Присъда № 2 от 10.07.2025, Районен съд - Златоград

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 2/10.07.2025 г. по

НЧХД № 33 по описа за 2024 г. на РС - З.

Подсъдимата З. В. К. ЕГН**** е предадена на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, въз основа на тъжба на пострадалия Г. В. П., право на което му дава разпоредбата на чл.193а от НК.

В съдебно заседание, тъжителят Г. В. П. поддържа обвинението(в протокол от с.з. от 18.11.2024г. неправилно е посочено, че той е конституиран като частен обвинител, вместо като частен тъжител).

Подсъдимата К., лично и чрез адв. С. оспорва обвинението и твърди, че е невинна. Моли да бъде оправд..

Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не се спори по делото и съдът приема за установено, че З. В. К. е майка, а Г. В. П. е баща на детето В. Г.ев П..

С Решение №321/08.12.2022г. по в.гр.д. №237/2022г. по описа на ОС С. е отменено решение на РС М. и родителските права по отношение на детето В. П. са предоставени за упражняване на бащата Г. В. П., а на майката е определен режим на лични отношения.

Решението на ОС С. не е допуснато до касационно обжалване.

С тъжбата частният тъжител П. е повдигнал обвинения за неизпълнение на съдебното решенеие на ОС С. на датите 19.04.2024г. и на 29.09.2023.

С разпореждане на РС М. производството по делото е прекратено по обвинението за 29.03.2023г., поради изтекла 6 месечна давност за подаване на тъжбата. Ост.ло е обвинението за 19.04.2024г., по което е постановена настоящата присъда.

Между страните по делото не се спори, че на 19.04.2024г. по изп. дело №8/2023г. З. К. е трябвало да предаде детето В. П. на неговия баща Г. П., но това действие не е извършено. На самата среща при ДСИ при МРС детето не се е явило, а се е явила само майката. Последната е заявила, че детето не желае да дойде и е плакало. Това е отразено в протокола, съставен от ДСИ при РС М..

По делото са приложени и други протоколи от ДСИ, като в някои от случаите детето се е явявало заедно с майка си, но е отказвало да отиде с баща си. Посочва, че нежеланието да отиде при баща му е лично негово желание.

Посочва също така, че майка му от известно време няколко пъти го моли да 1 прости на баща си и да отиде при него, но детето категорично отказва.

В един от протоколите детето предлага баща му да подаде декларация, че се отказва от него(детето), а освен това посочва, че когато В. е бил малък баща му го е наричал „С.“, защото се е съмнявал, че В. е дете от друг мъж от С., когато майката е работила в този град.

В протокол от среща на 11.09.2024г. детето В. П. настоява баща му да му върне документите, които му е откраднал и да прекрати делата, които води срещу майка му. Много често детето нарича баща си н.ник, побойник и алкохолик.

Пред вещото лице К. детето заявява, че няма закон, с който да го върнат при баща му.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото протоколи от срещи при ДСИ.

По делото са приложени писмени доказателства, от които се установява, че за неизпълнение на съд. решение на К. са налагани наказания по НК. При последния случай обаче състав на ОС К. е отменил присъда на РС М. за неизпълнение на горепосоченото решение на ОС С., а именно за предаване на детето В. на баща му. В мотивите на ОС К. се приема, че отказът на детето да бъде предадено на бащата не може да ангажира наказателната отговорност на майката, за неизпълнение на съдебното решение.

Служебно известно е на настоящия докладчик, който е разгледал още няколко дела между същите страни, че спрямо бащата Г. П. има налагани мерки по ЗЗДН от РС П. за осъществени домашни н.ия над З. К. и детето В. П..

Тези решения не са приложени по делото от страните, но същите са достъпни на сайтовете на ОС П. и РС П.. Става въпрос например за Реш.

№2745/02.07.2019г. по гр.д. №1226/2019г. на РС П., потвърдено с Реш.

№1189/22.10.2019г. по в.гр.д. №1935/2019г. на ОС П.. В решенията се приема, че П. е удрял, блъскал и обиждал К. в присъствието на детето на 23.12.2018г., което се е отразило негативно върху психиката му и представлява физическо и психическо н.ие над майката и психическо н.ие над детето. В решенията са описани и други случаи на домашно н.ие като са цитирани СМУ, в които се описват травмите, нане.и на К., както и заключението, че е възможно те да са нане.и по начина, посочен в предварителните сведения- вследствие на нане. побой с юмруци по главата и тялото.

Самото дете също разказва много случаи на физическо и психическо н.ие от Г. П. над него, включително и пред детския психолог и експерт по делото Р. К..

По делото е назначена и изпълнена съдебно- психологическа експертиза от вещото лице Р. К.. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.

От същото съдът приема за установено, че е налице родителско отчуждение на детето В. П. към баща Г. П., вследствие на системно очерняне 2 образа му, от стр. на майката З. К. пред детето. По време на разговора на вещото лице с В., той цитира дословно случки, думи изрази, дати свързани с преживяванията му с баща му и неговите родители. Сякаш ги е учил наизуст.

Не каза една добра дума за него, баба си и дядо си по бащина линия, не посочва едно положително нещо, което те да са извършили. Няма щастливи спомени или преживявания с тях. Има само отрицание и неприемане. Това говори колко е промито съзнанието му спрямо този човек, който е биологичния му баща. Детето дори не иска да чуе за срещи и разговори с него, независимо дали са в присъствието на специалисти или не. То говори неща, които майката иска да чуе. В същото време тя е перфектната майка в неговите очи. Момчето е силно привързано към нея и се страхува да не я отблъсне или нарани, когато каже нещо хубаво за баща си. Последната среща с него е от 2019 г. И това само по себе си говори колко силно е отчуждението. Поради тази причина детето е нямало възможност да опознае по-добре баща си и да изгради собствено мнение за него. За всичко обвинява него. Това се е превърнало в стереотипен модел на поведение, мислене и изразяване.

Г-жа З. К. категорично е отказвала съдействие на социалните служби в гр. З., приемайки ги като заплаха за подобряване на взаимоотношенията между сина и бащата. Саботирала е регламентираните срещи помежду им, оправдавайки се всеки път с различна причина. Тя не осъзнава, че ОЗД са орган, който работи в името и интереса на детето. Факт е, че детето рядко е оставало насаме с хора, които трябва да работят с него.

Очернянето на образа на бащата се е случвало пред свидетели - Лиляна Манева и Жанета К., които са заявили пред съда, че майката З. К. постоянно говори негативни неща за Г. П. пред сина им В.. Те добавят още, че именно майката изгражда в съзнанието му представа за бащата като н.ник и затова то се страхува от него. Според тях такъв образ е създаден у него и по отношение на бабата и дядото по бащина линия. Социалният работник и психолога към ЦОП също са чували изрази от типа на "П.и са убийци, н.ници".

Вещото лице прави и други важни изводи, а именно:

Г-жа З. К. има необходимия родителски капацитет относно полагане на основните грижи за детето В. П. - здравни, образователни, задоволяване на емоционалните и физическите му потребности. Към настоящият момент тя му е осигурила адекватни медицински грижи, хр., напитки, отопление, подслон, чисто и подходящо облекло, поддържане на необходимата лична и битова хигиена. Г-жа К. може да разчита на подкрепата на майка си Жанета и на сестра си Л. Момчето чувства емоционален комфорт от съвместните дейности и отговорности с майката и горепосочените лица - празнуват заедно празници, прекарват свободното си време в игри и занимания. Майката заявява, че не би желала да лиши детето си от присъствието на бащата Г. П. и родителите му.

По думите й тя го е насърчавала да се среща с баща си, но то е отказвало.

Между детето и майката има силна емоционална привързаност, атмосфера на 3 обич, топлина и доверие. То се чувства сигурно и защитено в нейно присъствие. На този етап са основателни страховете на детето от евентуална раздяла с майката, а това би било пагубно за неговата психика.

Необходимо е да се работи за изграждане и съхраняване на емоционална връзка и доверие между детето В. и биологичния баща Г., както и с бабата, и дядото, живеещи в П.. Това би довело до промени в нагл.те и представата на детето за тях, което от своя стр. би помогнало за преодоляване на страховете му от евентуално гостуване с преспиване при тях. Твърде дълго време В. не е комуникирал с баща си и родителите му. Това още повече е създало предпоставки за изграждане на негативно отношение спрямо тях и е изградило в съзнанието му образа на н.ници. Бащата Г. не е имал възможност през последните години, по известни причини за съда, да упражнява родителски права и е трудно да бъде определено какъв родител е в момента и дали може да задоволява потребностите на детето. С действията си в миналото г-н П. също е допринесъл за това детето му да има негативно отношение към него. На 23.12.2018 г. е ударил и обиждал майката З. пред детето. С този акт е извършил домашно н.ие и е причинил психическа травма на сина си.

Между изразените позиции и подадената информация от двамата родители се забелязват сериозни различия. Пропастта между тях е огромна и те не осъзнават, че с поведението си са повлекли към нея детето си В..

В интерес на детето трябва да се потърси подходяща социална услуга или да се осъществяват частни посещения при психолог и от тримата - дете, майка и баща. Детето трябва да преодолее травмата от преживяното, да преодолее родителското отчуждение към баща си и да се научи да изразява собствено мнение. Също така да прави избори, които не са продиктувани от някой друг, по въпроси, касаещи отношението му към родителите.

За родителите е важно да разберат какво са причинили на детето с родителското му отчуждение и поведението си един към друг, както и да повишат родителския си капацитет. Също така е добре да се научат да общуват конструктивно и толерантно.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и прави някои уточнения.

Експертът сочи, че детето е било притеснено, отказвало да се срещне с Г.

П.. Ако трябвало да има среща, желанието на детето било то да е в единия край на стаята, а П., в другия край. В същото време майката е насърчавала срещата на детето с бащата.

В. бил изключително уплашен. Като говорел като заеквал, а гласът му вибрирал, сълзите му се стичали няколко пъти. По време на разговора няколко пъти се разплакал.

Според вещото лице З. К. е формирала мнение у В. към баща му и от там се стигнало до отчуждение към бащата, но това е било в самото начало на раздялата между родителите. Впоследствие К. е поощрявала срещи между детето и бащата, но детето е отказвало, защото, по негови думи, се страхува от 4 баща си.

Родителското отчуждение е породено и от действията на бащата към детето в миналото. Вещото лице има предвид доказаните домашни н.ия.

Цитира казаното от детето, че не може да се изтрие от паметта му случая, когато е било заключено от П. в тъмно помещение и детето с пръстче е дълбало дупка за да вижда навън, при което е потекла кръв от пръста. Същото се отнася и за пукането на гуми на колелото на детето.

Вещото лице К. дава едно много важно и категорично заключение, което касае обвинението. Според вещото лице, ако на 19.04.2024г. В. П. е бил предаден принудително, е щяло да се стигне до травмиране на неговата психика. Можело е да отключи психически разтройства, водещи до дълбока депресия, усамотяване и самоизолиране. Можело е да се стигне до заболявания като шизофрения, страхова невроза, паник атаки, детето нямало да ходи на училище.

Според Р. К. най- добрият вариант за изход от ситуацията е предлагания от съда, а именно П. да прекрати всички заведени дела срещу К., след което да се провеждат срещи с него и се стоплят отношенията между детето и бащата.

До такъв вариант обаче П. не достига.

Последният важен извод на експерта е, че дори по някои от делата родителските права да са предоставени на бащата, на този етап не е подходящо той да ги упражнява. Най- добрият хабитат за детето е да е при майката и да се правят стъпки към контакт с бащата.