Решение № 8634 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8634 гр. ., 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

. РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф. при участието на секретаря С.А.Р. като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110125922 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „. (.)“ ЕАД, уточнена в открито съдебно заседание на 03.05.2022 г., против ЕВ. Й. Д. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2341,40 лева, представляваща непогасена главница по Договор за студентски кредит от 10.10.2013 г. и сумата в размер на 713,53 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 11.05.2018 г. до 11.05.2021 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за студентски кредит от 10.10.2013 г., по силата на който ищецът предоставил в заем на ищеца сумата в размер на 2413,50 лева с цел заплащане на три броя такси за обучение на кредитополучателя. Процесуалният представител на страната поддържа, че кредитът бил усвоен от ищеца по банков път. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно погасителен план по съглашението ответникът следвало да върне отпуснатата му парична сума ведно с уговорената възнаградителна лихва на шестдесет месечни анюитетни вноски, като крайният срок за изпълнение на задължението бил 05.06.2021 г. Процесуалният представител на страната поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да погаси дължимите месечни вноски за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., поради което на основание чл. 6 от съглашението банката обявила кредита за предсрочно изискуем, което изявление достигнало до насрещната страна по договора. Предвид соченото неизпълнение от страната на ответника в уточнителна молба са изложени твърдения, че ЕВ. Й. Д. дължи неустойка за забава уговорена в чл. 3.2 от договора за периода от 11.05.2018 г. до 11.05.2021 г. в размер на 713,53 лева. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените обективно кумулативно съединени искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че кредитополучателят е погасил посредством плащане задължението си. Ответникът поддържа, че не е бил уведомен от ищеца за непогасени вземания, произтичащи от процесния договор за кредит.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за студентски кредит, елемент от съдържанието на което правоотношение е задължение на кредитополучателя да върне предоставената му за ползване парична сума, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване уговорената парична сума и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника, които се твърди са неизпълнени. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си. Предвид наведените от ответника в срока по чл. 131 ГПК твърдения, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страната е указано, че не сочи и не представя доказателства, че е погасила задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал.

1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка за забава и размера на вземането.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за студентски кредит от 10.10.2013 г. се установява, че между „. .“ ЕАД и ЕВ. Й. Д. възникнало облигационно правоотношение по силата, на което заемодателят се задължил да предостави на ответника целеви кредит в размер на 2413,50 лева за заплащане на три такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на по 804,50 лева. Страните уговорили първата семестриална такса да бъде преведена по банкова сметка на длъжника, а вторите две по сметка на . . „.“. Съгласно чл. 4.2 и 4.3 от съглашението при погасяване на заема кредитополучателят ползва „гратисен период“ от тридесет и два месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.06.2016 г., в който срок кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. Член 4.4. от договора предвижда, че по време на „гратисния период“ банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се „капитализира“ годишно. Страните уговорили, че кредитът следва да бъде погасен на 60 равни месечни анюитетни вноски считано от 05.07.2016 г. в срок до 05.06.2021 г., заедно с уговорената в чл. 3.1 възнаградителна фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. Чл. 4.10 от съглашението предвижда, че дължимите суми следва да бъдат погасявани от кредитополучателя чрез открита при ищеца банкова сметка, като кредитополучателят следва да осигурява ежемесечно необходимите средства за погасяване на съответната месечна анюитетна вноска.

Съгласно чл. 6.2 във вр. чл. 6 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. Член 3.2 от договора предвижда, че при забава в плащането на дължимите суми по кредита, длъжникът дължи на банката неустойка за забава в размер на основания лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавена сума за времето на забава до окончателното плащане.

Като писмено доказателство по делото е прието писмо с изх. № ./21.06.2017 г., с което кредиторът обявил вземанията, произтичащи от процесния кредит, за предсрочно изискуеми. Видно от разписка на лист 12 уведомлението е връчено на ответника чрез лице от домакинството му ( баща) чрез адреса на кредитополучателя посочен като адрес за кореспонденция между страните в процесния договор за кредит.

От приетото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът 2 цени като обективно и компетентно дадено се установява, че кредитът е усвоен на три транша по 804,50 лева, а имено на 11.10.2013 г., 13.02.2014 г. и на дата 03.10.2014 г. Вещото лице разяснява, че в периода по чл. 4.2 от договора наименуван „гратисен“ от 06.10.2014 г. до 06.06.2016 г. банката начислила възнаградителна лихва по съглашението в размер общо на 393,01 лева, която била „капитализирана“. При изслушване на заключението експертът сочи, че капитализираната лихва е включена в главницата по договора, като общият размер на главницата за погасяване чрез погасителен план възлиза на сумата в размер на 2806,51 лева. От заключението се установява, че кредитополучателят до 12.07.2017 г. заплатил на ищеца сумата общо в размер на 446,39 лева, от които сумата в размер на 320,09 лева била отнесена за погасяване на главница, сумата в размер на 124,84 лева била отнесена за погасяване на начислена възнаградителна лихва, а сумата в размер на 1,46 лева за погасяване на начислена неустойка за забава. След 12.07.2017 г. в погашение на задълженията, произтичащи от кредита били внесени общо 400 лева, които били отнесени както следва: 145, 02 лева главница, 123,33 лева неустойка за забава и съдебни разноски в размер на 51,32 лева, като съгласно таблица № 5 от заключението сумата в размер на 39,65 лева, представляваща част от внесената с платежно нареждане от 10.11.2017 г. сума от 100 лева и сумата в размер на 40,68 лева, представляваща част от внесената с платежно нареждане от 10.01.2018 г. сума от 100 лева не са отнесени за погасяване на вземанията по договора.

Страните не спорят, че са встъпили във валидно облигационно правоотношение по силата на представеното по делото съглашение, като ответникът в открито съдебно заседание от 03.05.2022 г. признава, че е сключил процесният договор за кредит, като задълженията, произтичащи от същия, следвало да бъдат погасяване чрез „теглене“ на дължимите вноски от банковата сметка на кредитополучателя. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца относно настъпилата изискуемост на вземанията по кредит, а поддържа единствено, че задълженията са погасени посредством плащане. Наведените от Е.Д. в проведеното открито съдебно заседание доводи за недължимост на процесните вземания, тъй съгласно писмо от 11.08.2021 г. банката претендира заплащане единствено на сумата в размер на 7,70 лева са неоснователни. Видно от съдържанието на документа сочената сума касае претендирано от ищеца вземане за поддръжка на разплащателна сметка, а не вземания, произтичащи от процесния договор за кредит. В допълнение следва да бъде отбелязано, че съгласно процесният договор за кредит кредитополучателят следва да погаси задължението си в срок до 05.06.2021 г., поради което и не е необходимо да отправя нарочна покана за погасяване на вземането си. Независимо от изложеното банката се е възползвала от възможността да обяви вземанията, произтичащи от съглашението, като съобщението е връчено на ответника чрез неговия баща, което обстоятелство не се оспорва от страната.

Създалите се правоотношения по повод сключения договор за студентски кредит от 10.10.2013 г. попадат в предметния обхват на Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ДВ. бр. 69 от 05.10.2008 г.), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД).

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на уговорения между страните по правоотношението гратисен период и включва главницата, чийто размер се определя от размер на отпуснатите средства за такси и възнаградителната лихва, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. От изложеното следва, че размерът на главницата по процесното съглашение възлиза на сумата в размер на 2413,50 лева, представляваща сбор от три семестриални такси по 804,50 лева, т.е. заетата сума по чл. 1.1. от договора. Обстоятелството, че ищецът е капитализирал начислената за гратисния период възнаградителна лихва в размер на 393,01 лева и счетоводно я е включил в размера на дължимата главница, като общата сума възлиза на 2806,51 лева съгласно заключението по съдебно-счетоводна експертиза, не би могло да придаде на договорната лихва характер на главница. Следва да бъде отбелязано, че съдът е 3 сезиран единствено с иск за главница, поради което не би могъл да разглежда въпроса относно действителността на уговорката за възнаградителна лихва и извършеното капитализиране на начислено за гратисния период по договора възнаграждение в контекста на становището възприето в Решение от 20.08.2021 г. по в. гр. д. № 13095/2020 г. по описа на СГС, III – Б въззивен състав за нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл.

10, ал. 3 ЗЗД. Предвид изложеното съдът намира, че вземането за главница по процесния договор възлиза на 2413,50 лева, от която сума следва да бъдат приспаднати заплатените от ответника суми в погашение на задължението за главница.

От приетото по делото заключение / Таблица № 3 / се установява, че заплатената от ответника главница до 12.07.2017 г. възлиза на 320,09 лева. След сочената от вещото лице дата длъжникът е заплатил сумата в размер на 400 лева, от които съгласно Таблица № 5 сумата в размер на 145,02 лева е отнесена за заплащане на главница, сумата в размер на 123,34 лева за погасяване на начислената неустойка за забава, сумата в размер на 51,32 лева за погасяване на съдебни разноски, а останалите 80,32 лева не са отнесени за заплащане на вземания, произтичащи от процесния договор за кредит или други задължения на ищеца към „. ( .)“ ЕАД. Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства относно влязъл в сила съдебен акт, с който да е установено вземане на ищеца срещу длъжника за сторени съдебни разноски, поради което и доколкото страната няма ликвидно и изискуемо вземане сумата в размер на 51,32 лева следва да бъде отнесена в погашение на главницата по договора. Сумата в размер на 80,32 лева, която съгласно заключението е внесена от ответника, следва да бъде отнесена в погашение на задължението по главница доколкото ищецът не навежда твърдения да има вземания, произтичащи от договора, различни от тези, за които е предявен осъдителен иск. От така изложеното следва, че предявеният иск за главница е основателен за сумата в размер на 1816,74 лева, като за разликата над пълния заявен размер от 2341,40 лева следва да бъде отхвърлен.