Решение № 54 от 12.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Стара Загора, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500793 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от А. А. С., чрез адв. К.

Д. от АК - Пазарджик, против Решение № 554/25.07.2025г., постановено по гр.д. № 2991/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава за установено по отношение на А. А. С., че придобитият чрез покупко продажба по време на брака й с Т. С. Й., на името на Т. С. Й. недвижим имот, представляващ апартамент в с. Д., ***, ап.1, построен върху общински имот, представляващ УПИ IV, с площ 1900 кв.м., в кв.26 на първи етаж, със застроена площ 49.58 кв.м., състоящ се от две стаи и сервизни помещения, без посочени съседи, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 17.26 кв.м., както и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, е лична собственост на Т. С. Й., придобита при липса на съвместен принос от страна на А. А. С. за придобиването.

Въззивницата А. А. С., чрез пълномощника си обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, постановено при съществено противоречие с материално-правни разпоредби на закона. Твърди, че първоинстанционният съд не провел задълбочено изследване и не анализирал поотделно и в тяхната съвкупност представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, нито посочил връзката и значението им за делото, като в установителната част от процесното решение практически липсвала обосновка по отношение на възприятията на съда, защо на едни 1 доказателства дава вяра, а други - дискредитира изцяло. Счита, че съдът дискредитирал показанията на св. Л.Й., като възприел, че между страните не съществувала уговорка да си делят по равно приходите и печалбата от търговската дейност на магазина на въззиваемия, като същевременно извел извод, че вземаните от въззивницата от магазина в натура стоки и продукти, към които били прибавени и плащаните със средства от търговската дейност консумативи, разходи, данъци и такси за имота, в който тя живяла по това време, не могли да обосноват наличие на свободни парични средства, които евентуално да бъдат предмет на влагане в средствата за закупуване на апартамента в с. Д.. Въззивницата твърди, че не й било изплащано редовно месечно възнаграждение за положения от нея труд в обекта на въззиваемия, което обстоятелство оборвало изцяло тезата на съда, която изключвала приноса й в придобиването на спорния имот, тъй като по делото било установено безспорно, че процесният имот бил закупен изцяло с „лични“ на въззиваемия средства. На следващо място счита, че съдът неправилно и превратно интерпретирал сочената от него съдебна практика и по-специално разрешенията, дадени в ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК. Счита, че предвид приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд възприел неправилно релевантната фактическа обстановка по делото, като необосновано възприел за оборена презумпцията на чл.21, ал.З от СК, като по този начин достигнал и до погрешни правни изводи, обусловили и неправилността на атакувания съдебен акт.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо него постанови друго решение, с което да отхвърли предявения от Т. С. Й. иск като неоснователен и недоказан, както и да признае за установено, че процесният недвижим имот е в режим на СИО при обикновена съсобственост между А. А.

С. и въззиваемия Т. С. Й.. Претендира разноски.

Въззиваемият Т. С. Й., чрез адв. К. Г. от АК – Стара Загора в отговора си оспорва подадената жалба като неоснователна и недоказана. Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба за неправилно обсъждане на доказателствата и предположенията, че въззивницата имала принос при закупуване на апартамента. Твърди, че още в исковата молба за прекратяване на брака между страните било посочено началото на фактическата раздяла между съпрузите. От доказателствата по делото се установило, че тя настъпила през 2015-2016 г., откогато двамата като съпрузи заживели разделено не само в отделни жилища, но и в отделни населени места. Нямали общо домакинство, нямали грижи един към друг, нямали общи спестявания.

Твърди, че упражняваната от него търговска дейност и събиране на парични средства в търговския обект в резултат на извършени продажби на стоки представлявали оборота от търговската дейност в този обект. Тези парични средства не били спестявания. Ако търговецът имал печалба тя принадлежала на търговеца от упражняваната търговска дейност, а не се трансформирала в съпружеска имуществена общност, поради което счита, че нямало как 2 въззивницата да счита, че получените средства в търговския обект принадлежали и на нея.

Моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение, а въззивната жалба - без уважение. Претендира разноски пред въззивния съд.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди становищата на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 ГПК - за собственост на недвижим имот придобит по време на сключен граждански брак, на основание липса на съвместен принос в придобиването.

Ищецът Т. С. Й. от с. Д., претендира да се признае за установено по отношение на ответницата А. А. С., че придобитият чрез покупко - продажба по време на брака му с ответницата, на негово име недвижим имот, представляващ апартамент в с. Д., ***, ап.1, построен върху общински имот представляващ УПИ IV-четвърти, с площ 1900 кв.м., в кв.26 на първи етаж, със застроена площ 49.58 кв.м., състоящ се от две стаи и сервизни помещения, без посочени съседи, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 17.26 кв.м., както и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, е негова лична собственост, придобита по време на трайна и продължителна фактическа раздяла, установена преди прекратяването на брака му с ответницата и при липса на съвместен принос от нейна страна за придобиването на имота.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 26.05.2005 г., който бил прекратен с развод, с решение постановено на 07.08.2024 г. по гр.д. №1420/2024 г. на РС-Казанлък. По време на брака ответницата няколко пъти напускала семейното жилище, установявала се да живее на друго място, после пак се връщала в дома им. В началото на 2016г. окончателно напуснала семейното жилище и от тогава до постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака двамата живели в условията на трайна фактическа раздяла. През тези почти осем години помежду им били преустановени всякакви физически, духовни и икономически контакти, нямали грижи един към друг нито общо домакинство. Всеки живеел в отделно жилище, на различни адреси и в различни населени места, разпореждал се с паричните си средства самостоятелно и ги насочвал за създаване на собствено благополучие и условия за живот. Бракът съществувал само формално, всякакви връзки между тях били прекъснати.

По време на фактическата раздяла, на 24.10.2019 г. закупил със свои лични парични средства апартамент № 1 в с. Д., ***, построен върху общински имот представляващ УПИ IV, с площ 1900 кв.м, в кв. 26 на първи етаж, със застроена площ 49.58 кв.м, състоящ се от две стаи и сервизни помещения, без посочени съседи, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 17.26 кв.м, както и с припадащите се идеални части от 3 общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, за сумата 5000 лева, която платил изцяло и в брой на продавача, за което бил съставен нотариален акт №118, том V, рег. №11144, дело №769/24.10.2019 г. на нотариус Н.К., с peг. №700 район на действие РС-Казанлък. Така закупеното жилище/апартамент, било негова лична собственост. Придобитото имущество не бил резултат на съвместни усилия и принос, поради което за него не важали правилата на СИО и не можело да бъде предмет на съдебна делба като имущество, придобито при условията на СИО, за което по предявен от ответницата иск било образувано гр.д. №2264/2024 г. КРС. От началото на фактическата раздяла, настъпила в началото на 2016 г., до закупуването на апартамента през м.10.2019 г. изминали почти четири години, през който продължителен период от време с ответницата не били имали общи финансови взаимоотношения и/или спестявания, за да се приеме, че тя има принос в осигуряването на парични средства за закупуването на апартамента.

Ответницата А. А. С. от с. Ш., *** оспорва иска като неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло. Оспорва твърденията в исковата молба, че нямала принос за закупуването на апартамента, оспорва твърдението, че ищецът изцяло със свои средства закупил имота. Заявява, че апартаментът бил придобит с общи на двамата средства, придобити по време на брака им и след прекратяването на брака, като имот СИО, апартаментът се трансформирал в обикновена съсобственост помежду им при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Оспорва като неверни твърденията в исковата молба, че от началото на 2016 г. били във фактическа раздяла с ищеца. Твърди, че фактическата съпружеска /но не и икономическа/ раздяла между настъпила през 2019 г., като до тогава и двамата работили заедно в магазина им, находящ се в двора на техния имот в с. Ш.. Ищецът никога не бил работил другаде освен в този магазин и не притежавал лични свои средства за закупуването на имота.

Средствата, с които бил купен процесния апартамент били на двамата вече бивши съпрузи и били генерирани от търговската дейност на магазина им в с.

Ш., и от заплатите на ответницата. През периода от м. януари 2016 г. до м. август 2016 г. включително работила по силата на трудов договор в ЕТ „Ш.- Т.

С.“, собственост на ищеца по делото Т. С. Й. и през периода от м. октомври 2017 г. до м. ноември 2020 г. включително работила по силата на трудов договор в „Т.“ЕООД, на което дружество управител и едноличен собственик на капитала бил ищеца по делото Т. С. Й.. Горепосочените две фирми стопанисвали магазина, в който работили ищеца и ответницата през периода от м. януари 2016 г. до м. ноември 2020 г. Законодателят презюмирал с разпоредбата на чл. 19, ал.1 СК/85 - отм., че вещите и правата по отношение на вещи, придобити по време на брака, били общи на съпрузите. Това била оборима презумпция, но тя не можела да се приеме за опровергана на база единствено на твърдението (дори и доказано като начален момент), че при установената фактическа раздяла на съпрузите и прекъснатите помежду им физически и духовни връзки не предполагали съществуването на съпружеската имуществена общност. Опровергаването на законовата 4 презумпция предполагало установяване на факти, които изключвали възможността платените суми за закупуване на спорното жилище да имат общ произход. В настоящият случай, сумата за закупуването на процесния апартамент имала общ произход, а именно от доходите на двамата бивши вече съпрузи.

За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Страните са сключили граждански брак на 26.05.2005 година в с. Ш.. Бракът им е прекратен с развод през м. август 2024 година. На *** година Т. Й. е станал баща на детето С.Т. Й., родено от майка А.С.М.. На 24.10.2019 година Т. Й. с н.а. № 118, том V, рег. № 11144, дело №769 на нотариус Н.К. е закупил от Т. Ш. и Д.Д. апартамент № 1 в с. Д., ***, построен върху общински имот представляващ УПИ IV, с площ 1900 кв.м, в кв. 26 на първи етаж, със застроена площ 49.58 кв.м, състоящ се от две стаи и сервизни помещения, без посочени съседи, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 17.26 кв.м, както и с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, за сумата 5000 лева.