Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 28.07.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 155/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
28.07.2026
Състав
Ради Иванов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.40 ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. С., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900155 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429, ал.3 КЗ.

Ищецът И. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Е., С. - област, бул.

„Александър Стамболийски“ № 3, чрез процесуалния представител адв. Д. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. С. 1000, *** Б, ет. 1, офис 101 е предявил срещу З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ***А искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ за плащане на следните суми:

- 25564,59евро, равностойни на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - сума, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – изразяващи се във физически болки и страдания, причинени при ПТП от 04.06.2024 г., реализирано по вина на водач на товарен автомобил „Ивеко“ с peг. № СВ 0609 КН, управляван от водача С. Д. Д., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 06.06.2024г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното заплащане на обезщетението;

- 1748,88евро, равностойни на 3 420,51 лв. /три хиляди четиристотин и двадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, във връзка с горното ПТП, разходи за лечение, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 06.06.2024г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното заплащане на обезщетението;

- 5768,30евро, равностойни на 11 281,82 лв. /единадесет хиляди двеста осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - сума, представляваща застрахователно обезщетение 1 по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между неполучени от И. М. М., вследствие на горепосоченото ПТП, брутни трудови възнаграждения, за периода от 05.06.2024 г. до 01.12.2024 г., и изплатено от Националния осигурителен институт обезщетение за временна неработоспособност за същия период от време, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 06.06.2024 г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното заплащане на обезщетението.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.06.2024 г. И. М. М. управлявал мотоциклет „Пиаджио М 60“, с peг. № СА 3211 X, като се е придвижвал в с. М., по ул. „Индустриален път“, с посока на движение от ул. „Каптажна“ към ул. „Алеко Константинов“. В този участък платното за движение се състояло от две пътни ленти - по една лента за движение във всяка посока. От дясната страна на ул. „Индустриален път“, малко преди кръстовището с ул.

„Алеко Константинов“, спрямо направлението на И. М., се намирала бензиностанция „Криейтив М Груп“. В момента, в който И. М. преминавал покрай бензиностанцията, товарен автомобил „Ивеко“ с peг. № СВ 0609 КН, управляван от водача С. Д. Д., предприел маневра по излизане от територията на бензиностанцията и включване в движението по ул.

„Индустриален път“. Движещите се по ул. „Индустриален път“ превозни средства се ползвали с предимство спрямо излизащите от бензиностанцията превозни средства / чл. 37, ал. 3 от ЗДвП/, но товарния автомобил „Ивеко“ навлязъл в платното за движение на ул.

„Индустриален път“, позиционирайки се пред приближаващия мотоциклет, в момент, в който мотоциклетът е бил вече твърде близо и управляващия го водач е бил лишен от възможността да спре или да предприеме някаква друга спасителна маневра. За това последвал сблъсък между предната част на мотоциклета и задната част на автомобил „Ивеко“, в резултат на което, ищецът И. М. паднал на платното за движение, получавайки травма в областта на десния си крак.

За така настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-311 от 04.06.2024 г. и образувана прокурорската преписка№ 59974/2024г., на Софийска районна прокуратура /виж. уточ. молба вх. №7533/07.07.2025 г. –л.99 от делото/.

В исковата молба се сочи, че от приложеното Удостоверение на МВР от 02.09.2024г., било видно, че ПТП-то се дължи на допуснато от С. Д. нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, за което същият е бил санкциониран.

В исковата молба се твърди още, че нанесените вследствие на застрахователното събитие телесни наранявания станали причина за търпени от ищеца И. М. значителни болки и страдания и извършване на множество парични разходи, свързани с неговото лечение.

Излага се, че към момента на процесното ПТП, И. М. работел по трудово правоотношение, на длъжност „Оператор и шофьор на спец, автомобил“, въз основа на сключен с „Ф.“ ООД с ЕИК: .., Трудов договор № 178 / 12.02.2024 г. В резултат обаче на претърпените от процесния пътен инцидент травми, ищецът бил принуден да преустанови 2 трудовата си дейност и да излезе в отпуск, поради временна неработоспособност, за периода от 05.06.2024 г. до 01.12.2024 г., като през посочения период от време, вместо уговореното с договора трудово възнаграждение, получавал обезщетение за временна неработоспособност, изплащано от НОИ.

Твърди се, че към датата на инцидента по отношение на увреждащия товарен автомобил „Ивеко“ с peг. № СВ 0609 КН е била налице валидна застраховка „Гражданска Отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, поради което поддържа, че ответника е пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.

Поддържа се, че причина за настъпилата катастрофа се явяват действията на водача на застрахования при ответника автомобил - С. Д., който, при излизането си от територията на бензиностанция „Криейтив М Груп“, не се е съобразил с предимството на движещия се по ул. „Индустриален път“ мотоциклет „Пиаджио М 60“ с peг. № СА 3211 X, предизвиквайки сблъсък между двете МПС-та. По този начин С. Д. нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, за което е бил и санкциониран с влязло в сила наказателно постановление.

Поддържа се, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

На 06.06.2024 г. ищецът И. М. М. предявил писмена застрахователна претенция пред ответника З.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която била образувана Щета № Р00001000-04-24-7445 / 06.06.2024г.

В исковата молба се твърди, че ищецът представил на ответното дружество всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие и определяне на размерите на дължимите му застрахователни обезщетения, но до и момента ответникът не е изплатил обезщетение за търпените от ищеца И. М. неимуществени вреди, за заплатените от него разходи, свързани с възстановяването му и за пропуснатите ползи, породени от преустановяването на трудовата му дейност.

С оглед на изтичането на предвидения в чл. 496, ал. 1 от КЗ 3-месечен срок за изплащането на тези обезщетения, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове по съдебен ред.

По отношение на търпените неимуществени вреди и претендирания размер в исковата молба се излага следното:

Твърди се, че ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и страдания вследствие от настъпилото на 04.06.2024 г. ПТП. След катастрофата И. М. бил откаран за лечение в УМБАЛ „Ц.“, където първоначално му е била поставена диагнозата „Контузия на коляното“. След инцидента изпитвал болки както в областта на дясното коляно, така и по цялото тяло. През следващите няколко седмици продължил да изпитва силни болки в дясното коляно, движенията в крака му останали ограничени и придвижването му, дори на кратки разстояния, му причинявало значителен дискомфорт. През този период ищецът се придвижвал с помощта на патерици и се е нуждаел от чужда помощ за извършване на обичайните дейности в ежедневието като къпане, обличане, пазаруване и т.н. Поради 3 персистирането на болките и ограничените движения, ищецът започнал провеждането на периодични медицински консултации в опит да разбере на какво се дължи липсата на възстановяване от нанесената му травма. При „МРТ на дясна колянна става“ на 09.07.2024 г., било установено, че, вследствие на травмата на крака му, се е образувала лезия в задния рог на медиалния менискус.

Твърди се още, че през следващите два месеца, походката и движението на ищеца останали затруднени, а болките и дискомфорта в областта на дясната колянна става продължавали да го съпътстват. Поради това, че липсвал напредък във възстановяването му, на ищецът е била дадена препоръка да се подложи на оперативно лечение. Постъпил в МБАЛ „С..“, където му е била извършена артроскопия и менисцектомия на дясното коляно, което отново му причинило период на интензивни болки в зоната на интервенцията и издадена Епикриза ИЗ № 25266, на 13.10.2024 г. Бил принуден да сведе до минимум придвижването си и да ползва помощни средства – патерици, както и чужда помощ за ежедневните си дейности.

Твърди се, че и след операцията ищецът продължил да страда от болки в коляното, нестабилност, напрежение, затруднено сгъване на крака, като продължавал да ходи с накуцваща походка, поради което в следващите няколко месеца бил насочен от специалистите към провеждането на различни терапии и прием на медикаменти, като на 12.02.2025 г. му е предписано преминаване на курс по плазмоклетъчна терапия („PRP“) и приемът на лекарството „Аркоксия“. На 27.03.2025 г. му било предписано поставянето на вътреставна инжекция с медикамента „Остенил плюс“, на 14.04.2025 г. му бил предписан прием на добавката за възстановяване на ставния апарат „Бонген“, а на 21.05.2025 г. му била предписана вътреставна инжекция с медикамента „Промовия“.

В исковата молба се излага, че ищецът стриктно спазвал предписаното му лечение, което обаче продължавало и към момента. Дори и след повече от година от процесното ПТП, И. М. продължавал да страда от болки и ограничения в движението на увредения крак, които му създавали редица неудобства и затруднения в ежедневието, включително и по отношение на това, че той не бил в състояние да полага пълноценно грижи за двете си малолетни деца.

Настъпилите негативни последици за здравето на ищеца му причинили редица страдания и ограничения в психологически и социален план. Преди ПТП-то, като повечето млади ищецът водел активен социален живот, излизал често с приятели и познати. Травмата на десния крак и продължаващото повече от година възстановяване, обаче, ограничили социалния му живот и множество други физически дейности, които преди инцидента са съпътствали ежедневието на ищеца. По тази причина, ищецът И. М. станал сприхав и нервен, а поради това, че и състоянието му не се подобрявало изпитвал чувство на отчаяние, страдал от проблеми със съня.

На следващо място в исковата молба се излага, че малко след изтичането на ползвания от него отпуск поради временната му неработоспособност /01.12.2024 г./ и завръщането му на работа, ищецът И. М. бил освободен от работодателя си, поради 4 невъзможността да изпълнява пълноценно трудовите си задължения. Това развитие на обстоятелствата завишило още повече стреса, на който ищецът бил подложен.

Предвид на така изложеното в исковата молба и актуалната съдебна практика по идентични случаи, ищецът поддържа, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди се равнява на исковата сумата от 50 000 лв.

На следващо място в исковата молба ищецът твърди, че освен претърпените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, търпял и имуществени такива представляващи сторените от него:

- разходи, свързани с лечението на получената травма, за различни медицински консумативи и лекарства в общ размер на 1 755,91 лв.;

- суми за лечение, консумативи, изследвания и потребителски такси по време на престоя му в МБАЛ „С..“ в общ размер от 661,60 лв.;

- разходи за помощни средства в размер на 33 лв.;