически лица са длъжни по Закона за водите да притежават разрешително от МОСВ.
Не се спори по делото, че „ВиК" ЕАД - Бургас е титуляр на Разрешително за водоползване № 0308 / 20. 05. 2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите (МОСВ), изменено с Решение № 256 / 17. 08. 2010 г. на министъра на ОСВ и продължено с Решение № 163 / 08. 09. 2020 г. на министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия", с цел питейно-битово водоснабдяване. Разрешителното е с начален срок на действие 20. 05. 2004 г, и краен срок на действие до 20. 05. 2030 г..
2
На 03. 02. 2025 г. е извършена проверка от С. Р. - гл. експерт Дирекция „Контрол“ при БДРЧ, във връзка с изпълнение на режимния график за водовземане - „питейно - битово водоснабдяване" от комплексни и значими язовири, при която е констатирано че за м. януари 2025г., ВиК Бургас е добило водни количества 5 798 888 куб.м., което е в повече с 178 888 куб.метра от разрешения обем – 5 620 000 куб.м..
Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № Б30 /л.26/.
На 14. 04. 2025 г. К. П. – гл. инспектор в Дирекция „Контрол“ на БДЧ, съставил срещу „ВиК" Бургас ЕАД, АУАН № 001799, в който са посочени констатациите от проверката и нарушението на ЗВ. АУАН е съставен в присъствието на В. С. П. - специалист в Дирекция „Контрол" и представител на жалбоподателя- Г.Г., на когото е връчен препис от АУАН.
На 16. 05. 2025 г. директорът на БД „Черноморски район" издал срещу „ВиК" Бургас ЕАД НП № 33 /лист 22/, в което фактическата обстановка е описана при пълна идентичност с тази отразена в АУАН. Нарушението е квалифицирано по чл. 48, ал. 1, т.11 от ЗВ и във връзка с чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ и на основание чл. 200, ал.1 т.7 от същия закон на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства по делото и разпита на актосъставителя К. П..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят не оспорва, че при разрешен воден обем 5 620 000 куб. м. по режимен график за месец януари 2025г. дружеството е добило водни количества 5 798 888 куб. м., което се явява надвишаване с 178 888 куб.м..Твърдят че се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП.
Съдът намира, че възраженията изложени в жалбата са неоснователни и съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. Материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал.2 от 3
Закона за водите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административно наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него, от което дружеството жалбоподател да не се е възползвало. АУАН е съставен в присъствието на Г.Г. надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ВиК Бургас ЕАД да го представлява пред БД „Черноморски район" с правото да подписва и получава съставени срещу дружеството актове за установяване на административни нарушение (лист 29). Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено или ограничено. От доказателствата по делото е видно, че АУАН е връчен на 14.
04. 2025 г. на жалбоподателя. Съдът намира, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено през месец януари 2025г. и е констатирано по време на проверка на 03. 02. 2025 г.
От приетите за установени факти следва, че "ВиК" Бургас ЕАД не е спазило месечният график за използване на водите на комплексните и значими язовири (какъвто е язовир Камчия) за месец януари 2025 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, неразделна част от Разрешително за водоползване № 0308 / 20. 05. 2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите (МОСВ), изменено с Решение № 256 / 17. 08. 2010 г. на министъра на ОСВ и продължено с Решение № 163 / 08. 09. 2020 г. на министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия“.
С това деяние дружеството -жалбоподател, като титуляр по горепосоченото разрешително, не е изпълнило задължението си да спазва издаденото му по реда на Закона за водите разрешително, в частта му касаеща лимитите за ползваната вода, които е следвало да бъдат в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, представляващ неразделна част от разрешителното за водовземане.
4
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, заявено в условията на евентуалност, че са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една висока степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите , отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо да се установява във всеки отделен случай. Нарушението изразяващо се в отклонението от месечния график за количество вода в язовирите водовземане в повече от разрешения по график, създава сериозен риск от причиняване на значителни имуществени вреди за населението, тъй като създава опасност за оставане на населението от обслужваните от "ВиК" Бургас ЕАД райони, без вода.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите , за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица - имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 5 000 лева.
В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно - 1 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода от спора по делото не се дължат претендираните от жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 33 / 16. 05. 2025 година, 5 издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район"-Варна, с което на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, община Бургас, област Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Ц.В.М.изпълнителен директор за нарушение на чл.48, ал. 1, т. 11, във вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 6