Решение № 126 от 10.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600564 по описа за 2021 година образувано по въззивна жалба от адвокат Т. като защитник на подсъдимия Д. П. Л. срещу присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД 2947/18 г..

С присъда на Софийски градски съд, постановена на 22.11.2018 г. по НОХД № 2947/18 г., подсъдимият Д. П. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2017 г., в гр .София, на бул.“Княгиня Мария Луиза“, при управление на МПС - л.а. марка „КИА“, модел „Черато“, с ДК № ***, нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от една година.

Съдът се е разпоредил и с разноските по делото, като ги е възложил на подсъдимия.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнително депозирано изложение към нея от адв. Т. - защитник на подсъдимия Л., в която са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и 1 оправдан по възведеното обвинение. Жалбата не съдържа доказателствени искания.

С Решение № 255 от 17.06.2019 г. по внохд 307/2019 г. състав на САС е изменил обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й част, като наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от права са били намалени на осем месеца, а в останалата част присъдата е била потвърдена.

С Решение № 260 от 09.03.2020 г. по КД №1075/19 г. на ВКС е било отменено решение № 255 от 17.06.2019 г., постановено по внохд № 307/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за изясняване на релевантните факти.

С Решение № 10301 от 30.09.2020 г. по внохд № 286 по описа за 2020 год., втори състав на САС е изменил обжалваната присъда като отново е намалил размера на наложените наказания на подсъдимия Л. на осем месеца лишаване от свобода и на осем месеца лишаване от право да управлява МПС.

С Решение № 50 от 18.05.2021 г. по КД № 85/21 г. на ВКС е било отменено решение № 10301 от 30.09.2020 г., постановено по внохд № 286/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за допълнително изясняване на спорните обстоятелства по делото и даване отговор на поставените в предходното и в настоящото решение въпроси.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания, като защитата счита, че единствено и само скорост от 40 км/ч би била такава, че да бъде предотвратено случилото се ПТП. С по-висока скорост, включително и максимално разрешената 50 км/ч, същото не би било предотвратимо, ако водачът пристъпи към екстремно спиране. Въпреки че за неговата скорост били налице данни, че същата е била по-висока, защитата счита, че дори с максимално разрешената скорост това ПТП би настъпило, както и съответния вредоносен резултат. Според защитата следвало да се отчете, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, независимо от осветеността на булеварда и на пътя, дневната светлина не би могла да бъде заменена по никакъв начин от изкуствена такава. Защитата приема, че са налице предпоставките на чл. 15 НК за случайно деяние, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно счита, че така определените наказания от първостепенния съд били изключително завишени, не отговаряли на реалната опасност и на настъпилия вредоносен резултат по отношение на пострадалия, който до голяма степен бил съпричастен към него. В този смисъл алтернативно се иска да се измени присъдата и да се намалят определените наказания до минимума.

Прокурорът счита за безспорно установено виновното поведение на подсъдимия.

Заключенията на експертите и в първоначалната комплексна автотехническа експертиза, и в допълнителната такава, били категорични, че подсъдимият е управлявал автомобила в конкретния участък, в който е настъпило ПТП, със скорост, която била много по-висока от максимално допустимата за движение на автомобили в населено място, дори и да се приеме по-благоприятната за него скорост от 74 км/ч.

2

По отношение възможността за движение с 50 км/ч и настъпването на ПТП при тези условия вещите лица са дали заключение, че в тъмната част на денонощието при движение на автомобила с 50 км/ч не би се достигнало до удар с пресичащия пешеходец, защото водачът би имал време за реакция за задействане на спирачната система, а междувременно пешеходецът би подминал мястото на удара, тоест не би настъпило ПТП. Прокурорът счита, че нарушената от подсъдимия разпоредба на чл. 21 ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП и с настъпилите вредни последици-смъртта на пострадалия. В този смисъл, превишавайки скоростта за движение в населено място, подсъдимият сам се бил поставил в невъзможност да реагира в създадената ситуация, поради което не би могъл да се възползва от института на случайното деяние.

Съдът, като прецени изложените в жалбата и направените от страните в съдебно заседание пред въззивната инстанция доводи и съображения, и като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Л. е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС категории В, М, С, АМ и ТКТ. Към месец юли 2017 г. подсъдимият извършвал дейност като таксиметров шофьор и управлявал оборудван таксиметров автомобил „Киа Черато“ с ДК № ***.

На 14.07.2017 г., около 01.50 часа, поде. Д.Л. управлявал горепосочения таксиметров автомобил със скорост от около 74 км/ч., като се движел по бул. „Княгиня Мария Луиза” с посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, в пътния участък преди кръстовището между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Христо Ботев”. В автомобила, като пътник, се намирала свид. И. Л., която била клиент на таксиметровия превоз, която се била качила на площад „Света Неделя“ и била поръчала да бъде превозена до дома си.

В района на кръстовището, образувано с бул. „Христо Ботев”, пътното платно на бул.

