Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 09.04.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4565/2020
Вид
Решение № 243
Подписан
09.04.2021
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37в, ал.3, т.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.11 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Плевен , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера С. Найденова като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело № 20204430104565 по описа за 2020 година

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Г. П. Г., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Д.Д. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че на 31,10,2017 г. ищецът закупил от А. М. А. от гр.*** и *** Г.а от гр.***, нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на ***, в м.***, представляваща имот №156041 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №156042 – нива на ***, имот №156024 и имот №156023 – друг вид канал на Община ***, имот №156057 – нива на ***. Твърди се, че при закупуване на имота продавачите заявили, че за стопанската 2017/2018 година не са отдавали под наем или аренда нивата, предмет на договора за продажба.

Твърди се, че след закупуване на нивата ищецът отишъл в ОСЗГ-*** да заяви закупената земя, но при справката се установило, че не може да ползва нивата, тъй като при тях е регистриран договор за наем за срок от една година, считано от 26,01,2017 г. между А. М. А. и ответника. Твърди се, че след разговор със собственика А. М. А. същият му заявил, че договорът не е подписван от него и е подправен, за което била сигнализирана и прокуратурата. Ищецът твърди, че поради ползване на имота от ответника на основание подправения договор за наем, не успял за го засади с царевица, с каквато засял другите обработвани от него земи, като пропуснатия от него доход е в размер на 5100,00 лева /при среден добив от 1000 кг. от декар за стоп.2017/2018 г. и средна цена от 300,00 лева на тон/. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5100,00 лева, 1 представляваща обезщетение за пропусната полза, произтичаща от нереализиран добив на царевица в размер на 17 тона при средна пазарна цена о 300,00 лева на тон, за притежаваната от него нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на ***, в м.***, представляваща имот №156041 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №156042 – нива на ***, имот №156024 и имот №156023 – друг вид канал на Община ***, имот №156057 – нива на ***, и ползвана от ответника без правно основание през стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, адв.Д.Д. – проц.представител на ищеца, развива подробни съображения в подкрепа на искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Б.Б. от ПАК, в който сочи, че А. М. А. е знаел за сключването на договора за наем и е дал съгласието си за сключването му /потвърдил го е/; твърди се, че А. М. А. е знаел, че ответникът ще продължи да обработва имота и през 2017/2018 стоп.година, като това му е било съобщено от ответника в разговор, в който е дал банковата си сметка за заплащане на арендните плащания за 2015/2016 и 2016/2017 стоп.години. Ответникът твърди, че действията му не са противоправни, тъй като продавача А. М. А. е потвърдил действията му по сключване на договора за наем. Сочи се, че претенцията е неоснователна, тъй като в ИМ не са изложени факти за предвидимо и сигурно намерение за отглеждане на царевица от ищеца, още по-малко да предвидим и сигурен добив в размерите на заявения. Твърди се, че дори и да не беше заявен договора за наем в ОСЗГ-***, с оглед датата на придобиване на имота от ищеца – 31,10,2017 г., същият е нямало да има как да го заяви в поземлената служба и имотът е щял да бъде служебно разпределен по реда на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че претенцията е недоказана и по размер. В с.з. адв.Б. моли съда да отхвърли иска. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, се сочи, че не може действията на ответника да се считат за увреждащи, тъй като към момента на изготвяне на договора процесния имот не е бил собственост на ищеца, който го е придобил едва на 31,10,2017 г. Твърди се неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От представената Регистрационна карта на земеделския производител, издадена на 21,02,2012 г. от Областна дирекция "Земеделие" гр.Плевен, се установява, че Г. П. Г. е регистриран като земеделски производител с №2407 ЕКАТТЕ на регистрация.

От представения в заверено ксерокопие Нотариален акт за покупко-продажба на 2 недвижим имот №35, том 2, рег.№2855, дело №194/2017 г., от 31,10,2017 г., се установява, , ЕГН *** и *** Г.а, ЕГН ***, са продали на Г. П. Г.,ЕГН ********** , селдния недвижим имот - нива с площ от 17.000 дка., находяща се в землището на гр.Д.Дъбник, Плевенска област, трета категория, в местността "***", съставляваща имот №156041 по плана за земеразделяне на гр.Д.Дъбник.

От представения в заверено копие Договор за наем от 26,01,2017 г., вписан в Общинска служба по земеделие гр.Д.Дъбник под №482, се установява, че А. М. А., в качеството си на наемодател, е отдал под наем за временно и възмездно ползване нива №156041 от 17,000 дка., трета категория, в местността "***" по плана за земеразделяне на гр.Д.Дъбник, за срок от една стопанска година, считано от 01,10,2017 г. до 01,10,2018 г., на *** за сумата от 50,00 лева за декар.

