Определение № 2061 от 05.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1817/2025
- Вид
- Определение № 2061
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2061 гр. София, 05.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501817 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18026/03.07.2025 г. по описа на САС, депозирана от „Джей Си Ко Имидж“ АД против протоколно определение № 1461/18.06.2025 г. по т.д. № 2055/2025 г. на СГС, VI-9 състав, с което частично е върната исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СГС не съобразил няколкото направени уточнения на исковата молба, според които претенцията за вреди под формата на пропуснати ползи била частична за 25 213.90 лева за периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г. от тригодишния срок на договора от 01.05.2022 г. до 01.05.2025 г., за който пълен период вредите били в размер на 300 248.23 лева. Излагат се подробни доводи защо претенцията е частична и защо не се претендира вземането от 300 248.23 лева за целия тригодишен период. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на спорното право частична претенция за 25 213.90 лева за периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г. от тригодишния срок на договора от 01.05.2022 г. до 01.05.2025 г., за който пълен период вредите били в размер на 300 248.23 лева.
Ответникът „Метрополитен“ ЕАД е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:
Т.д. № 2055/2025 г. на СГС, VI-9 състав е образувано по искова молба на „Джей Си Ко Имидж“ АД против „Метрополитен“ ЕАД с твърдения, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от недобросъвестно поведение на ответника при провеждане на конкурсна процедура за сключване на договор за наем на рекламни пана в няколко метростанции. Твърдяно е, че се е предвиждало договорът за наем да 1 бъде за три години (април 2022 г. до април 2025 г.), през което време ищецът е щял да преотдава наетите пана и като това не е станало той е пропуснал да реализира приход в повече в общ размер на 315 275.08 лева (уточнено с молба от 27.11.2023 г.) От тях са претендирани частично 25 001 лева.
С протоколно определение от 11.12.2024 г. СГС е указал на ищеца да заяви: 1/ каква част от сумата от 25 001 лв. се претендира за периода 01.04.2022 г. до 05.11.2023 г. и каква част от тази сума се претендира за периода от деня на предявяване на иска 06.11.2023 г., до края на процесния период, като съобрази разпоредбата на чл. 124, ал.
2 ГПК и прецени в коя част искът е допустим; 2/ как във времево отношение твърди да са възникнали вредите – на месечна база в рамките на предявения период - че би получавал месечен наем в определен размер, или на годишна база - годишен наем в определен размер, като и в двата случая да посочи каква сума от частичната претенция от 25 001 лв. за всеки времеви период претендира, месечно или годишно; 3/ твърди ли, че при сключване на договора всички рекламни информационни елементи – 15 броя, заедно с двустранните, биха били заети 364 дни в годината на пълен капацитет, по колко претендира на една страна на рекламно информационен елемент - помесечно или на годишна база, в зависимост от отговора на горното указание.
С молба от 27.12.2024 г. е уточнено, че сумата 25 001 лева се претендира за периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г., като е пояснено и как е формирана сумата и искът е увеличен на 25 213.90 лева, като част от общо вземане в размер на 300 248.23 лева. Уточнено е още, че не се твърди, че при сключване на договора всички рекламни информационни елементи – 15 броя биха били заети 364 дни в годината в пълен капацитет. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 25 213.90 лева – частично предявена претенция по иск за обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г. от тригодишния срок на договора от 01.05.2022 г. до 01.05.2025 г. в размер на 300 248.23 г.
В съдебно заседание от 19.03.2025 г. ищецът отново е уточнил, че претендира 25 213.90 лева частично претърпени вреди от 300 248.23 лева, като тези 25 213.90 лева са претърпени в периода 01.07.2022 г. – 25.09.2022 г. В това съдебно заседание съдът е дал последна възможност на ищеца да посочи конкретно каква част от сумата 25 213,90 лв. претендира за периода до предявяване на иска и каква част за периода след предявяване на иска до края на процесния период, като вземе предвид, че при предявяване на частична претенция предмет на делото е не цялото вземане за конкретен период от време, а с молбата уточнение ищецът е посочил, че претендира определена сума, която е пълният размер на твърдените вреди за конкретен период от време, но и същевременно, че тази сума се претендира като частична за по-голям период - за целия период, в който твърди да е претърпял вреди, включително като вземе предвид и че част от предявения период е такъв след предявяване на иска.
С молба от 27.03.2025 г. ищецът отново е повторил това, което е заявил в молбата от 27.12.2024 г., а именно, че за пълния период на договора от 01.07.2022 г. до 01.05.2025 г. ищецът би претърпял вреди в размер на 300 248.23 лева, но той претендира само част от тези вреди в размер на 25 213.90 лева за периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г.
