Решение № 128 от 05.06.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Враца, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Х. Н. Х.в

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Въззивно гражданско дело № 20251400500051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН вр. чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 383/17.07.2023 г. по гр. д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е признато за установено, че Д. О. И., с ЕГН **********, от гр. Козлодуй е извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетното си дете Й. Т. Д., с ЕГН **********, родено на *** на ***, изразяващо се проявена агресия от майката пред детето и по отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата в с. ***, където е било с бабата съгласно съдебно определен режим на лични отношения и в присъствието на полицейски служители съобщавайки невярно, че детето е отвлечено. С решението е отхвърлена молбата на Т. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София в качеството на баща на малолетното дете Й. Т.

Д., срещу майката Д. О. И., за защита от физическо домашно насилие установено на 19.01.2023 г., изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка по краката на детето, като неоснователна и недоказана. Наложени са на Д. О. И., следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. О. И., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Й. Т. Д.. Задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. О. И., да участва в специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца с честота и продължителност според условията на програмата посочена със съдействието на Дирекция „Социално 1 подпомагане”, гр. Козлодуй. Постановено е да се издаде заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение. Предупредена е Д. О.

И., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана от полицейските органи, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. Наложена е на Д. О. И., на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд Козлодуй. Осъдена и Д. О. И. да заплати на Т. Д. И., разноски в размер на 675,00 лева, половината от платеното адвокатско възнаграждение. Осъдена е Д. О. И. да заплати по сметка на Районен съд - Козлодуй сумата от 25,00 лева, дължима държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от Д. О. И., против постановеното решение на Районен съд – Козлодуй в частта, в която се признава за установено, че майката Д. О. И. е извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетния Й. Т. Д.. В обжалваната част се заявява неправилност на решението. Съдът непълно очертал предмета на делото, като не посочил с доклада си акта на насилие от ***, по който се произнесъл в обжалваното решение. Страните били лишени от възможност да правят възражения, искания за изменения и допълнения по доклада. Не било налице произнасяне по допускането до разглеждане на всички актове на насилие, които сочи молителят, възраженията на ответника за недопустимост на производството по част от изложените факти, както и възраженията за недопустимост на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Не била разпределена доказателствената тежест за молителя и ответника за подлежащите на доказване факти, както и не било указано за кои факти не се сочат доказателства. При изслушването на родителите на малолетния Й., на ответника не била предоставена възможност за становище, не бил подлаган и на обсъждане твърдения за извършен акт на насилие от *** Поради изброените нарушения, неправилна била и констатацията на съда, че ответника не изразява становище за случая на *** по време на своето изслушване. Съдът неправилно кредитирал като доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, представена от бащата Т.

И. по отношение на извършен от майката акт на насилие върху детето. Още с отговора на молбата за издаване на заповед за защита с направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, били изложени от ответника съображения за недопустимост декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да бъде ползвана със специалната материална доказателствена сила, която й придава Закона по отношение твърдените за извършени актове на домашно насилие върху малолетния Й.. Сочи съдебни решения в подкрепа на доводите си. Молбата за защита на детето била подадена от бащата, поради което налице била хипотезата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН - депозирането на молбата било в качеството му на лице по права линия с пострадалото лице. Законът, обаче, изисквал представяне на декларация единствено, когато молбата до съда се подава от лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, като само в този случай декларацията можела да се ползва с доказателствената стойност. Приемайки, че в настоящия случай декларацията, подписана от бащата за извършено върху детето насилие е със задължителна сила, съдът неправилно приложил закона и постановил неправилно решение. Съдът неправилно преценил и останалите доказателства във връзка с твърдения за извършен акт на насилие от ***. Неправилно се твърдяло, че майката е подала сигнал за отвличане на детето с ясното 2 съзнание, че детето е при своята баба в с. ***. На ответника се вменявали знания, каквито Д.

И. не била имала към момента, в който е сигнализирала РУ Полиция в гр. Козлодуй. Д. И. разбрала, че Т. И. заминавал за Испания и го помолила да остави детето при нея по време на неговото отсъствие, тъй като имала възможност да се грижи за него в този момент.

Притеснена от това, че не знае къде е детето й и кой ще й го предаде на 28.12.2022 г., Д. И. позвънила неколкократно на Т. И. без да получи информация. На *** Д. отишла пред дома на бабата по бащина линия в с. ***, придружена от майка си и баща си. Извикала и полицейски патрул за съдействие поради многократните скандални ситуации с бащата и бабата по бащина линия. Д. чукала на вратата на къщата, сигнализирала с клаксона на колата си, но повече от час никой не се появявал пред къщата. Полицейският патрул също включвал звукова сигнализация за момент, но отново без резултат. Тогава у Д. се породило безпокойство, че е възможно Т. да е заминал с майка си, детето да е оставил при свои близки в София и че майката ще може да го види едва когато бащата се прибере, което ще е след утвърденото по режим или, че детето е изведено незаконно от страната, каквито заплахи Д. чувала от Т.. Поради тези обстоятелства у нея се породила тревожност за местоположението на детето. Неправилно съдът правил заключенията си въз основа на социалния доклад, представен от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Козлодуй. Срещата със социалните работници била осъществена много дни след случилото се на ***, когато Д. разказала в минало време за ситуацията, в която е подала сигнал, поради обстоятелството, че не е знаела къде се намира то, като впоследствие било установено, че бащата го е оставил на своята майка в с. ***. На *** бащата не бил в страната, не бил с детето, поради което неправилно се твърдяло, че е ограничен режима на лични контакти между двамата по вина на майката.

Такъв контакт в този момент нямало, поради което не било възможно да се окачестви като насилие и неговото прекъсване. Д. И. не била подавала сигнал, че детето е отвлечено.

Майката сигнализирала, че не знае къде е детето й споделила опасенията си, като потърсила съдействие. Двете жалби, които майката подала са от 29.12.2022 г. и касаят оставянето на детето от бащата на бабата по бащина линия и укриването на детето от бабата. Неправилно съдът твърдял, че майката била агресивна, с което упражнила насилие над малолетното си дете. Сочената от молителя за очевидец, давала показания като свидетел, без изобщо да споменава за такъв акт на насилие от ***. Бабата по бащина линия - Т. П. не сочела данни нито за обстоятелствата около развитието на ситуацията, нито за реакцията на детето, нито за последици с негативен характер върху неговите емоции, което да е в потвърждение на описаното от молителя насилие. За да мотивира заключението си, че е извършено насилие над Й. на *** съдът приемал, че безспорно у детето са породени отрицателни емоции, като обвързва това с показанията на свидетеля Й. С., пред когото детето казало „мама лоша", но в обжалваното решение същите данни от показанията на свидетеля били тълкувани като израз на осъществявана върху детето манипулация от страна на бащата, а същевременно им се давала характеристика на подкрепящи възникналите тревожност и страх у детето в резултат на поведението на майката на ***. По вина на молителя, по делото психолого-психиатрична експертиза не била извършена, а съдебно-медицинската категорично сочела, че кръвонасяданията по краката на малолетния Й. не са в резултат на 3 удар с пръчка, каквото твърдял бащата. В първоинстанционното производство съдът бил длъжен да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните обстоятелства, както и сам да събира доказателства. С оглед произнасянето и по отношение на случая от ***, съдът следвало да събере достатъчно доказателства, които са в защита интереса на детето, да изиска обяснения от майката, а не да се позовава на недаването на такива за конкретния случай, при обстоятелството, че възможност на Д. И. не е предоставена. Видно било от обжалваното решение, че на съда е известно, че майката е сигнализирала РУ Полиция в гр. Козлодуй за станалото на ***. За да бъде изяснен случая и съответно за да се защити интереса на детето и да бъде установено дали действително е осъществен акт на емоционално насилие върху него, е следвало да бъде изискана преписката от РУ Козлодуй, от която да станат ясни възприятията на майката за конкретния случай, знанието или незнанието й за местонахождението на детето и всички обстоятелства, с които съдът необосновано признал, че акт на емоционално насилие на процесната дата е извършен. Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на молбата за защита в същата част.

В законния срок не е постъпил отговор от Т. Д. И. на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С решение № 383/17.07.2023 г. по гр. д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е признато за установено, че Д. О. И., с ЕГН **********, от гр. Козлодуй е извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетното си дете Й. Т. Д., с ЕГН **********, родено на *** на ***, изразяващо се проявена агресия от майката пред детето и по отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата в с. ***, където е било с бабата съгласно съдебно определен режим на лични отношения и в присъствието на полицейски служители съобщавайки невярно, че детето е отвлечено. С решението е отхвърлена молбата на Т. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София в качеството на баща на малолетното дете Й. Т.

Д., срещу майката Д. О. И., за защита от физическо домашно насилие установено на 19.01.2023 г., изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка по краката на детето, като неоснователна и недоказана. Наложени са на Д. О. И., следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. О. И., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Й. Т. Д.. Задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. О. И., да участва в специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца с честота и продължителност според условията на програмата посочена със съдействието на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Козлодуй. Постановено е да се издаде заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение. Предупредена е Д. О.