Решение № 656 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3579/2022
- Вид
- Решение № 656
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.206 · Закон за горите
- чл. 206 · Закон за горите
- чл. 206, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл.211, ал.3 · Закон за горите
- чл. 270 · Закон за горите
- чл.14, ал. 2 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
РЕШЕНИЕ
№ 656 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г. като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330203579 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 87 от 20.04.2022 г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив, упълномощен със Зап.РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Т. И. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 270 от ЗГ, вр. чл.14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Жалбоподателят, Т. И. Ч., по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Редовно призована чрез адв. П., който депозира с молба до съда да се разгледа делото в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган - РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ПЛОВДИВ, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. З. М., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното наказателно постановление било издадено срещу жалбоподателя Т. И. Ч., затова че: същата, в качеството на оправомощено лице да води електронен дневник на обект, регистриран по чл. 206 от Закон за горите /ЗГ/, собственост на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, за постъпила, преработена и експедитирана дървесина, е издала превозен билет № 2116371387 на 16.02.2022г. в 17:58ч. за 60.00 пр. м3 дърва от дървесен вид бял бор на МПС с рег. № **** и ремарке с рег. № **** с направление „Монди Стамболийски“ АД гр. Стамболийски, ул. „Заводска“ № 1, по реда на чл.211, ал.3 от ЗГ от обекта на адрес: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, като при направена проверка на видеонаблюдението било установено, че гореописаното МПС с ремарке не е било експедитирано от обекта. Установеното било обективирано в Констативен протокол.
С оглед направените констатации от извършената служебна проверка, било прието, че от страна на жалбоподателя Ч. е извършено нарушение на 16.02.2022г., открито на 25.02.2022г., в обект, регистриран по чл.206 от Закон за горите, собственост на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, на адрес: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, територия на ТП ДГС Пловдив и открито на 25.02.2022г. при извършена проверка и изготвен Доклад вх. № РДГ 0 2034/25.02.2022г. Деянието на жалбоподателя Ч. било подведено под чл. 270 от ЗГ, вр. чл.14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. За посоченото бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 002598/ 01.03.2022г. в присъствието на Ч..
Въз основа на така съставения акт, било издадено процесното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел, актосъставителят С. А. Ч.. Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява,че процесният превозен 2 билет от 16-ти, бил вписан в електронния дневник, но със системата за видео наблюдение било установено, че въпросното МПС не е влизало и излизало в обекта, което е императивно изискване на издаването на този билет.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Правилно в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч. за извършено нарушение по чл.270 от ЗГ, вр. чл.14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като на 16.02.2022г. в качеството на оправомощено лице, е издала превозен билет № 2116371387 на 16.02.2022г. в 17:58ч. за 60.00 пр. м3 дърва от дървесен вид бял бор на МПС с рег. № **** и ремарке с рег.
№ ****, без въпросното МПС да е влизало и излизало в обекта – т.е. не е имало постъпване, съответно експедиране на дървесината, което е императивно изискване на издаването на този билет, установено от контролните органи чрез системата за видео наблюдение.
Описанието на нарушението е точно пълно и ясно, така че жалбоподателят Ч. е разбрала за какво деяние е наказана. По-нататък както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно и конкретно е описан моментът на вписване в електронния дневник на интересуващия делото превозен билет с № 2116371387, а именно на 16.02.2022 г. в 17:58 часа. След като за дървения материал не се доказва да е влизал или излизал от обекта, то няма как да се поставя едно изначално неизпълнимо условие да бъде описван факт, който не се твърди от наказващия орган и не се доказва да се е осъществил – постъпване или експедиране на дървесината по превозния билет в обекта. Така че е неоснователно възражението в тази посока.
3
Правилно е определена правната квалификация на деянието. Именно с посочената разпоредба е регламентирано материалноправното задължение и момента на изпълнението му за вписване в електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ на превозния билет. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя за привръзка с чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Според цитираната норма собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина.
Така с посочената разпоредба се регламентира различно материалноправното задължение от това, за чието неизпълнение е санкционирана Ч..
Извършването на привръзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ не е необходимо, за да може жалбоподателят да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност от правна страна, нито за да организира защитата си.
Напротив, такава привръзка би могла да бъде повод за релевиране на нови възражения за това да е налице противоречие във волята на наказващия орган за неизпълнението на какво точно материалноправно задължение е наложено наказанието. Докато разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. съдържа конкретно правило за поведение и дава в пълнота правната регламентация, относно момента на вписване на превозните билети от страна на задължените лица.
За неоснователно съдът намира и твърдението, че жалбоподателят Ч. не е годен субект на вмененото й в отговорност нарушение, тъй като не била собственик/ползвател на процесния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 от ЗГ или от оправомощено от него лице. Видно от приложените по делото длъжностна характеристика, към трудов договор № 264/ 30.09.2020г., в раздел I, т.2, с установява,че жалбоподателят Ч., назначена като **** в „Маркони Груп Лес“ ЕООД, и има пряко задължение по издаване на превозни билети по чл.211, ал.3 през системата на Изпълнителна агенция по горите. В този смисъл Ч. не е наказана нито в качеството на собственик, нито на ползвател на обекта, а като оправомощено лице от собственика на обекта по чл.206 от ЗГ.Последното се потвърждава и от посоченото в становището на въззиваемата страна за подадени от Ч. заявления, в това й качество, до РДГ – Пловдив за корекции на превозни билети.
4
Съдът намира, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието е типичната за този вид нарушения.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като правилно е била определена санкционната норма по чл.270 от ЗГ.
В случая е определено наказание глоба в размер от 150 лева, при предвидени законови граници от 50 до 500 лева. Съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което намира, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, следва процесното наказателно постановление да бъде изменено,като глобата от 150 лева бъде намалена на минимума от 50 лева.
Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 87 от 20.04.2022г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив, упълномощен със Зап.РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Т. И. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 270 от ЗГ, вр. чл.14 ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като В ЧАСТТА с наложеното наказание, НАМАЛЯВА ГЛОБАТА от 150 лева на 50
/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5
6