В съдебно заседание от 07.05.2025 г. ищецът е заявил, че претендира частично 25 213.90 лева периода 01.07.2022 г. до 25.09.2022 г. от пълен размер на вредите 315 275.08 лева.
В последваща молба от 13.05.2025 г. ищецът е преповторил уточнението си от предходните две молби.
В съдебно заседание от 18.06.2025 г. съдът е приел, че според уточненията на 2 ищеца той претендира 25 213.90 лева, които е ясно как са формирани за периода 01.07.2022 г. – 25.09.2025 г., но в същото време продължава да претендира тази сума за целия период, в който твърди, че е претърпял вреди – 01.05.2022 г. – 01.05.2025 г.
Намерил е, че поради това за периода май и юни 2022 г. и след септември 2022 г. до май 2025 г. исковата молба продължава да е нередовна, тъй като за тези периоди не се претендира обезщетение за пропуснати ползи. Поради това и на основание чл. 129, ал.
3 ГПК и чл. 130 ГПК е върната исковата молба в частта за периодите 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г. и 26.09.2022 г. – 01.05.2025 г. Частната жалба срещу това определение е депозирана на 19.06.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Частичен е този иск, с който е предявено част от спорното право или вземане.
Всяко вземане се характеризира освен с юридическия факт, от който се поражда, страните по съответното правоотношение и своя размер, и с периода, за който се дължи, ако същото е начислено за определен период. Този период може обикновено да се раздели на по-къси периоди и тогава вземането за всеки от по-късите периоди ще представлява отделно вземане. Така, ако се твърди в случая, че вреди са претърпени за периода май 2022 - май 2025 г. в размер на 300 248.23 лева, но по делото се предявява иск само за 25 213.90 лева от тях, то предявен е частичен иск за вземането.
Ако обаче се твърди, че ищецът има вземане в размер на 300 248.23 лева лева за посочения период, но предявява иск само за 25 213.90 лева за периода 01.07.2022 г. – 25.09.2022 г., то това не е частичен иск, защото се предявява пълният размер за посочения период. Когато вземането е начислено за определен период, за да е частичен искът, следва той да е предявен само за част от вземането, дължимо в същия този период, а не дължимото само за част от този период, защото тази част от периода формира отделно вземане. Предявяването само на някои от вземанията, дължими в част от общия период, в който са възникнали всички непогасените вземания, щом същите се претендират изцяло (както при конкретния пример се претендира цялата дължима сума от 25 213.90 лева), не води до предявяване на частичен иск, а само до иск за част от дължимите вземания.
Ето защо правилно първата инстанция е приела, че щом ищецът уточнява, че претендира 25 213.90 лева за периода 00.2022 г. – 25.09.2022 г., то това не е частичен иск, тъй като за този период това е пълният размер на вземането. Квалифицирането на иска като частичен е въпрос на правна квалификация, като длъжен да я даде е съдът, независимо каква е дадената от ищеца, съобразно твърденията му. Или в случая следва да се приеме, че е предявен иск за вреди във вид на пропуснати ползи в пълен размер от 25 213.90 лева, настъпили в периода 01.07.2022 г. – 25.09.2022 г.
Неправилно обаче СГС е приел, че след направените уточнения ищецът е продължил да претендира вземането за целия тригодишен период, а именно и за май и юни 2022 г. и за периода 26.09.2022 г. – 01.05.2025 г. Ищецът само е пояснявал, че неправилно квалифицираният от него като частичен иск в размер на 25 213.90 лева за периода 01.07.2022 г. – 25.09.2025 г. е за вземане, което е само част от общо задължение в размер на 300 248.23 лева за пълен период от 01.05.2022 г. до.05.2025 г.
Претенция обаче за този пълен период не е формулирана и не е предмет на делото. Ето защо, като се е произнесъл по непредявена претенция, СГС е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за вреди във вид 3 на пропуснати ползи в пълен размер от 25 213.90 лева, настъпили в периода 01.07.2022 г. – 25.09.2022 г.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА протоколно определение № 1461/18.06.2025 г. по т.д. № 2055/2025 г. на СГС, VI-9 състав, с което частично е върната исковата молба „Джей Си Ко Имидж“ АД против „Метрополитен“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за вреди във вид на пропуснати ползи в пълен размер от 25 213.90 лева, настъпили в периода 01.07.2022 г. – 25.09.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4