Решение № 535 от 24.04.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……............ гр. Варна, ............... 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 3067/2018 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, община Провадия, област Варна, подадена чрез адв. Г. А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000317007997-091-001 от 09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 244 от 08.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“) Варна при ЦУ на НАП, като са установени задължения на оспорващия общо в размер на 10 623,32 лв. за Корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както следва: за 2015 г. в размер на главница 4 475,91 лв. и лихва - 1 032,15 лв.; за 2016 г. в размер на главница 4 530,08 лв. и лихва - 585,18 лева.

С жалбата се настоява, че РА е незаконосъобразен и неправилен.

Сочат се подробни доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като: липсата на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, неанализиране на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и неанализиране на отношенията между оспорващия и свързаните с него лица; непосочване по какъв начин е определена данъчната основа; недоказаност на фактическите констатации, че оспорващият е извършвал процесната търговска дейност; неиздирване на релевантните документи и доказателства – неизискване на първични и вторични документи, иззети от органите на досъдебното производство, довело до ограничаване на правото на защита; липсата на безспорност на факта, че е извършвана дейност, предвид издадения лиценз и неизследването на „обичайните“ разходи за тази дейност; установеност само на това кой е собственик на вещите, но недоказаност на факта, че с тази именно собственост са извършвани превози; недостигане до логическия извод, че оспорващият не е осъществявал превози, след като е установено, че трето (макар и свързано с оспорващия) лице е издавало фактури за извършените превози, респ. третото лице е получило приход и извършило разход; недоказаност на обстоятелството кой фактически е осъществил превоза, доколкото издадените от оспорващия товарителници и транспортни документи доказват само кое е лицето превозвач (допуснато смесване на облигационните (търговски) с административните (данъчни) права и задължения; неотносимост и безсмисленост на обсъждането на въпроса за непрехвърлимостта на лиценза, предвид липсата на твърдение в този аспект.

Оспорващият настоява, че е налице и нарушение на материалния закон: Въпреки посочването точно на приложимия стандарт относно определяне на приходите, не е установена „обичайната дейност“ на оспорващия и не е доказано, че оспорващият осъществява фактически превозване на стоки; независимо, че данъчната основа се определя по реда на чл. 122 от ДОПК, органът по приходите е следвало да състави счетоводен резултат, който да преобразува за данъчни цели – чл. 18 от ЗКПО, а в случая няма счетоводен финансов резултат; неразбираемост как са определени приходите и защо се приема, че са от транспортни услуги; неправилно непризнаване на разходи, доколкото принципите на законност и служебно начало изискват точно защото фактурите не могат да бъдат представени по обективни причини, същите да бъдат издирени и събрани от органите по приходите.

Искането, заявено от оспорващия с жалбата, е да се отмени оспореният акт.

Във връзка с указания на съда до оспорващия за уточняване на твърденията му по фактите, с молба, постъпила в съда на 31.12.2018 г (л. 21 от делото) се сочи, че дружеството жалбоподател осъществява дейност превоз на товари в страната и в чужбина от месец март 2015 г., като дружеството е действало като превозвач по договорите за превоз, сключвани от „Дануей БГ“ ООД и „Дануей“ ЕООД, които са действали като спедитори. Заявява се, че приходите са отчетени в „Дануей БГ“ ООД и „Дануей“ ЕООД. Оспорващият сочи необходимо присъщите разходи за дейността, като изтъква, че за размерът им не са събрани и представени доказателства, тъй като всички документи са иззети от органите на досъдебното производство. В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител твърди, че е подизпълнител на „Дануей“ ЕООД и „Дануей БГ“ ООД и като подизпълнител сумите не са осчетоводявани.

Ответникът по жалбата – Директорът на

Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. Г.Е, с писмена молба (л. 167 от делото) прави искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържат се констатациите на органите по приходите, издали РА и мотивите на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, посочени в Решение № 244/08.10.2018 г., като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер 1 195,14 лв. при материален интерес 22 171,19 лева.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото (разгледани поотделно и в съвкупност), становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена по пощата на 29.10.2018 г. (клеймо на пощенски плик – л. 7 от делото), т. е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна – 17.10.2018 г., според удостоверението за извършено връчване по електронен път на л. 8 от делото. Същата изхожда от адресата на акта и при наличие на правен интерес от обжалване – оспорва се неотменена част от РА, поради което оспорването е допустимо.

По валидността на РА – същият е издаден от компетентни органи.