„Княгиня Мария Луиза” в посока към ул. „Опълченска” било с три ленти за движение, с ширина 3,5 м. всяка, като вдясно от крайна дясна лента има част от пътното платно с ширина 3,30 м., забранено за движение на автомобили и маркирано с коси успоредни линии.

Пътното платно било разделено от платното за движение в обратната посока с тротоарен остров и последващи трамвайни релси. Пътната настилка на платното за движение била асфалтова, без дупки и неравности. В този участък пътят бил прав и равен.

Управляваният от поде. Д.Л. лек автомобил се движел в средната от трите ленти.

Видимостта била нормална за тази част от денонощието, при работещо улично осветление.

На кръстовището между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Христо Ботев“, в лявата пътна лента се намирал спрял лек таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“ с водач свид. Б. Т. и пътник в автомобила свид. П. Ш.. Свид. Б. Т. изчаквал зелен светлинен сигнал на секцията на светофарната уредба, регулираща движението на завиващите наляво превозни средства, движещи се от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“, тъй като светел червен сигнал на същата секция за посоченото направление.

3

В същото време светофарната уредба показвала зелен светлинен сигнал за движещите се направо превозни средства по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока към следващото кръстовище с ул. „Опълченска“, в което направление се движел и управляваният от поде.

Д.Л. лек автомобил.

В момента, в който управляваният от поде. Д.Л. лек автомобил се намирал на около 79 метра от кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ с бул. „Христо Ботев“, пострадалият Г. И. Г. предприел пресичане на пътното платно на бул. „Христо Ботев“. Пешеходецът Г. И. предприел пресичането на пътното платно, като се движел със скорост от около 5,4 км/ч. (1,5 м/c.), с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от поде. Л. лек автомобил.

Изминавайки разстояние по широчината на пътното платно от около 3,30 м. пред спрелия на кръстовището лек автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от свид. Б. Т., пешеходецът Г.

Г. се затичал и по този начин ускорил скоростта си на придвижване на около 7 км/ч. (1,94 м/с.).

Именно в момента, в който бил изминал разстояние от около 3,30 м. по широчината на пътното платно, пешеходецът Г. Г. станал видим и за приближаващия кръстовището с управлявания от него автомобил „Киа Черато“ поде. Д.Л., тъй като преди това видимостта му към пресичащия пътното платно в посока от ляво на дясно пешеходец била възпрепятствана от изчакващия в най-лявата пътна лента за зелен светофарен сигнал за завой наляво таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от свид. Б. Т..

В момента, в който пешеходецът Г. Г. станал видим за поде. Д.Л., управляваният от последния лек автомобил „Киа Черато“ се намирал на разстояние от около 33,94 м. от мястото, на което се намирал Г. по дължината на пътното платно. Опасната зона за спиране на управлявания от поде. Д.Л. лек автомобил „Киа Черато“, предвид скоростта му на движение от около 74 км/ч. била около 65,40 м., поради което и пешеходецът Г. Г. се оказал в тази опасна зона.

Подсъдимият Д.Л. не предприел действия за аварийно спиране до настъпването на удара между предната броня на управлявания от него автомобил и пешеходеца Г. Г., в резултат на който удар тялото на Г. се качило на предния капак на автомобила, главата му се ударила в дясната половина на предното панорамно стъкло, като последвало отхвърляне на тялото на пешеходеца и падането му на земята.

Ударът настъпил по широчина на пътното платно на около 7,50-8,0 м. от десния край на платното за движение на бул. „Княгиня Мария Луиза”, считано в посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”. По дължина на пътното платно ударът настъпил на 10,00-10,50 м. преди ъгъла, сключен от мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Княгиня Мария Луиза”, считано по посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, и първия бордюр от изход от Централна ж.п. гара-София, намираща се вдясно от булеварда, считано от описаната посока.

От удара между управлявания от подсъдимия Л. лек автомобил „Киа Черато“ и пешеходеца 4

Г. Г., последвало качване на тялото на същия върху предния капак на автомобила и след това отхвърлянето му на земята, като на Г. били причинени: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепната основа в областта на вътрешната половина на лява средна черепна ямка, дифузен субарахноиден малкомозъчен кръвоизлив; закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на ниво дванадесети гръден-първи поясен прешлени, кръвонасядания на меките тъкани по задната повърхност на дясната половина на гръдния кош; закрита коремна травма, изразяваща се в множество разкъсвания на чернодробния паренхим, контузионни огнища на стената на тънкото черво и опорака и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на ниво втори-трети шийни прешлени, травматични джобове на двете колена, счупване в областта на главите на двете малкопищйлни кости, счупване на дясната малкопищялна кост с образуване на фрагменти, наличие на кръв в капсулите на двете глезенни стави. В резултат на така причинените травми на пострадалия Г. Г., същият починал на местопроизшествието.

Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически обстоятелства за предявеното срещу подсъдимия обвинение и е формирал заключение за престъпна съставомерност на деянието му по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.