Решение № 723 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500895 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. Т. с постоянен адрес: с. П., общ. Д., ул. Д. № 9, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 53/14.03.2024 год., постановено по гр. дело № ************** по описа на РС-П. за 2024 год., с което:

1) Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Е. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „С.” бл. 11, вх. Г, ет. 1, ап. 80, на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН;

2) на Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ЗАБРАНЕНО да приближава на помалко от 50 (петдесет) метра К. Е. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., кв. „С.” бл. 11, вх. Г, ет. 1, ап. 80 и обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес гр. П., кв. „С.” бл. 11, вх. Г, ет. 1, ап. 80 за срок от 18 (осемнадесет) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН;

3) Д. Т. Т. ЕГН ********** Е ОТСТРАНЕН от съвместно обитаваното с К. Е. Д., ЕГН ********** жилище с адрес гр. П., кв. „С.” бл. 11, вх. Г, ет. 1, ап. 80 за срок от 18 (осемнадесет) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в 1 необсъждане на всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни) в цялост и поотделно, в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Твърди се на първо място, че съдът се е произнесъл по молба, в която са описани конкретни актове на домашно насилие, твърдяни да са извършени от ответника срещу молителката, касаещи дати, които следват подаването на молбата за защита на дата 22.02.2024 год., като в последвалата уточняваща молба от дата 26.02.2024 год. молителката е описала и конкретни актове на домашно насилие, извършени срямо нея и на дати 24.02.2024 год. и 25.02.2024 год. Т. е., първоинстанционният съд е обсъждал и е постановил решение по наведени твърдения за конкретни, осъществени спрямо молителката, актове на домашно насилие, извършени след датата на първоначално подадената молба за защита, което според жалбоподателя е абсолютно процесуално нарушение. Навежда още, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Д.Д. – майка на молителката, като не е съобразено, че свидетелката не е очевидец на твърдяните да са извършени спрямо молителката актове на домашно насилие, не е отчетено също и обстоятелството, че свидетелката е близък роднина на молителката и възможната й заинтересованост по делото. Не са обсъдени и дадените от ответника по молбата, настоящ жалбоподател, обяснения в съдебното заседание, не са разпитани полицейските служители, отзовали се на подадения от ответника по молбата сигнал. Счита, че молителката не е доказала по безспорен начин твърдените актове на домашно насилие на посочените в молбата й дати, а изводите на районния съд в обратен смисъл са неправилни и необосновани.

Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което молбата на К. Е. Д. за защита от домашно насилие да се отхвърли, евентуално – в случай, че бъде преценено, че са налице достатъчно доказателства за осъществено от ответника, настоящ жалбоподател, Д. Т. спрямо молителката домашно насилие, обуславящи уважаване на молбата й, да се наложи единствено мярката, предвидена в чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Развити са съображения, че другите наложени от първоинстанционния съд мерки по ЗЗДН ограничават прекомерно правата на ответника включително и относно начина, по който той би осъществявал режим на личен контакт с децата си.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН насрещната страна К. Е. Д. от гр. П. не е подала писмени възражения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител, поддържа подадената жалба.

Ответницата по жалбата не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

В молбата си до РС – П. с рег. № 1394/22.02.2024 год. по рег. на РС-П., уточнена с допълнителна молба с рег. № 1450/26.02.2024 год., молителката К.

Е. Д. от гр. П. е навела следните твърдения:

2

С ответника Д. Т. Т. живеят на семейни начала от 2017 год., в апартамент в гр. П., собственост на майката на молителката. От съвместното си съжителство страните имат родени две деца – Ж.Д. Т., на 5 год. и Б.Д. Т. – на 3 год. Заедно с тях живеят и двете деца на молителката от предходен брак – Я.Я.Д., на 15 год. и Е.Я.Д. – на 9 год.

Твърди се, че на 21.02.2024 год., около 08:30 часа сутринта, в апартамента, който страните обитават, ответникът поискал от молителката пари, тя му отвърнала, че няма и това го ядосало. Последвали удари по тялото и краката й; ответникът я обиждал, наричайки я „изрод, вещица, грозница, умри, да умре майка ти, ще ви изнеса с ковчег от тук“. В същия ден, около час по- късно (около 09:30 часа) след като големият й син Я. завел децата на училище и детска градина, ответникът отново се нахвърлил върху молителката – удрял я по главата и отправял същите обидни и заплашителни думи. Излязъл навън, като й казал, че заминава, но всъщност останал на стълбите. От страх молителката заключила вратата. Ответникът започнал да хвърля камъни по прозорците на кухнята, при което молителката и детето на страните Ж. се скрили в детската стая. Ответникът продължил да хвърля камъни и по другата тераса, където бил спрян служебният му автомобил, при което вероятно счупил един от прозорците на автомобила и обвинил за станалото молителката. Ответникът подал сигнал в полицията, молителката предполага, че са идвали полицаи, но тя не отваряла на никого. Не след дълго ответникът се успокоил, помолил я за кафе и вода, защото му било лошо.

Дала му кафе, което той плиснал в лицето й. После я помолил да му отвори, за да ползва тоалетната, но влизайки в апартамента той отново се нахвърлил върху нея – удрял я по главата, започнал да я души, продължавал да я обижда и заплашва. Молителката се заключила с детето Ж. в детската стая, а ответникът си тръгнал. Около 15 ч. дошла майка й заедно с по- големия й син Я.. Малко след това пристигнала полиция и дала обяснения.

На 24.02.2024г. сутринта отново ответникът започнал с обидите и крясъците, вкл. по отношение на сина й Е., който тогава бил болен, с висока температура. На 25.02.2024г. от сутринта ответникът отново започнал с обидите и заплахите към нея, като това му поведение ескалирало към 17 часа, при което молителката се обадила в полицията. Молителката твърди, че заради психическия, емоционален и физически тормоз, упражняван над нея от ответника, се страхува за живота си.

Отправено е искане молбата й да бъде уважена, като се приложат мерките за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата си за защита от домашно насилие. Пояснява, че след последния побой, нанесен й от ответника на 21.02.2024 год., е получила травма на ръката. Заявява, че след издаването на заповедта за незабавна защита с ответника не живеят заедно, но той й звънял по телефона и продължавал да я обижда и заплашва, наричал я „боклук, че не е жена, не е майка, не става за нищо“. Среща се с двете си деца.

В съдебно заседание ответникът оспорва молбата. Твърди, че не е употребявал думи и изрази като „ковчези, гамени“. Оспорва на 21.02.2024 год.

3 да е искал пари от молителката. Заявява, че молителката се обадила в полицията, но не знае защо. Полицаите дошли и си тръгнали, тъй като молителката им казала, че няма проблеми. В този ден „даже не станал скандал“, а с молителката са си разменяли „безмислени думи“; излязъл от апартамента за да се успокои и да няма проблеми. Впоследствие поискал да отиде до тоалетната, но тя не му отваряла; в крайна сметка му отворила, той отишъл до тоалетната и отново излязъл от апартамента. Тогава видял, че една тухла лети към служебния му автомобил и счупила стъклото му. Обадил се на полицията, дошли и се разбрал с тях да плати счупеното стъкло, което според него било счупено от молителката. Заявява, че през годините много пъти са викали полиция и като дойдели полицаите, молителката им казвала, че няма нищо. Отрича да я е удрял, освен когато двамата се бутали. Биели са се и са се обиждали взаимно, но тя първа му посягала; твърди за случай от Нова година при който молителката тръгнала срещу него с нож в ръка, в присъствието на децата, била „мъртво пияна“. Отправя искане „да се вземе най-правилното решение и отношение без странични страни, които се намесват.“ Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителката и ответника (чл. 3, т. 2 от ЗЗДН) не е спорна по делото – молителката и ответникът се намират във фактическо съпружеско съжителство – живеят на съпружески начала в общо домакинство, от връзката си имат и две родени деца.

Към молбата си за защита от домашно насилие К. Е. Д. е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала, че: на 21.02.2024 год., около 08:30 часа сутринта в апартамента в гр. П., кв. С., бл. 11, вх. Г, ет. 1, ап.

80, в който живеят страните, молителката е била удряна от ответника в торса и краката, била обиждана от него с думите „изрод“, „вещица“, „грозница“, „умри“, както и че е била заплашвана, че тя и майка й ще бъдат изнесени [от ответника] с ковчег от жилището; че същият ден - 21.02.2024 год., около 09:30 часа, в жилището им, ответникът отново се „нахвърлил“ върху молителката, нанасял й удари по главата, наричал я „изрод“, „вещица“, „грозница“, „умри“, „да умре и майка ти“, „ще ви изнеса с ковчег от тук“; че по- късно същия ден – 21.02.2024 год., ответникът отново й нанесъл побой – удрял я в областта на главата, започнал да я души́, обиждал я и я заплашвал; на 24.02.2024 год. и на 25.02.204 год. също я обиждал и заплашвал.

Видно от амбулаторен лист от 26.02.2024 год. (л. 30 от делото на РСП.), на посочената дата молителката е била прегледана от лекар-специалист по повод „битова травма“ с оток и кръвонасядане в лява мишнична област, с оплаквания от болки в шийно раменната област, повече вляво, ирадираща в лявата предмишница, четвърти-пети пръст на лявата ръка, с парещ характер, засилваща се при движение на ръката. Поставена е диагноза – увреждания на шийните коренчета.

От справка за съдимост на ответника Д. Т. Т. е видно, че в периода 2005-2020 год. същият е осъждан седем пъти за извършени от него различни 4 престъпления от общ характер – по Глава Единадесета, раздел Втори от НК (по транспорта и съобщенията) и по Глава Пета от НК (против собствеността).

От справка от ОД на МВР Варна, РУ – П. от 01.03.2024 год. е видно, че в периода 21.02.2024 год. – 25.02.2024 год. в РУ – П. е подаден един сигнал от К. Е. Д. против Д. Т. Т. за извършен акт на насилие, а именно: на 25.02.2024 год. около 16:55 часа, по който има заведен заявителски материал – 78/25.02.2024 год. по описа на РУ – П..

Съгласно доклад за посетен на 25.02.2024 год. сигнал за домашно насилие, изготвен от служител на ОД МВР – Варна, РУ П. (който доклад според чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН е годно доказателствено средство в производствата по издаване на заповед за защита по ЗЗДН), на 25.02.2024 год. молителката К. Е. Д. е подала сигнал за извършени спрямо нея от ответника Д. Т. актове на домашно насилие. Според доклада, констатирано е физическо нараняване на пострадалата, изискващо медицинска помощ, в резултат на нанесен й побой, без употреба на оръжие и предмети.

От извършената от служител на ОД МВР – Варна, РУ П. оценка на риска от домашно насилие против молителката от страна на ответника (л. 41 и 42 от делото на РС-П.) е видно, че е налице висок риск от увеличаване на тежестта на насилието или смърт.