Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 20.07.2020, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 624/2019
Вид
Решение № 93
Подписан
20.07.2020
В сила
11.01.2021
Състав
НЕДКО ЦОЛОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е Ш Е

Н И Е гр. Ботевград, 20.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 624 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К.В.С., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от К.С. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се липса на данни за извършителя на нарушението, тъй като в ЕФ е посочен собственикът, но не и лицето управлявало автомобила, понеже качеството му на собственик не го правело автоматично нарушител, както липсвали и доказателства с какво МПС е извършено нарушението. Намира, че липсват доказателства за конкретното място на извършване нарушението и наличието на пътен знак, покрай който е преминало МПС. Твърди се, че на отразеното в ЕФ място на нарушението към дата 01.06.2019г. не е имало знак с ограничение от 80 км/ч, а е имало такъв с ограничение от 100 км/ч.

Предвид твърденията си прави извод, че скоростта на автомобила била засечена преди пътния знак, а не след него, довело до неяснота дали отчетената на АТС скорост е в обхвата на въведената забрана. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОСК на ВАС, според което, ЕФ се издавал в отсъствието на контролен орган, а заснемането се осъществява само със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо в отсъствие на контролен орган, какъвто бил настоящия случай, но които тълкувателни указания не били спазени в настоящето административно наказателното производство, довело до незаконосъобразност на процесния ЕФ.

Според въззивника са налице и други нарушения при издаването на оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна – в ЕФ никъде не било посочено кой е водачът на автомобила на посоченото място и време; не бил посочен кой е конкретния издател на ЕФ; оспорваният ЕФ въобще не съответствал на Закона за електронния документ и електронен подпис, в частност чл. 2-чл 4; липсвала дата на съставяне на ЕФ; не бил приспаднат толеранст от минус 3%, поради което процесното нарушение щяло да попадне в хипотезата на т.4, а не на т.5. В заключение се иска РС-Ботевград да отмени обжалвания Електронен фиш изцяло като незаконосъобразен.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призовона, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Посредством запис от система за видео наблюдение е установено, че на 01.06.2019г., в 10.48 часа, по АМ Хемус, км. 41+500 с посока на движение към гр.В., при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС С. И., с регистрационен номер ********, собственост на жалбоподателя К.С., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 125 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 41 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 15153р-/01.06.2019 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че 01.06.2019г., в 10.48 часа, по АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр.В., при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26. Нарушението установено с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 насочено към гр. С.. Приспаднат толеранст минус 3% от измерената скорост на С. И., с регистрационен номер ******** е извършено нарушение за скорост, установено с АТТС

№ 11743с1, разрешена скорост 80 км/ч, установена скорост 121 км/ч., превишена стойност на скоростта 41 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на К.В.С.,***. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № 2791085, издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя С. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят К.С., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”; заповед № *-*/29.02.2016г. и заповед №*-*от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 01.06.2019г., справка от НБД „Население”, справка-отговор от Областно пътно управление-С., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., ведно с приложени две схеми на мястото на нарушението, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /01.06.2019г./ при км 41+200 в средната разделителна ивица и в дясно на дясното платно съществуващата вертикална маркировка е знак „А 38” /предупредителен знак за тунел/, табела „Т1” /разстояние до 650м/ и знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/. При км42+520, в средната разделителна ивица и в дясно на дясното платно вертикалната сигнализация е знак „В34” / Край на забраните, въведени с пътни знаци/. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че на мястото на нарушението липсвал поставен пътен знак с ограничение от 80 км/ч, а е имало такъв с ограничение от 100 км/ч., и че скоростта му била установена не след него и твърдението, че установената скорост на автомобила била извън обхвата на въведената забрана, са категорично опровергани.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

Твърдението, че не е ясно с какъв автомобил е бил извършено нарушението, категорично е оборено от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя К.С. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр.В., времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.