Определение № 161 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000559 по описа за 2025 година

Съдебното производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД з а изменение на решение № 609/03.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 559 от 2025 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

В сезираща молба се поддържа, че присъдено в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение е необосновано е намалено като прекомерно. В тази насока присъдената сума от 1000 лева според „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД не съответства на обема на предоставената адвокатска защита в негова полза. Изброяват се конкретно осъществените от процесуалния му представител действия по защита във въззивното производство, като се заключава, че на тях е съответен претендираният размер от 5000 лева без ДДС. Моли се размерът на присъденото адвокатското възнаграждение да бъде увеличен.

Ответникът по молбата - „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител, в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира следното:

Процесната молба е депозирана в срок, а разгледана по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С постановеното по делото решение № 609/03.12.2025 г. въззивният съд е потвърдил в обжалваната част от „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД решение № 2165/09.04.2025 г., постановено по гр. д. № 10885/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с която е осъдено „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД да заплати на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, сумата от 1

20 037.99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 78 233.20 лева за периода 17.12.2019 г. – 25.06.2022 г., в резултат на наложен запор върху банкова сметка на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, въз основа на обезпечителна заповед от 16.12.2019 г. по т. д. № 2605/2019 г. по описа на СГС, което производство по т. д. № 2605/2019 г. на СГС е приключило с влязло в сила на 11.05.2022 г. отхвърлително решение, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 20.09.2024 г. до окончателното изплащане. Като с това решение въззивният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „ЖАНИПАРИЖ“ ООД да заплати на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД сумата от 1000 лв. - разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Според молителят САС, вземайки предвид конкретната фактическа и правна сложност на производство пред себе си и извършените процесуални действия от адвоката на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД, е следвало да присъди в полза на въззиваемия дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева без ДДС, респективно неоснователно е възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК на другата страна.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по 2 гражданско/търговско правоотношение (арг. от чл. 2, предл. 1 ГПК). Над този разумен размер страната, която незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната причинното-следствената връзка между нейното противоправно поведение (несъответното на закона и добрите нрави извънпроцесуално или съдебно поведение на страна в процеса) и заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита, при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД за висока фактическа и правна сложност на въззивното дело и най – вече извода му, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение не съответства на обема на предоставената адвокатска защита от адв. М. П. във въззивното производство.

В случая са приложени обосновано принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК. За определяне на размера на адвокатското възнаграждение водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на конкретното съдебно производство, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие. В случая въззивният съд е съобразил, че съдебното производство не е с висока фактическа и правна сложност, в хода на въззивното производство не са събирани доказателства и същото е приключило след проведено едно открито съдено заседание, на което адв. П. не се е явила. От друга страна по въззивното делото от нея е изготвен и депозиран бланкетен писмен отговор на въззивната жалба със съдържание от един лист, както и бланкетно становище за разглеждане на делото е нейно отсъствие. Изложените съображения налагат извод, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение (1000 лева) е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с минималните положени усилия от процесуалния представител на въззиваемия за неговата защита.

От всичко гореизложено може да се направи извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Тъй като въззивното решение подлежи на обжалване, то и настоящето определение ще подлежи също на обжалване.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от процесуалния представител на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД за изменение на решение № 609/03.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 559 от 2025 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4