Решение № 6694 от 28.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6694 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100113298 по описа за 2022 година

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание по чл.

124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 и чл. 52 ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът М. Б. Ц. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С. Г. е предявил срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 42 724,86 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. с кредитодател „Уникредит Булбанк“ АД, придобито от ответникацесионер по силата на договор за цесия от 23.11.2015г. с цедент „Уникредит Булбанк“ АД.

Предявен е и обективно съединен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 и чл. 52 ЗЗД да бъде осъдено ответното „Е.М.“ ЕООД да заплати на ищеца - М. Б.

Ц. сумата от 1000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, безпкойство и тревожност в резултат отправяни от служители на ответника в периода от 24.02.2017г. до 16.12.2022г. покани за плащане на несъществуващо задължение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Претендира и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022г. ответното „Е.М.“ ЕООД е връчило на ищеца уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) и удостоверение за непогасено задължение. От съдържанието на същото се установява, 1 че ответното дружество, в качеството си на цесионер, е придобило от цедента Уникредит Булбанк с договор за цесия от 23.11.2015г., вземане срещу ищеца произтичащо от Договор за Потребителски кредит от 05.06.2008г. Ищецът, в качеството на поръчител по договора за кредит е уведомен, че новият кредитор напълно заменя стария и всички плащания следва да бъдат правени по посочената в уведомлението сметка на ответника. Ответникът издал удостоверение за непогасено задължение, в кооето се сочело, че към 06.12.2022г. задължението на ищеца към ответното дружество (новия кредитор) е в размер на 42 724.86 лева. Не било конкретизирано за какво е това вземане по пера, а само правното основание за възникването му - договор за кредит. Твърди се, че за периода от 24.02.2017г. до 16.12.2022г. служители на ответното дружество системно тормозили ищеца чрез телефонни обаждания, с покани за погасяване на посоченото задължение. Твърди, че служителите на фирамата цесионер в разговорите по телефона отправяли закани от различно естество, които са имали за цел да изплашат ищеца и да го мотивират да се разпореди със своето имущество с цел погасяване на търсената от ответника сума.

Заканите са били, както такива относно различните способи по ГПК за принудително погасяване на вземанията, но и такива от битов и махленски характер – с натякване, че дългът ставал огромен и непогасяем, че длъжникът влиза в дългова спирала, че детето му няма да има какво да яде, че ще му вземат жилището и т.н.

Твърди се, че в следствие на неоснователните и безпочвени твърдения на ответника и телефонният тормоз от негова страна, през периода от 24.02.2017г. до 16.12.2022г., ищецът е претърпял и продължава да търпи, неимуществени вреди, характеризиращи се с неспокойствие, изнервеност, напрегнатост, тревожност, недоспиване, влошаване на отношенията в семейната среда с интимния партньор, посещения при адвокати за консултации и т.н. Ищецът сочи, че живее на семейни начала със своята приятелка, от която има едно малолетно дете. Твърди се, че домакинството на ищеца не е с високи доходи и обажданията с твърдения, че той дължи тази огромна сума на ответното дружество са довели до напрежение и влошаване на отношенията с партньора в семейната среда. Настъпило е отчуждение между тях и връзката им е пред разпад.

Ищецът твърди, че за да бъде коректен се е снабдил с 3 броя справки от Централния кредитен регистър към БНБ издадени през определен период пред 2022г., като в нито един от трите документа не е фигурира вземането претендирано от ответника. Ищецът поддържа, че не е страна по договор за кредит, т.е не е кредитополучател, нито солидарен длъжник и не е получавал парични средства от кредит от посочената банка, съответно не дължи нищо, както на банката - цедент, така и на ответното дружество цесионер. Твърди, че направената цесия е лишена от правно основание, същата е нищожна по см. на чл. 26 ЗЗД, поради липсата на предмет и на основание.

В становище вх.№104458 /10.11.2023г. ищецът М. Б. Ц. поддържа, че вземането на ответника по Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. не съществува поради 2 прекратяване на поръчителството с изтичане на преклузивния 6 – месечен срок по чл.147 от ЗЗД, а не с предвидена в чл.110 ЗЗД давност. Твърди се, че всички опити на ответника да получи плащане, било то чрез напомнителни писма или чрез телефонни обаждания са дали повод за завеждане на отрицателен установителен иск, поради очевидната неоснователност на извънсъдебната претенция. Сочи се, след като ответникът завел ч.гр.д.№72159/2021г. на СРС само срещу главния длъжник, а през 2022г. тормозил ищеца с искания за плащане. Наведен е довод, че ответното дружество се стреми по всякакъв начин да въздейства върху правната и икономическа сфера на ищеца, като го принуди да се разпореди със свои паричи средства, знаейки, че поръчителството е прекратено.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Е.М.“ ЕООД. В отговора е направено признание на иска по чл.

124, ал.1 ГПК за недължимост на процесната сума. Наведени са твърдения, че на 28.08.2009г. към Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. е подписан Анекс № 1, който изцяло преурежда и заменя първоначално договорените условия по кредита, като съдържанието и параметрите му регулират отношенията между страните до окончателното събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер, отчитайки направените до този момент погашения. Твърди се, че към датата на подписване на Анекса е формиран редовен дълг в общ размер на 21 811,81 лв., от които 20 329,85 лв. - редовна главница, 592,07 лв. - неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата, 143,52 лв. - начислена, неизискуема лихва, 646,37 лв. начислена, просрочена и изискуема лихва и 100,00 лв. - такса за предоговаряне.