От представените от *** РКО от 29.06.2015 г. и извлечение от банковата сметка на ответника се установява, че на А. М. А. е изплатен наем за стопанските 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 години. Установява се, че на 19,10,2017 г. е изплатена сумата от 1700,00 лева с основание 4рента за 2015/2016 г. и 2016/2017 г.“.

От представената Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин вх.

№1626 от 19.02.2018 г. н а Областна дирекция "Земеделие "гр.Плевен, и Анкетен формуляр към нея с вх.№200/19,02,2018 г. се установяват ползваните от ищеца ниви /като площ/, като в таблица 2 са посочени и намеренията за засяване на площите с видове култури /царевица и слънчоглед/.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като вярно, компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че средния добив от царевица в землището на *** за стопанската 2017/2018 г. е средно по 1000 кг./дка.; пазарната цена на царевица за зърно, реколта 2018 г. е средно по 300,00 лв./тон. ВЛ е посочило, след поставянето на допълнителна задача, ч е процесният поземлен имот е включен в масив за ползване 22407-49, с ползвател фирма "*** и с регистриран договор за наем за стопанската 2017/2018 г. от ***.

О т показанията на свидетеля *** се установява, че от 2014-2015 г. сключват договори с А.М. за земята му, година за година, като някой път идвал лично, друг път се уговаряли по телефона да сключат договора от негово име. Конкретно за стоп.2017/2018 г. свидетелката твърди, че е дал съгласие по телефон. Според свидетелката имали и пълномощно да сключват договори от негово име, а конкретно договор от 26,01,2017 г. е подписан от нея на мястото на наемодател. Заявява, ч е е разбрала за продажбата на процесния имот едва когато занесла договор за следващата година 2018 г. в Общинската служба по земеделие за регистрация за следващата стопанска година.

3

Приложен е протокол по ЧГД №2357/2021 г. на ***ски РС, по което е проведен разпит по делегация на св.А. М. А.. Същият твърди, че е имал договорни отношения с ответника няколко последователни години , през които са сключвали договори понякога подписвани лично, а друг път – уговаряни по телефона. Твърди, че е предложил процесния имот за продажба първо на ответника, но след като му отказали, го продал на Г.Г. , като уведоми л едноличния търговец за тази своя продажба и прекрати л отношения с него. Изрично сочи, че не е сключвал договор за наем за стоп.2017/2017 г. , нито е давал съгласие за подписване на такъв договор. Заявява, че е разпитван по досъдебно производство в ***.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани.

Както бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки:

Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие, в случая действие – сключването на договор за наем на 26,01,2017 г. без знанието и съгласието на собственика на земята А. М. А., което се установява от 4 показанията на самия А.А. – същият категорично е заявил при разпита си, че не е подписва договора от 26,01,2017 г. /което не се и оспорва от ответника/, не е давал и съгласие за сключването му.

Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. От свидетелските показания ясно и безпротиворечиво се установява, че А. М. А. не е имал намерение да отдава имота под наем, а да го продаде.

Във връзка с неистинския договор за наем е подаден сигнал до прокуратурата и е образувано ДП №1312020 г. на РП-Плевен.

На трето място, следва да се установят вредите, причинени на ищеца от действията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в това число и за вредите, изразяващи се в пропусната полза, тоест тези, които при обикновения ход на нещата биха могли с вероятност да се очакват, каквито в случая са добивите от царевица, които ищецът щеше да получи от процесния имот, ако имаше възможност да го ползва. На обезщетение подлежат реално причинените конкретни вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай в резултат на деянието на ответника, ищецът не е могъл да реализира добив от царевица за стопанската 2017/2018 г . Тук следва да се отбележи, че царевицата е пролетна култура – засява се пролетта /по данни от заключението на ВЛ/ и са неоснователни доводите на ответника, че с оглед датата на закупуване на нивата ищецът не е имал възможност да я използва по предназначение. Съдът приема, доколкото има данни, че ищецът като земеделски производител е засял част от ползваните от него земи с царевица, същият е имал намерение да засее с царевица и процесния имот №156041. Невъзможността ищецът да ползва имота е в следствие ползването на същия от ответника без правно основание /неистински договор за наем/, поради което съдът приема, че е налице пряка причинна връзка. Налице са пропуснати ползи за този период – стоп.2017/2018 г. , тъй като ищецът не е могъл да реализира полза от отглеждането на царевица върху процесните 17 декара и това е в пряка причинна връзка с деянието на ответника, поради което се дължи обезщетение.