Ревизионното производство е възложено със

Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000317007997-020-001/17.11.2017 г., издадена от Д. Б. К.– началник на сектор в ТД на НАП Варна (л. 7 от адм.пр.), според която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 13.03.2015 г. до 31.12.2016 г. и следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчването на ЗВР – 23.11.2017 г. (л. 6 от адм.пр.) Със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) от 22.02.2018 г. и от 22.03.2018 г. (л. 10 и л. 13 от ам.пр.) е продължен срокът за завършване на ревизията съответно до 23.03.2018 г. и до 13.04.2018 година. И двете издадени ЗИЗВР са постановени отново от Д. Б. К., която е надлежно определена от Директора на ТД на НАП Варна да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК и с правомощията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Заповед № Д-14/03.01.2017 г. и Заповед № Д-1249/30.06.2017 (л. 114 и л. 15 от адм.пр.)

Органът, възложил ревизията, заедно с определения ръководител на ревизията са именно издателите на РА, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

Следователно оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органите по приходите черпят упражненото от тях публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад (РД). Предвид липсата на възражение срещу РД, органите по приходите не са обсъждали такива в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Спазени са регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове за извършване на ревизията.

За резултатите от ревизията, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, считано от изтичането на срока за извършване на ревизията, е съставен РД № Р-03000317007997-092-001/08.05.2018 г.

(л. 544 -527 от адм.пр.), връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.05.2018 г. (л. 528 от адм.пр.). В законоустановения 14-дневен срок от връчването на РД, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило възражение срещу РД.

В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, предвид удължаването на срока за възражения срещу РД до 24.06.2018 г. – л. 519 от адм. пр., е издаден РА № Р-030000317007997-091-001/09.07.2018 г. (л. 554-551 от адм.пр.).

Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен орган и определя данъчни задължения за периодите, за които е възложена ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 17.07.2018 г. (л. 551, гръб от адм.пр.), е обжалван в срок по административен ред.

С Решение № 244/08.10.2018 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП е изменил РА, като е установил задължения за корпоративен данък и за 2015 г., и за 2016 г. в по-малък размер.

Не са налице съществени нарушения от страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават отмяна на РА на самостоятелно основание. По конкретните възражения на оспорващия за процесуални нарушения съдът ще изложи мотиви при изводите за фактите в посочения в жалбата аспект.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД (стр. 2-11 от РД, л. 512-539 от адм.пр.), неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

На основание чл. 37, чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице е изготвено ИПДПОЗЛ (л. 3-2), връчено на дружеството по електронен път на 29.11.2017 г., с което от ревизираното лице са изискани всички счетоводни документи, регистри, справки и писмени обяснения да периода 13.03.2015 г. -31.12.2016 г. и ИПДПОЗЛ (л. 451-452 от адм.пр.), връчено лично на управителя на дружеството Д.А.Б. на 15.03.2018 г., с което е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В хода на ревизията и до издаване на РД и РА от задълженото лице не са представени документи, изискани по реда на ДОПК, касаещи дейността на дружеството.

В хода на ревизионното производство

„Дануей 1“ ЕООД представя единствено декларация за е-мейл адрес (л. 1 от адм.пр.), декларация-съгласие за разкриване на банкова тайна (л. 4 от адм.пр.) и писмено обяснение (л. 449 от адм.пр.).

В хода на ревизията с протокол Кд-73 №АА

1286876/25.01.2018г. (л. 116 от адм.пр.) от Софийска градска прокуратура са предоставени копия на документи, касаещи извършваната дейност от „Дануей 1" ЕООД, в т.ч.: 66 бр. международни товарителници (л. 67-101 от адм.пр.), 6 бр. фактури за закупено гориво с доставчик „Нис Петрол" ЕООД (л. 111-113 от адм.пр.) и за други разходи - фактури от „Мобилтел" ЕАД и „Екко комерс" ООД (л. 107-109 от адм.пр.). С протокол Кд-73 №АА 1286877/26.01.2018г. (л. 132 от адм.пр.) от Софийска градска прокуратура са предоставени и копия на документи, касаещи извършваната дейност от „Дануей 1” ЕООД. в т.ч.: договор за наем на МПС (л. 129-130 от адм.пр.), застрахователни полици (л. 128 и 122-123 от адм.пр.), лиценз с № 13182 за извършване на международен автомобилен превоз (л. 126-127 от адм.пр.), договор между свързани лица за ползване на апартамент за офис на фирма „Дануей 1" ЕООД (л. 122, гръб от адм.пр.), договор за счетоводно обслужване (л. 124-125 от адм.пр.), договор за наем на паркоместа и автомобилен канал и Анекс към него (л. 120-121 от адм.пр.), трудов договор на И. Д. Н.(л. 119 от адм.пр.) и договор за абонаментно извършване на технически прегледи (л. 118 от адм.пр.) Органите по приходите установяват, че във всички предоставени международни товарителници, „Дануей 1“ ЕООД е посочено като превозвач на стоките (л. 67-101 от адм.пр.), като от предоставения от Софийска градска прокуратура лиценз с № 13182, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 126-127от адм.пр.), на „Дануей 1" ЕООД е дадено право да извършва международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, за периода от 15.04.2015 г. до 14.04.2025 г.