Решение № 1123 от 16.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Варна, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110202802 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ ООД, ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***“ № 13, представлявано от управителя Е. Ф. К. против Наказателно постановление № *г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, а наложената имуществена санкция е несправедлива. Сочи се, че отразеното в АУАН и НП не съответства на фактите и обстоятелства, установени при проверката, тъй като при издаване на АУАН и НП не е взето предвид, че нарушението е извършено от служител на дружеството, който е бил на смяна към момента на проверката и чиято самоличност е била установена по време на проверката. Счита се, 1 че ангажирането на административно наказателна отговорност на дружеството е неоснователно, при положение, че действителния нарушител е служителя в обекта.

На следващо място се изтъква, че въпреки установения пропуск от страна на служителя в обекта, след приключване на проверка били предприети всички възможни действия за отстраняване на нарушението, като покупката е регистрирана в касовия апарат наличен в обекта, няколко минути след приключване на проверката, за което е издаден касов бон №000197 от 14.04.2024г. от 11:01:17 часа, като по този начин било предотвратено нанасянето на каквито и да било вреди на държавата или на фиска.

Сочи се, че спрямо дружеството е приложена и ПАМ - „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл.

187, ал.1 от ЗДДС. Тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Поради което било допуснато кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

Въззивникът счита, че санкцията е определена от АНО в несправедлив размер, като наказващият орган не е взел предвид, обстоятелството, че извършеното нарушение е отстранено в първия възможен момент след установяването му и след края на проверката, като няма настъпили абсолютно никакви вреди за държавата и фиска. По този начин наложената имуществена санкция създава усещането че административните наказания се използват само за налагане на имуществени санкции и приходи в бюджета, а не да изпълняват функцията си по чл.12 от ЗАНН. Предвид горното и при условията на евентуалност се моли за изменение на НП до законово предвидения минимум от 500 лв.

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен представител.

Наказващият орган, чрез нейния процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2024г., в 10:40 часа, служители на НАП-Варна- св.Ц. П. и негов колега извършили проверка на търговски обект по смисъла на Параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ щанд за парфюмерия, находящ се в гр. Варна, бул. „***0“, 2 стопанисвана от „***ООД" с ЕИК: ***, с управител Е. Ф. К. и Е. Д..

В хода на проверката св.П. извършил контролна покупка на ароматизатор за стая на стойност 20лв., като го заплатил в бройу с две банкноти от по 10лв. Плащането било прието С. С. - работеща в обекта на длъжност „продавач“. За горепосочената сума не бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство - Daisy Perfect с ИН на ФУ* и ФП № *. Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан.

След приключване на контролната покупка проверяващите се отдалечили от проверявания обект и изчакали около десет минути. После се завърнали в търговския обект, легитимирали се и открили извършването на проверката.

В хода на проверката бил извлечен и разпечатан КЛЕН от фискално устройство Daisy Perfect с ИН на ФУ * и ФП № * за дата 14.04.2024г., от който било установено, че за извършената продажба в 10:40 часа на ароматизатор за стая на стойност 20лв. няма издаден фискален касов бон.

Поради горното св.П. преценил, че за сумата от 20, 00 лв., представляваща стойността на извършената контролна покупка в горепосочения обект за 14.04.2024г., търговецът не е изпълнил задължението си да издаде ФКБ.

Резултатите от проверката били отразени съставен на място Протокол сер. АА № 0146345/14.04.2024г. в присъствието на служителя на възз. Протоколът бил подписан от присъствалата на проверката без възражения.

Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F764640//22.04.2024г., предявен и връчен на същата дата на упълномощено от управителя лице.

На 13.05.2024г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП, от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118 от ЗДДС, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН. НП било връчено на 17.06.2024г., срещу разписка, на упълномощено лице.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Протокол за извършена проверка АА № 0146345/14.04.2024г., дневен финансов отчет; отчет от ФП, опис на парични средства, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични съдът кредитира показанията на св.Ц.

П., депозирани в с.з..

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 01.07.2024г. /, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ЦУ на НАП.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

Въззивното дружество е санкционирано по реда на 25, ал.1, във вр. с вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова 4 бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от показанията на св. П. такава продажба е била извършена от служителя на дружеството в посочения обект на 14.04.2024г., като до легитимация от проверяващите, той не регистрирал продажбата и не издал ФКБ.

За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.

1, а именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

Съгласно чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на

ООД, представлявано от *.

Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на вменената му отговорност. Без значение е обстоятелството, че нарушението е допуснато от служител на дружеството, в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на ООД към държавата.

Санкцията е наложена в минималния предвиден в закона размер -1 000 лева / в редакцията на ЗДДС- Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ и е съответна на извършеното нарушение, поради което и за съда не съществува възможност да я изменя и намалява.

Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение. Нещо повече, съдът намира, че в материалите по АНП се съдържат данни, а бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля по делото, че дружеството не е регистрирало продажбата след нейното извършване и до завръщането на проверяващите, като по-късната й регистрация след констатиране на нарушението е ирелевантна. По гореизложените съображения, съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение на чл.28 от ЗАНН.

5

Ирелевантно за административнонаказателната отговорност е и обстоятелството, че спрямо дружеството е приложена и ПАМ - „запечатване на търговски обект" и „забрана на достъп до него" за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Макар и издадени на базата на едни и същи факти, тези мерки както правилно е отбелязано в жалбата са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН и по АПК и имат различни цели.