Решение № 174 от 11.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174, 11.02.2020г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , шести граждански състав

На тридесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

Таня Георгиева секретар : Пенка

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 45 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на от „Агробиоланд“ ООД против Решение № 3794/11.10.2019г., пост. по гр.д.№ 1018/2019, ПРС, с което е осъдено да заплати на „Кредит Консулт“ ЕООД, сумата в размер на 12 000 лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по Договор от 19.05.2015 г., както и сумата в размер на 3520.40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.02.2016 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 620.82 лева - разноски в производството.

Жалбоподателят „Агробиоланд“ ООД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е доказана дължимостта на претендираните суми. Поддържа, че е останало недоказано настъпването на падеж на задължението, поради което недължима е както главницата, така и претендираното акцесорно задължение. Твърди, че съдът не е изследвал допълнителните договорки между страните относно отлагане на плащането. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Кредит консулт“ ЕООД не е подала отговор за въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя са свързани с неправилния извод в обжалваното решение, че е настъпил падежът на задължението, поради което не са дължими нито главницата по договора, нито пък мораторните лихви.

От фактическа страна е безспорно, че между страните е налице сключен договор за изработка на 19.05.2015г. на проект по определени параметри, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2 000лв. при предаване на документите на проекта – до 10 дни след това, и на 8 000лв. – до 10 дни след одобрение на проекта от разплащателната агенция. Безспорен е и фактът, че проектите са предадени и приети без забележки на 07.06.2015г., както и че на 19.01.2016г. проектът е одобрен от Фонд Земеделие.

Спорът е настъпил ли е падежът за заплащане на договореното възнаграждение и респ. дължимо ли е същото , ведно с обезщетение за забава.

С оглед изложените обстоятелства, съдът намира , че се касае за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да му заплати възнаграждение. В самия договор е посочен и падежът на задължението за заплащане на договорното възнаграждение – на два пъти , при настъпване на определени обективни факти от действителността / предаване на документите и одобрение от съответен държавен орган/. В случая не е оспорвано в производството / признато е в отговора на исковата молба и в с.з. на 16.09.2019г./ , че и двата факта са настъпили, като е подписан приемо-предавателен протокол за предаване на документите и е налице одобрение на проекта от компетентния ДФ Земеделие. Следователно страните са договорили разсрочено изпълнение на задължението за заплащане на договорното възнаграждение, като в самия договор са посочили и срока за това. Съгл. чл.72 от ЗЗД срокът, който е уговорен на дни изтича в края на последния ден. При уговорените срокове не се дължи покана, т.к. в този случай срокът кани.

Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно в настоящия случай е налице задължение, по отношение на което е налице определяем срок – до 10 дни от настъпване на конкретен факт, а с изтичане на този срок, длъжникът е изпаднал в забава. В този смисъл са лишени от правно основание възраженията на жалбоподателя, че не е настъпил падежът на главницата / договорното възнаграждение/, т.к. не бил поканен от кредитора да изпълни.

Подобна покана не е необходима. Жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на първото плащане с изтичане на 10-я ден от предаване на документите , а по отношение на второто – с изтичане на 10-я ден от одобрение на проекта от ДФ Земеделие.

Приемо-предавателния протокол доказва, че първият факт е настъпил на 07.06.2015г., при което падежът на първото плащане от 20% от договорната цена е настъпил най-късно на 18.06.2015г. Самият жалбоподател признава, че вторият факт – одобрение от ДФ „Земеделие“ е нестъпил на 19.01.2016г., при което падежът на второто плащане – 80% от договорната цена е настъпил на 30.01.2016г. Поради изложеното се установява дължимост на цялото договорено възнаграждение от общо 10 000лв. без ДДС или общо 12 000лв. с ДДС.

По делото не се твърди това задължение да е изпълнено, поради което и се доказва основанието за заплащане на мораторни лихви. Такива се претендират от 28.02.2016 до завеждане на исковата молба. Началният период на тази претенция е далеч след настъпване на падежите на двете задължения, поради което и се установява основанието за дължимост на мораторни лихва за този период. По отношение определяне на размера не са навеждани оплаквания, поради което и съдът възприема изчисленията на първата инстанция.

По изложените съображения, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива не се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА против Решение №

3794/11.10.2019г., пост. по гр.д.№ 1018/2019, ПРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ

: