Решение № 155 от 22.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пазарджик , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220200034 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Г. В. С., ЕГН **********, гр. СЕПТЕМВРИ, ул. „Р., със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „ Х.К., чрез адв. В. Д., против Наказателно постановление №36-0000875/ 17.12.2020г. издадено от Директор РД„АА““ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на осн. Чл. 93в, ал.2 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното постановление, с които се обосновава искането за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез становище на своя представител подържа жалбата и искането в нея. Претендира за прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов представител. Депозирала е писмено становище

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за 1 установено следното:

На 27.11.2020 г. в гр. Пазарджик,, по ул. "Синитевска", паркингът пред фабрика "Костал" жалбоподателят управлявал МПС Форд транзит с per. № ******, от категория M2, собственост на "Х." АД, ЕИК: *****, извършвайки превоз на пътници.

Около 14:20 часа на това място жалбоподателят бил спрян за проверка от св. С. служител на РД АА Пловдив . Той изискал документи на водача и на МПС във връзка с осъществявания превоз на пътници от гр. Пазарджик - с. Ковачево - с. Бошуля и обратно.

Водачът представил пътен лист № 0-6778/27.11.2020 г., със заверено копие № 3103600023, издадено на "Х." АД, с пътническа ведомост за случаен превоз към пътен лист с № 0-6796 до № 0-6802 за дати 23.11.2020 г. - 29.11.2020 г. и проформа фактура № 1000000101203304/23.11.2020 г.

Моторното превозно средство, с което бил извършван превозът, било оборудвано с дигитален тахограф "Continental Automotive", но от направената разпечатка от 27.11.2020 г. се установило, че водачът не използва карта на водача

Поради това свидетелят съставил против него в това му качество и приемайки, че извършва случаен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, изменен с Регламент 165/2014, но в нарушение на чл. 34,§1, изр.І, пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014.

Актът е надлежно предявен и е връчен препис срещу подпис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

То неоснователно и само декларативно се упреква в процесуално-правна неизправност.

Ясно са посочени – време, място на извършване, както и конкретното бездействие чрез което е осъществено нарушението. Съответна на описанието на нарушението е възприетата като виновно нарушена норма чл. 34,§1, изр.І, пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи , а и това се установява от представената заповед в тази насока. Обсъждането горе обоснова процесуалната изправност на акта и на НП.

Не такъв е обаче изводът относно материалната законосъобразност.

Не се спори: 1. относно осъществения превоз, за който се представени посочените в НП документи, подробно описани 2: относно липсата на карта на водача при наличие на дигитален тахограф.

Спори се и то основателно, относно вида на извършения превоз. Вярно е, 2 че съпровождащите превоза документи и поставената табела ( виж показанията на актосъставителя) са били за „случаен превоз“ и те са били представени от водача на дружеството-превозвач. Това, че последното е съставило тези документи, квалифицирайки превоза като случаен, е следвало също да бъде проверено от контролния орган, вместо същият директно да възприеме тази ,погрешна в случая , квалификация на превоза.

Според §1, т.24 ДР ЗАвП " случайни автобусни превози са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия“, а съгласно , а според т.23 "специализирани автобусни превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание. Видно от договора на л. 76 и сл. още от 20.08.2018г. бил сключен договор за пътнически превоз между „Х.“ АД и „Костал България Аутомотив“ ЕООД, съгласно т.1 от който – Костал ЕООД възлага, а дружеството- жалбоподател следва да предостави транспорт на служителите на възложителя по маршрути, одобрени от възложителя. Маршрутите са предвидени като приложение 1 по договора – виж на л. 82, където е маркиран процесния такъв, включващ уговорки относно място на спирките, часове на тръгване от начална и пристигане на крайна и от който стана ясно, че този маршрут се изпълнява три пъти дневно, което съответства на трите смени в работния цикъл на предприятието – възложител.

Превозът не е случаен, доколкото, по дефиниция, това изисква „превозваната група пътници да няма промяна в състава на групата от началния до крайния пункт“, а в случая пътници са качвани ( при забиране) първо от Ковачево и след това в бошуря, което променя състава на групата и всички са превозвани до Пазарджик, завод Костал.

Затова и прав е пълномощникът на дружеството, че при правилно приложение на ЗАвП следва да се приеме, че водачът извършва „специализиран превоз“. Всъщност, стана ясно от писмото на л. 81, че в продължение но повече от две години извършваният по този начин превоз е бил възприеман погрешно – и от дружеството, и от ИААА- като случаен, вместо като специализиран, която порочна практика от декември 2020г. е изоставена , което не се опровергава от въззиваемата страна.

Горното обаче не засяга обективната съставомерност на деянието, тъй като нито посочената като нарушена норма от европейското право, нито посочената санкционна от 3 вътрешното право ( съдържаща и състава на нарушението) поставят като обективен елемент от състава на нарушението вида на превоза по смисъла на т. 23 или 24 от §1 от ДР на ЗАвП.

Тоест – изискването по чл. 34,§1, изр.І от Регл. (ЕС) 165/2014 и това по чл. 93, в, ал.2 от ЗАвП е напълно необвързано с вида на превоза и е приложимо , независимо дали той е случаен или специализиран. Поради това и погрешното решение на контролния, и наказващия относно вида на превоза е ирелевантно за съставомерността на приписаното нарушение.

Основателно обаче се спори за това, че посочената като виновно нарушена норма не намира приложение в процесния случай поради изключението по чл. 3 Регл (ЕО) 561/06 , тъй като касае редовни линии ( с препращането от чл.4 б“н“ на Регл. 561/06) с маршрут до 50 км. Разстоянието по процесния маршрут, за който е вменено нарушението гр.

Пазарджик - с. Ковачево - с. Бошуля и обратно ( тоест машрута включва и пътя в обратна посока) е установено с нарочно събрани данни от АПИ – виж писмо на л. 36. От Пазарджик до Ковачево е 10.7 км , а от там до Бошуля ( справка в съответните сайтове, за каквато възможност като справка има произнасяне на АС Пазарджик , виж решения на Адм.с Пазарджик канд №№ 1185/20 и 1138/20) е 6.9 км. Тоест целият маршрут ( включва и пътя в обратна посока) е под 50 км/ч., поради което позоваването на изключението по чл. 3 ,бА от Регл. 561/2006 е резонно. претенцията на въззиваемата страна ( виж писменото становище л. 48 и сл.), че с чл. 13 от Регламент 561/2006 се позволява на държавите въвеждането на индивидуални условия ( каквото е изискването по санкционната норма в НП, необвързано с ограничението за 50 км) , но в определени случаи , тази норма също не намира приложение. С посочения Регл.

(ЕО)165/2014 е изменен Регламент (ЕС)561/2006. Регламент 561/2006 действително предвижда със своя чл. 13 ( в тази посока е защитата на л. 31) : „При условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава-членка може да предостави изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства…“ и по-долу същите са изброени. Относима към настоящия казус е само втората хипотеза на възможното изключение от което може да въведе съответната държава : „изключения на индивидуални условия…, приложими за превоз със следните видове превозни средства“, които са лимитативно изброени. Тази възможност Република България е въвела с нормата на чл. 78, ал.2 от ЗДвП, с която са поставени индивидуални условия, но те също не касаят процесното МПС ( доколкото препраща нормата към почти всички хипотези на чл. 13, а тези, към които не препраща не се отнасят до процесното МПС). За да е възможно изключението, въведено всъщност с чл. 93в, ал.2 от ЗАвП от националното законодателство ( санкционна, но съдържащата състава на нарушението, дословно приповтаряща изискването на чл. 34, §1 ,изр.І от Регл. , но без ограничението по чл. 13 от Регл. 165/2014 за разстояние до 50 км. ), необходимо е тази норма на националното законодателство да съответства на поставените с международния източник изисквания за допустимост на това изключение .

4

Процесното МПС, което е всъщност микробус ( а не автобус, както се сочи в акта и НП! ) с маса под 3.5 т. ( справка в сайта на производител и разпространител – “Собствено тегло в кг: 1643 и Максимално допустима маса – обща в кг: 2445)“ и не попада в нито една от хипотезите, позволяващи изключението, които са лимитативно изброени в акта на ЕС в 18 точки ( от б“а“ до б. „с“ ). Те касаят превозното средство, с което се извършва превозът и процесното не попада в нито една от тези 18хипотези, които са о следните точки :

„а) превозни средства, които собственост или наети от публични органи, какъвто дружеството дружеството-собственик не е; б) превозни средства, използвани или наети от земеделски, градинарски, горски или рибарски предприятия , а процесното дружество е превозвач по смисъла на ЗАвП в) земеделски трактори или горски трактори, какъвто процесното МПС не е г) превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани от доставчици на универсални услуги съгласно определението в член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата [14] за доставка на пратки като част от универсална услуга ( има решения за тълкуване на понятието ), каквото МПС процесния микробус не е д) превозни средства, използвани изключително на острови или в региони, изолирани от останалата част на националната територия, а процесното не е такова е) превозни средства, ……. и задвижвани с природен или втечнен газ или електричество, каквото процесното МПС не е ; ж) превозни средства, използвани за обучение и изпит по управление на превозно средство с цел получаване на свидетелство за управление или удостоверение за професионална компетентност, при условие че те не се използват за превоз на стоки или пътници с търговска цел, а процесното МПс се ползва именно с такава цел, освен, че не се ползва за обучение за правоспособност ; з) превозни средства, използвани във връзка с канализация, защита от наводнения, услуги по поддръжка на водоснабдяването, снабдяването с газ и електроснабдяването, поддръжка на пътищата и контрол по пътищата, събиране на битови отпадъци от врата до врата, телеграфни и телефонни услуги, радио- и телевизионно излъчване и откриване на радио- и телевизионни предавателни или приемници, в каквато връзка не се ползва процесното МПС и) превозни средства с 10—17 места, използвани изключително за превоз на пътници с 5 нетърговска цел, а превозното средство ( макар и 17 местно – виж жбасненията на жалбоподателя) е ползвано именно търговска цел , предвид договора между дружеството, в която работят пътниците и превозваческото дружество – л. 82 и сл. й) специализирани превозни средства, превозващи цирково и панаирно оборудване, а процесното МПС е ползвано с друга, несъмнено установена цемл; к) специално оборудвани превозни средства по транспортен проект, които служат основно като образователно средство в неподвижно състояние, каквато хипотеза не представя процесния случай , при който има превоз л) превозни средства, използвани за събиране на мляко от фермите и/или за връщане във фермите на млечни контейнери или млечни продукти, предназначени за храна за животни- превозвани с процесното МПС са пътници м) специализирани превозни средства за превоз на пари и/или скъпоценности- изводът е аналогичен на този по б. Л“; н) превозни средства, използвани за превоз на животински отпадъци и животински трупове, които не са предназначени за консумация от човека; изводът е аналогичен на този по б. Л“ о) превозни средства, използвани изключително на пътища вътре в транспортни възли, като пристанища, интермодални и железопътни терминали; п) превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус изводът е аналогичен на този по б. Л“ р) превозни средства или състави от превозни средства, превозващи строителни машини за нуждите на строително предприятие в радиус до 100 километра от базата на предприятието, при условие че управлението на превозните средства не представлява основна дейност за водача; изводът е аналогичен на този по б. Л“ с) превозни средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес; изводът е аналогичен на този по б. Л“