Определение № 776 от 22.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Кюстендил, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500533 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба, подадена от Р. П. В., с ЕГН **********, адрес: гр.

Кюстендил, ул. „***“ №8, чрез пълномощника адв. Вася Пешева от АК – Кюстендил, против Определение № 23 от 20.10.2025 г., постановено от Съдия по вписванията при ДнРС, с което е отказано отбелязването на Решение № 643/06.12.2024 г. на РС – Дупница, предоставено в Служба по вписванията – Дупница със Заявление с вх.

№4045/20.10.2025 г.

В подадената частна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Приема се за неправилен изводът на съдията по вписванията, че съдебното решение по допускане на делба не представлява акт, който „признава вещни права“.

Сочи се, че решението, постановено в първата фаза на делбата, е самостоятелен и стабилен акт, който влиза в сила независимо от последващото решение по извършване на делбата. С него съдът урежда материалноправни отношения, установявайки по окончателен начин съществуването на съсобствеността, съсобствениците и обема на правата им. Именно поради това, според жалбоподателя, то притежава самостоятелно вещноправно действие. Своя довод аргументира с последователната и непротиворечива практика на ВКС, която е единодушна в разбирането си, че решението по допускане на делба подлежи на отбелязване по реда на чл.115 вр. с чл.114, б. „в“ вр. с чл.112, б. „з“ вр. с б. „а“ от ЗС. Освен изложеното до тук е акцентирано и на обстоятелството, че решението по чл.344, ал.1 от ГПК изпълнява своята оповестителна функция, като осигурява публичност на установеното с него право на собственост – както относно титулярите, така и по отношение на притежаваните от тях квоти. Чрез отбелязването решението ставало противопоставимо на трети лица, включително кредитори и последващи приобретатели, които могат да се запознаят с действителния обем на вещните права в съсобствеността. Отказът на съдията по вписванията да отбележи решението по допускане на делба възпрепятствал тази публичност и създавал несигурност в гражданския оборот. По така изложените аргументи, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да бъде разпоредено да се извърши съответното отбелязване.

Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по 1 делото доказателства, приема за установено следното:

До Служба по вписванията - гр. Дупница е депозирано заявление с вх.

№4045/20.10.2025 г. от адв. Вася Пешева, в качеството на пълномощник, с което е поискано да бъде разпоредено отбелязването на Решение №645/06.12.2024 г. по гр.д.

№883/2024 г. по описа на ДнРС. Към заявлението е приложено цитираното решение, което е постановено в производство по чл.344, ал.1 от ГПК, а именно по допускане на съдебна делба.

С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение, е отказано отбелязване на решението по допускане на съдебна делба, с мотива, че последното не попада в категорията съдебни актове, които подлежат на вписване по силата на чл.112, б. „а“ вр. с б. „з“ от ЗС.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, съгласно т. 9 от ТР № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона.

В конкретния случай настоящият състав намира, че обжалваният акт е неправилен.

С изменението на чл.112, б.”а” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл.114, б.”в”, вр.чл.112, б.”з” и б.”а” от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за делба. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение №524 от 19.11.08г. по ч.гр.д.№1714/08г. на ВКС, І ГО; Определение №169/13.04.09г. по ч.гр.д.№36/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Следователно – на отбелязване съгласно чл.112, б.”з” от ЗС, съответно – на вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови молби. Тълкуването на посочените текстове налага извод, че законът изисква вписване на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти.

От тази уредба следва, че се вписват както исковите молби за признаване право на собственост /към които спада и производството по съдебна делба/ върху недвижими имоти и така и съдебните решения по тези искове – чл. 114, б. "в", вр. чл. 112, б. "а" и б. "з"- в този смисъл Определение № 982 от 4.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1549/2023 г., I г. о., ГК.

