Решение № 260605 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр. София, 15.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №8380 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение

№ II-79-87 от 08.03.2016 г., постановено по гр. д. № 45773/2011 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав е намалено на основание чл.30 от ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Р.С.С., починала на 26.02.1997г., бивш жител ***, направено със саморъчно завещание от 26.10.1992г., в полза на Ж.М.С., поч. на 26.08.1998 г., в размер на 1/12 ид.част от апартамент №5, находящ се в гр.София, кв.“ ****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4 кв.м. и таван на 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и е възстановена запазената част на П.Д.С., ЕГН ********** и Е.Д.С., починал в хода на процеса на 20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С., ЕГН ********** и М.Е.С., ЕГН **********, в качеството на наследници на Д.С.С., починал на 15.11.2008г., от наследството на Р.С.С., починала на 26.02.1997г., както следва: в размер на 1/24 ид.част за П.Д.С. и 1/24 ид.част за Е.Д.С., починал в хода на процеса на 20.03.2016 г. от апартамент №5, находящ се в гр.София, кв.“ ****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4 кв.м. и таван на 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С постановеното решение се допуска извършване на съдебна делба между П.Д.С., ЕГН **********, Е.Д.С., починал в хода на процеса на 20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С., ЕГН ********** и М.Е.С., ЕГН ********** и М.С.С., починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен от своят наследник по завещание – Б.С.С., ЕГН ********** /страна в производството/ и Б.С.С., ЕГН ********** на следния техен съсобствен недвижим имот, придобит по наследство от Р.С.С.,***, починала на 26.02.1997г., С.Н.С.,***.05.1999г., и Ж.М.С.,***, починала на 26.08.1998г., и чрез договор за покупко-продажба от 21.03.1969г.: апартамент №5, находящ се в гр.София, кв.“****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе на 4 кв.м. и таван на 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при квоти: 3/24 ид.част за П.Д.С., 3/24 ид.част за Е.Д.С., починал в хода на процеса на

20.03.2016 г. и заместен от своите наследници по закон – М.П.С., ЕГН ********** и М.Е.С., ЕГН **********, 3/24 ид.част за Б.С.С. и 15/24 ид.част за М.С.С., починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен от своят наследник по завещание – Б.С.С., ЕГН ********** /страна в производството/.

С постановеното решение е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт №115/30.11.1999г., том II, рег.№ 4080, дело № 441/1999г. на нотариус В.А.с район на действие - района на СРС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от П.Д.С. с излагане доводи за неправилност и незаконосъобразност. Според жалбоподателите неправилно СРС е приел, че Б.С. е съсобственик на имота и следва да участва в делбата, тъй като същата не е била сключила граждански брак със съделителя М.С. към момента на сключване на договор за закупуване на имота –апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.Захарна фабрика – 2103.1969 г. от наследодателите му Р.С.

/негова баба/ и С.С. /негов дядо/. Тъй като съделителя Б.С. сключва граждански брак с чичо му М.С.С. едва през 1970 г./на 31.05.1970 г./, то, същата не е наследница по закон и не би могла да придобие никаква идеална част от апартамент № 5 през 1969 г. Оспорва, че е накърнена запазената му част, най-вече от Б.С.. Заявява, че със саморъчните завещания от 1982 г. и от 1992 г. и с нотариалния акт през 1999 г. Б.С. е придобила идеални части от този имот, с което е накърнила запазената част на баща му Д.С., а след неговата смърт през 2008 г. и неговата запазена част. С посочените завещания и договор е направено завещание в полза на трето лице – Б.С. и нейната дъщеря – Ж., които не са наследници по закон. Оспорва саморъчните завещания от 1982 г. и от 1992 г. извършени от баба му Р.С. и нотариалния акт от 1999 г., като нищожни. Заявява, че със саморъчни завещания от 1982 г. н.д.№ 129 и н.д.№ 130 първоначално Р.С. завещава на съпруга си С.С. 1/3 ид.ч. от апартамент № 5, а след това С.С. завещава 1/3 ид.ч., които са нищожни, тъй като това е извършено в противоречие със чл.15 вр. чл.42 от ЗН. От своя страна нищожността на тези завещания обуславя нищожност и на завещанието от 1992 г. на Р.С..

Освен това поддържа, че към момента на извършване на завещанието през 1992 г. Р.С. не е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, тъй като е страдала от заболяване – „атеросклероза“, което е довело до посоченото състояние и е препятствало разумно вземане на решение за разпореждане с имота за след смъртта й. Поддържа, че баба му Р.С. не е притежавала завещателна дееспособност към момента на изготвяне на завещанията. Тези възражения неправилно не са били възприети от СРС при постановяване на решението. Според жалбоподателя, чрез приетата пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза не е установено, че завещанието е било написано и подписано от завещателя и въз основа на това СРС е постановил неправилно решение. Оспорва отказа да бъдат включени в делбата на другите имоти – апартамент № 9 и апартамент № 15 находящи се в гр.София, ж.к.****Оспорва, като нищожни продажбите извършени на тези имоти от чичо му М. и Б.на трети лица и заявява, че тези сделки накърняват запазената му част. Заявява, че в проведеното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на ответниците били допуснати двама свидетели, а на него не са били допуснати свидетели за установяване, че не е допускан в апартамент № 5. Освен това от страна на съда не били уважени негови искания за събиране на доказателства, което води до допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Претендира заплащане на такси и разноски в производството, които в общ размер възлизат на сумата 844 лв. с включени разноски сторени от съделителя Е.С..

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата М.С.С., починал в хода на процеса на 01.02.2018 г. и заместен от своят правоприемник –универсален наследник по завещание Б.С.С., както и Б.С.С. са депозирали отговори на въззивната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. В отговора се поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че Б.С.С. следва да участва в делбата, тъй като е получила дял от съсобственото имущество като наследник на дъщеря си Ж. С.. Същевременно от приетата в производството съдебно-графическа експертиза се установява, че завещанието от 1992 г. е написано и подписано от наследодателя Р.С., поради което изложените доводи в обратен смисъл са неоснователни. Несъстоятелни са и доводите, че съдът не е допуснал събиране на доказателства в производството, с което е допуснал съществени процесуални нарушения. От страна на съда по искане на ищците били издадени поисканите съдебни удостоверения за снабдяване с медицински документи за здравословното състояние на завещателката Р.С.. Въпреки това в производството не е доказано, че завещанието е нищожно или унищожаемо. По оплакванията, свързани с това че в делбата не са включени апартамент № 9 и апартамент № 15, находящи се в гр.София, ж.к.Иван Вазов заявяват, че самите ищци са представили в производството договорите за продажба на имотите на трети лица, поради което правилно СРС не ги е включил в делбената маса.

Поради това с постановеното решение съдът е приложил правилно закона, като е обсъдил и събраните в производството доказателства. Моли се за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Претендират се разноски.

Срещу постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение № 370031/23.03.2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена на 03.04.2018 г. и частна жалба от съделителя П.С., с която същото се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че в срока за обжалване на решението е поискал изменение на решението в частта на разноските с подадената на 11.04.2016 г. въззивна жалба и с подаденото заявление на 07.03.2016 г., поради което изводът на СРС, че не е спазен предвидения чл.248, ал.1 ГПК срок е неправилен.

Производството е делбено във фазата на допускане на делбата.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от П.Д.С. и Е.Д.С., с която срещу М.С.С. и Б.С.С. е предявен иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на недвижим имот.

Ищците поддържат твърдения, че заедно с ответника М.С.С. са съсобственици на апартамент № 5, находящ се в гр.София, кв. “****с площ от 71,30 кв.м., заедно с мазе от 4 кв.м. и таван от 8,32 кв.м., ведно с 7,52 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Всеки от ищците придобил по наследяване по закон от своя баща Д.С.С. по 1/6 ид.част. Ответникът М.С. притежавал 1/3 ид. част от процесния имот по силата на договор за продажба от 13.03.1969г. и още 1/3 ид.част по наследяване по закон от своите родители Р.С. и С.С..

Поради изложените доводи, ищците считат, че ответницата Б.С. – съпруга на М.С., не притежавала идеални части от имота, но независимо от това, са я посочили, като ответница по иска за делба. Молят съда да допусне делба при квоти по 1/6 ид.част за всеки от ищците и 4/6 ид.части за М.С..

Ответникът

М.С.С., починал в хода на процеса и заместен от своя правоприемник – наследник по универсално завещание Б.С.С. в писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не оспорва факта, че процесният апартамент е съсобствен между страните, но счита, че квотите, при които следва да се допусне делбата, били различни от посочените от ищците, без да уточнява какви точно счита, че трябва да са квотите. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на нот. акт №115/30.11.1999г., том II, рег.№ 4080, дело № 441/1999г. В първото съдебно заседание ответникът се позова и на саморъчно завещание от Р.С.С. от

26.10.1992г. Наред с това твърди, че придобил заедно с ответницата Б.С. целия имот чрез давностно владение.

В срока за отговор на исковата молба Б.С. не взима становище по иска. В първото съдебно заседание чрез своя процесуален представител се позовава на нот. акт №115/30.11.1999г., том II, рег.№ 4080, дело № 441/1999г. и на саморъчно завещание от Р.С.С. от

26.10.1992г., както и на изтекла придобивна давност, като твърди, че придобила целия апартамент заедно със съпруга си М.С..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи настоящият съдебен състав намира следното:

Всеки съсобственик може да иска делба на съсобствения имот.

От събраните писмени доказателства, в частност договор за продажба на недвижим имот по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд на 21.03.1969г. С.Н.С., Р.С.С. и М.С.С. са придобили апартамент №5, етаж ІV, вх.А, бл.3, находящ се в гр.София, кв.”Захарна фабрика”, застроен на 71,30 кв.м., ведно с мазе и таван.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47f89714-ba93-4811-a15d-c3eb63a5d4b1