Решение № 130 от 18.09.2023, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 316/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр.=== 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично засЕ.ние на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
ПредсЕ.тел: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разглЕ. докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100316 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с коята са предявени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.135 от ЗЗД, подадена от Н. М. К. с ЕГН **********, от гр=== ул. **** № 4, обл.Силистра против „*** с ЕИК ***, със сЕ.лище и адрес на управление: с.
***, ул. ***, общ=== обл.Силистра, представлявано от управителя *** М. С. и Б. А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. А. С., от гр=== ул. ***, обл.Силистра, и с която се иска от съда да постанови решение с което:
1.Да признае за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на Самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 1260 кв.м./хиляда двеста и шестдесет квадратни метра/ по КККР на гр=== при граници и съседи: имоти с идентификатори ***
2. Да бъде обявен на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца Н. М. К., Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ****/а не както е посочено в исковата молба 24.04.2018г./ по описа на нотариус *** с *** на НК на РБ, с който ответника „*** е продал на ответника Б. А. С. с ЕГН **********, следният недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1131 кв.м./хиляда сто тридесет и един квадратни метра/ по КККР на гр=== обл.Силистра одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, находящ се в гр=== ул. *** обл.Силистра, с номер по предходен план:262, кв.8, парцел 9, при граници и съседи: имоти с идентификатори *** Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответника „*** не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, не изразява становище по основателността и допустимостта на предявеният иск и по доказателствата. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.
Ответника Б. А. С. чрез неговата майка и законен представител Е. А. С. в срока по чл.
131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява следното становище: Оспорва някои изводи в исковата молба. Не отрича, че са свързани лица с управителя на дружеството-продавач, но извършването на сделката както и вида на същата 1 била абсолютно реална такава. Свекърът й имал нужда от пари за лечение, но предвид това че бил горд човек не пожелал просто да му дадат пари, а предложи да вземе такива срещу продажбата на имота, посочен в акта. За да е спокоен те се съгласили на това, а не едва ли не да се сдобият с имота, въпреки че ищеца е имал решение в своя полза.
Твърди, че не са били в течение за това решение. Дори се съгласили на сделката, с уговорката имота който ще бъде прехвърлен на ответника Б. С. да продължи да се владее и управлява от дядо му *** С.. Процесния имот бил съседен на имота в който те живеели, многократно са виждали ищцата да го посещава и никога не й е търсила сметка какво прави там, тъй като предполагали че свекърът й я е изпратил да извърши някои необходими дейности за неговата подръжка.
Заявява, че ако са имали най-малка представа за съдебното решение вероятно нямало да се съгласят да се извърши сделката или веднага са щели да го продадат, което не са направили.
Моли съда да приеме, че макар и да са свързани лица не е налице намерение за увреждане на ищцата, поради което не е налице и основание за обявяване на сделката за относително недействителна. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.
Ищецът Н. М. К. – редовно призован, не се явява, в съдебно засЕ.ние се представлява от процесуален представител, който заявява че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът „*** – р.пр., представлява се в съдебно засЕ.ние от законният си представител *** С., който даде и обяснения по рЕ. на чл.176 от ГПК във връзка с предмета на делото.
Ответникът Б. А. С. – редовно призован чрез неговата майка и законен представител Е.
А. С., не се явява и не се представлява в съдебно засЕ.ние.
1.По иска с правно основание чл.124 от ГПК:
В депозираната пред съда искова молба ищцата твърди, че на 18.08.2014 г. между него и първият ответник „*** бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който ответника е продал на ищцата недвижимия имот описан в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том III, рег. № **** по описа на нотариус *** с *** на НК на РБ.
С Решение № 142/24.06.2015г. по гр.дело № 537/2014г. по описа на РС-Дулово предварителният договор от 18.08.2014г. е обявен за окончателен.
През месец май 2022г. ищцата решила да започне строителство върху процесния имот.
Трябвало да представи документи на консултанта по строителството. При представяне на съдебното решение същият й обяснил че то трябва да бъде вписано. Незабавно предприела действия и вписала съдебното решение. След като й била изготвена справка от Агенцията по вписвания относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на имота, установила че по отношение на същият има последваща прехвърлителна сделка от 16.05.2018г. и висящ съдебен спор.
Твърди, че прехвърлителната сделка е извършена между свързани лица – дядо и внук, а майката на последния е снаха на законния представител на търговското дружествопродавач.
Сочи, че макар и късно вписано Решение № 142/24.06.2015г. е противопоставимо на всички лица.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна по предявеният установителен иск следното:
За процесният имот на 18.08.2014г. между ищцата и първият ответник „*** бил 2 сключен предварителен договор за покупко –продажба за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
Същият е обявен за окончателен по рЕ. на чл. 19, ал.3 от ЗЗД с Решение № 142/24.06.2015г. постановено от РС-Дулово по гр.дело № 537/2014г. по неговият опис.
Решението е влязло в законна сила на 24.06.2015г.
Именно на това основание ищеца е станал собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр=== обл.Силистра. Съдебното решение, което уважава претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД притежава конститутивен характер ползва освен със сила на пресъдено нещо – потвърждава съществуването на спорното право, но и с конститутивно действие – предизвиква търсената от ищеца правна промяна в правната сфера на ответника.
В хипотеза, касаеща придобиване на вещно право, най-важната правна последица за ищеца от уважената претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че той по силата на съдебния акт придобива претендираното от него вещно право.
С оглед на това, сключеният между ответниците „ *** и Б. А. С. договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ****по описа на нотариус *** с *** на НК на РБ, с който първият ответник е продал на вторият ответник поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр=== обл.Силистра не е породил вещно транслативно действие, тъй като продавача *** не е бил собственик на имота и е продал чужда вещ.
Законният представител на „***, *** М. С. е бил наясно, че не е собственик и продава чужда вещ, която преди това – на 18.08.2014г. е продал на ищеца с предварителен договор за сумата от 10 000 лв.
Бил е наясно, че този предварителен договор е обявен от съда с Решение № 142/24.06.2015г., тъй като е надлежно уведомен за гр.дело № 537/2014г. по описа на РС=== с получаването на съдебните книжа. Получил е и препис от съдебното решение.
Въпреки, че по силата на съдебното решение „*** вече не е бил собственик, неговият законен представител не го е зачел макар че същото има сила на присъдено нещо и е пристъпил към продажбата на поземлен имот с идентификатор ***, чийто собственик е ищеца Н. К..
В настоящият случай, от представените по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, поради което предявеният от него иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
2.По иска с правно основание чл.135, ал.1 от ГПК:
С исковата молба ищеца Н. М. К. е предявила срещу ответниците „ *** и Б. А. С.
Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо него, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници, обективиран в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ****по описа на нотариус *** с *** на НК на РБ. С договора за покупко-продажба, чието сключване не се оспорва в процеса, първият ответник е продал на вторият ответник по делото поземлен имот с идентификатор ***, чийто собственик е ищеца.
За уважаването на иска е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи три предпоставки: 1) че ищецът е кредитор на ответника– прехвърлител; 2) че е сключена увреждаща кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя, тъй като в конкретния случай сделката е възмездна – оспореният договор е за покупко-продажба на недвижим имот, се изисква съзнаване на увреждането и от втория ответник – приобретател на имуществото.
Ответникът „*** не е оспорил предявеният иск.
3
Ответникът Б. А. С. е изразил становище за неоснователност на предявеният иск.
Трите предпоставки следва да се установят в тяхната кумулативност за да бъде уважен Павловият иск.
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение № 639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по рЕ. на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика). Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.).
По делото не бяха представени от страна на ищеца доказателства, че същият се явява кредитор на ответника „***, че има вземане спрямо него, че с продажбата на поземлен имот с идентификатор *** обективирана в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ****по описа на нотариус *** с *** на НК на РБ, ответника е извършил действие с което е увредил ищеца и че е знаел за това увреждане.
С оглед на това, че не бяха доказани от страна на ищеца предпоставките на предявеният иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове, за внесена държавна такса в размер на 63.96 лева по иска с правно основание чл.124 от ГПК и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лева, съгласно представените доказателства.
Ответниците не претендират разноски и не представят доказателства за направените такива от тях.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответниците „*** с ЕИК ***, със сЕ.лище и адрес на управление: с. ***, ул. ***, общ=== обл.Силистра, представлявано от управителя *** М. С. и Б. А. С./непълнолетен/ с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Е. А. С., от гр=== ул. ***, обл.Силистра, че ищеца Н. М. К. с ЕГН **********, от гр=== ул. **** № 4, обл.Силистра е собственик на следният недвижим имот: