Определение № 2274 от 18.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. София, 16.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна въззивна жалба с вх. Рег. № 61362 от 28.06.2023г. подадена от Л. Й. – Ж. – ищца в исковото производство, срещу Разпореждане от 22.06.2023г. постановено по гр.д. № 456 по опис на СГС за 2023г., с което е върната искова молба в частта, относно претенцията с правно основание чл. 19, ал.3 от ГПК като „недопустима“.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно, защото съдът не е приел уточненията на исковата молба, според които са предявени обективно и субективно съединени иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за унищожаване на договор за покупкопродажба сключен между ответника и преобретателя на правото на собственост върху конкретен обект, иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ГПК за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба сключен между ищцата и прехвърлителя на същия обект и осъдителни искове за връщане на даденото по неизпълнен предварителен договор и неустойка за неизпълнени задълженията на продавача.

Ответникът „РИУЕЙ“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за недопустимост на иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ГПК предвид факта, че обекта на предварителния договор не е собствен на страната, която е обещала прехвърлянето на правото на собственост.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, съдържанието на първоинстанционното производство и обжалвания съдебен акт,

1 с наименование разпореждане, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу преграждащ исковото производство съдебен акт.

Жалбоподателят е активно легитимиран с правото на жалба и е обосновал правен интерес съобразно предявеното пред съда материално право. Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна: Исковото производство е образувано по искова молба с вх. Рег.

№ 3713 от 16.01.2023г. Исковата молба съдържа подробна обстоятелствена част, от която се установяват твърдения за следните факти - ищцата е сключила с ответника предварителен договор за покупко-продажба, договорът не е изпълнен по вина на ответника, който е прехвърлил собствеността на трето лице. От петитума на исковата молба се установява, че ищцата е поискала предварителния договор да бъде обявен за окончателен и да бъде заплатена уговорената в него неустойка. В исковата молба е съществувало противоречие между обстоятелствена част и петитум, защото от една страна се твърди, че собствеността е прехвърлена на трето лице, а същевременно се иска да бъде обявен за окончателен предварителния договор. Поискано е обезпечение при нередовна искова молба, което е и допуснато.

С молба вх. Рег. № 13 675 от 14.02.2023г. ищцата е уточнила исковата си претенция като е заявила, че иска унищожаване на договора за покупко-продажба сключен между първоначалния ответник и третото лице, което е придобило собствеността върху обекта на предварителния договор. Съдът е отменил обезпечението по молбата на преобретателя на собствеността. Определението е потвърдено от въззивния съд.

Последвало е ново разпореждане № 11975 от 01.06.2023г. с което е дадена възможност на ищцата, да уточни правния си интерес „по отношение на жилището“, даден е едномесечен срок за вписване на нередовната искова молба и ищцата е предупредена, че молбата и ще бъде върната „/чл. 130 от ГПК“/. При тези неясни указания към ищцата /правния интерес не е по отношение на конкретен обект, а е по отношение на правото, които ищцата иска да бъде съдебно защитено/, ищцата е направила опит, в срок да внесе яснота относно претенцията си и е подала уточняваща молба с вх. Рег. № 58820 от 20.06.2023г. В нея ищцата недвусмислено посочва, че предявява иск с пр. основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността на правна сделка, сключена между страните посочени в нот.

Акт № 47/2021г. Посочва, че при успешно провеждане на този иск, претендира бъде обявен за окончателен предварителен договор сключен на 25.02.2021г. и алтернативно претендира за връщане на даденото по предварителния договор и претендира за заплащане на неустойка. В приложенията към тази молба не е посочено споразумение от 25.02.2021г. и приложеното такова към делото /л. 115 и 116/ не е подписано от ищцата.

2

Последвало е връщане на исковата молба, като в разпореждането, съдът я квалифицира като недопустима.

От правна страна: Искова молба се връща на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, когато е нередовна и в срок указан от съда по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, ищецът не е отстранил нередовностите. Когато съдът се произнася по реда на чл. 130 от ГПК, на първо място исковата молба следва да е редовна и на второ място, не връща исковата молба, а прекратява производството по предявен недопустим иск. Съдебен акт, с който е върната искова молба, подлежи само на въззивно обжалване, а съдебен акт, с който е прекратено производство като недопустимо подлежи и на касационно обжалване.

В случая, съдът е изложил мотиви за недопустимост на иска с пр. основание чл. 19, ал.3 от ГПК, а е върнал исковата молба. Мотивите за прекратяване на производството поради липсата на предпоставка правен интерес се свеждат до факта, че правото на собственост върху обекта по предварителния договор, вече принадлежи на друг правен субект. Този факт обаче, не е води до недопустимост на иска, а до неговата неоснователност.

Същевременно ищцата вече е сезирала съда с искане да бъде обявена за относително недействителна сделката, с която е прехвърлена собствеността. С тази претенция е съединила и първоначалното си искане, съдът да обяви предварителния договор за окончателен, т.е. поддържа иска с пр. основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. С тези искове алтернативно съединява и осъдителните претенции за връщане на даденото и неустойка.

Исковата молба на ищцата съдържа обстоятелствена част и петитум към всеки от съединените искове. Допустимостта на съединяването се преценява от съда, когато е налице преюдициалност между съединените искове и когато един или повече от тях се разглеждат по специален ред, който изключва общото исково производство. Тези преценки съда прави служебно, без да изисква от страна да уточнява съединяването.

В случая, искът с пр. основание ч. 135 от ЗЗД е преюдициален към иска с пр. основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, а последния от своя страна е преюдициален към осъдителните искови претенции. Затова, производството по иска с пр. основание чл. 135 от ЗЗД, следва да се отдели в самостоятелно производство и по него ответници / задължителни другари/ са прехвърлителя и преобретателя по сделката, обективирана в нот. Акт.№ 47/2021г.

Конституирането на преобретателя се извършва също служебно от съда, който е длъжен за следи дали в производството участват всички задължителни другари.

Искът с пр. основание чл. 135 от ГПК се разглежда по реда на общия исков процес.

Искът с право основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД се разглежда по реда на чл. 362-364 от ГПК, т.е. по особен исков ред, затова следва да се отдели в самостоятелно производство. Искът с правно основание чл. 135 от ГПК е преюдициален спрямо иска с пр. основание чл. 19, ал.3 3 от ГПК, затова производството по последния следва да бъде спряно, до решаване на спора по чл. 135 от ЗЗД с влязъл в законна сила съдебен акт. От изхода на спора по чл. 135 от ЗЗД ще зависи основателността на иска с пр. основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, но към настоящия момент за ищцата е налице правен интерес да предяви конститутивния иск, след като твърди, че е изправна страна по действителен договор. Без значение за допустимостта на иска е кое лице се легитимира като собственик след сключване на договора за покупкопродажба, ако сделката с която е придобил права се атакува от купувача по предварителния договор. За допустимостта на иска е достатъчно обещателя да прехвърли собствеността да я е притежавал към момента на сключване на договора по чл. 19 от ЗЗД.

Осъдителните искове също са допустими, но производството по тях следва да бъде спряно до решаване на спора по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Тяхното разглеждане не може да се съединява нито с иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, нито с иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, затова също следва да бъдат отделени в отделно производство. Правния интерес от тях ще отпадне ако съда обяви за окончателен предварителния договор.

Ищецът не е длъжен да отговоря на въпроса как съединява исковете си, когато е недопустимо тяхното съединяване поради преюдициалност или поради различен ред да разглеждане, затова и указанията на първоинстанционния съд са били неправилни. С тях на страната са вменени задължения, която тя няма и още по малко последиците от неизпълнение на тези задължения, могат да бъдат връщане на исковата молба или прекратяване на производството като недопустимо.

Обжалвания съдебен акт е неправилен поради нарушение на процесуалния закон.

Същия следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване указанията на въззивния съд относно разделяне на делото в три отделни производства и съответно спиране на производството по иск с пр. основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД до решаване на спора по чл. 135 от ГПК /съда служебно следва да конституира като задължителни другари ответниците по този иск/, и спиране на производството по осъдителните искове до решаване на спора по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. По всеки от исковете, съда следва да дава точни и ясни указания за отстраняване нередовността на исковата молба и едва след приемането като редовна, да преценява допустимостта на иска, като съобразява, че с разпореждане се връща нередовна искова молба /чл. 129, ал.3 от ГПК/, а с определение се прекратява производството по недопустим иск /чл. 130 от ГПК/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №13632 от 22.06.2023г. постановено по гр.д. № 456 по опис 4 на СГС за 2023 г. и ВРЪЩА исковото производство на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с указание да приложи служебно начало при администриране на делото като раздели предявените искове в отделни производствата и съобрази обстоятелствената част на настоящия съдебен акт относно преюдициалността между споровете.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5