Договорен бил 12-месечен гратисен период по главницата — от 25.09.2009г. до 25.08.2010г. Крайният срок за издължаване на кредита, според Анекса от 28.08.2009г. е определен на 25.06.2020г. Променени били и параметрите на дължимата лихва - ГЛП за редовен дълг е в размер на 9,37%. Сочи се, че срокът на за погасяване на кредита уговорен в Анекса е изтекъл на 25.06.2020г. Твърди се, че с анекс №1 към Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. е уговорено и лично обезпечение на кредита, а именно – ищецът М. Б. П. е поел задължението като поръчител, наред с главния длъжник Б.Ц.Д.. В отговора е наведен довод, че на 23.11.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е.М." ЕООД, е придобило от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. На 13.12.2021г. „Е.М." ЕООД е предприело действия за принудително събиране на задължението чрез подаване на заявление до СРС само срещу титуляря по договора за кредит и анекса към него, като е заявителят е съобразил, че е по отношение на ищеца е настъпила преклузия за събиране на сумата по съдебен ред. По заявлението на „Е.М." ЕООД било образувано ч.гр.д. 72159/2021г. на СРС, ГО, 76 състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника Б.Ц.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Сочи се, че ответното дружество е изоставило 3 производството и не е предприело действия по подаване на установителен иск по реда на чл.422 ГПК. СРС с разпореждане от 15.05.2022г. е обезсилил заповедта за изпълнение.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е изпращал покани и се е свързвал с длъжника, като поддържа, че погасителната давност не погасява самото задължение, а само възможността за принудително изпълнение. Сочи, че видно от данните в договора за кредит и анекса към него солидарните длъжници вероятно са баща и син и няма пречка кредиторът да търси контакт с лица от семейството на титуляра, ако последния не може да бъде намерен. Не оспорва, че до ищеца е отправено уведомление за цесия. Не оспорва обстоятелството, че са провеждани редица телефонни разговори, причината, за които било укриването на кредитополучателя.

Оспорва обаче тези действия на дружеството да са неоснователни, както и да са причинили вреди.

Ответното дружество оспорва предявения осъдителния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, като неоснователен. Не оспорва, че на ищеца са отправяни посочените уведомления за цесия. Липсва причинно следствена връзка между изложените лични проблеми на ищеца с действия на ответното дружество. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез адв.С. Г. поддържа предявените искове, претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представя писмено становище, в което оспорва предявения деликтен иск.

Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, като се установява и от приетия Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г., че същия е сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и Б.Ц.Д. /трето за настоящия спор лице / за предоставяне на кредит от 22 000лв. от банката на физическото лице, с посочена цел - текущи нужди. Уговорен е срок за погасяване на кредита 01.06.2018г. Не е спорно, че ищецът М. Б. П. не е кредитополучател по посочения договор за кредит и не е подписвал същия . /л.34л.35 от делото/ Видно от приетия Анекс № 1 от 28.08.2009г. към Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и кредитополучателят Б.Ц.Д. преуредили първоначално договорените условия по 4 кредита, като уговорения краен срок за издължаване на кредита, е продължен до 25.06.2020г. Установява се, че Анекс №1 към Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. е подписан и от ищеца М. Б. П. като поръчител, наред с главния длъжник Б.Ц.Д., а вида на кредита уговорен в анекс №1 от 28.08.2009г. е определен като „потребителски с поръчител.“ Приетия размер на редовен съгласно чл.2.9. от Анекс № 1 от 28.08.2009г. към Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. е в рамер на 21 811.81лв.

На 23.11.2015 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ и „Е.М.“ ЕООД, процесното вземане е придобито от ответника./договор за цесия и приложение на /л.36-л.43 от делото/.

Безспорно е, че срокът на договора за кредит уговорен в Анекс № 1 от 28.08.2009г. към процесния Договор за потребителски кредит е изтекъл на 25.06.2020г.

Не се твърди, нито се установява в шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД изтекъл на 25.12.2020г. кредиторът /цесионер/ „Е.М.“ ЕООД да е предявил иск срещу длъжника Б. Д., поради което, решаващият състав на СГС приема, че към тази дата е прекратено самото поръчителство на ищеца М. Ц. .

Видно от приложеното ч.гр.д. №72159/2021г. на СРС, ГО, 76 състав, на 17.12.2021г. „Е.М." ЕООД е подало до СРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Ц.Д. - кредитополучател по договора за кредит. По заявлението на „Е.М." ЕООД е издадна заповедта за изпълнение от 04.01.2022г., която била връчена на длъжника Б.Ц.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ответното дружество е не е предприело действия по подаване на установителен иск по реда на чл.422 ГПК, след дадените му от заповедния съд указания. С разпореждане от 15.05.2022г., СРС е обезсилил заповедта за изпълнение издадена на 04.01.2022г. срещу Б.Ц.Д..