Ето защо атакуваното определение е неправилно и като такова следва да се отмени, като вместо това се постанови отбелязване на представеното решение по допускане на съдебна делба.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 23 от 20.10.2025 г., постановено от Съдия по вписванията при ДнРС, с което е отказано отбелязването на Решение №643/06.12.2024 г. на РС – Дупница, предоставено в Служба по вписванията – Дупница със Заявление с вх.№4045/20.10.2025 г.

ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ Решение №643/06.12.2024 г. на РС – Дупница, 2 предоставено в Служба по вписванията – Дупница със Заявление с вх.

№4045/20.10.2025 г.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията към Служба по вписванията гр.

Дупница с указания за извършване на исканото отбелязване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Кюстендил, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500533 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба, подадена от Р. П. В., с ЕГН **********, адрес: гр.

Кюстендил, ул. „***“ №8, чрез пълномощника адв. Вася Пешева от АК – Кюстендил, против Определение № 23 от 20.10.2025 г., постановено от Съдия по вписванията при ДнРС, с което е отказано отбелязването на Решение № 643/06.12.2024 г. на РС – Дупница, предоставено в Служба по вписванията – Дупница със Заявление с вх.

№4045/20.10.2025 г.

В подадената частна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Приема се за неправилен изводът на съдията по вписванията, че съдебното решение по допускане на делба не представлява акт, който „признава вещни права“.

Сочи се, че решението, постановено в първата фаза на делбата, е самостоятелен и стабилен акт, който влиза в сила независимо от последващото решение по извършване на делбата. С него съдът урежда материалноправни отношения, установявайки по окончателен начин съществуването на съсобствеността, съсобствениците и обема на правата им. Именно поради това, според жалбоподателя, то притежава самостоятелно вещноправно действие. Своя довод аргументира с последователната и непротиворечива практика на ВКС, която е единодушна в разбирането си, че решението по допускане на делба подлежи на отбелязване по реда на чл.115 вр. с чл.114, б. „в“ вр. с чл.112, б. „з“ вр. с б. „а“ от ЗС. Освен изложеното до тук е акцентирано и на обстоятелството, че решението по чл.344, ал.1 от ГПК изпълнява своята оповестителна функция, като осигурява публичност на установеното с него право на собственост – както относно титулярите, така и по отношение на притежаваните от тях квоти. Чрез отбелязването решението ставало противопоставимо на трети лица, включително кредитори и последващи приобретатели, които могат да се запознаят с действителния обем на вещните права в съсобствеността. Отказът на съдията по вписванията да отбележи решението по допускане на делба възпрепятствал тази публичност и създавал несигурност в гражданския оборот. По така изложените аргументи, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да бъде разпоредено да се извърши съответното отбелязване.

Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по 1 делото доказателства, приема за установено следното:

До Служба по вписванията - гр. Дупница е депозирано заявление с вх.

№4045/20.10.2025 г. от адв. Вася Пешева, в качеството на пълномощник, с което е поискано да бъде разпоредено отбелязването на Решение №645/06.12.2024 г. по гр.д.

№883/2024 г. по описа на ДнРС. Към заявлението е приложено цитираното решение, което е постановено в производство по чл.344, ал.1 от ГПК, а именно по допускане на съдебна делба.

С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение, е отказано отбелязване на решението по допускане на съдебна делба, с мотива, че последното не попада в категорията съдебни актове, които подлежат на вписване по силата на чл.112, б. „а“ вр. с б. „з“ от ЗС.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, съгласно т. 9 от ТР № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона.

В конкретния случай настоящият състав намира, че обжалваният акт е неправилен.

С изменението на чл.112, б.”а” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл.114, б.”в”, вр.чл.112, б.”з” и б.”а” от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за делба. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение №524 от 19.11.08г. по ч.гр.д.№1714/08г. на ВКС, І ГО; Определение №169/13.04.09г. по ч.гр.д.№36/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Следователно – на отбелязване съгласно чл.112, б.”з” от ЗС, съответно – на вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови молби. Тълкуването на посочените текстове налага извод, че законът изисква вписване на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти.