Присъда № 16 от 21.02.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 16/21.02.2022 г. по НОХД № 5055/2021 г. по описа на Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Б. против подсъдимия Б. ИВ. Ч., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 12.01.2021 г., в гр. Б., в условията на опасен рецидив, от търговски обект - магазин, находящ се в гр. Б., ж.к.

„С.“, стопанисван от „М.М.С.“ ООД, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 300 лева, собственост на „М.М.С.“ ООД, от владението на Д.Г.Д., роден на ***** г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че същият е направил самопризнание още на ДП, като е спомогнал за разкриването на обективната истина и съжалява за стореното.

Счита, че са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт, съжалява за стореното и моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. ИВ. Ч. е роден на ***** г., в гр. Б., **************************с ЕГН: **********.

Със споразумение по НОХД № 2661/2013 г. по описа на Районен съд - Б., в сила от 21.01.2014 г., по отношение на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. С Определение по НЧД № 4631/2018 г. по описа на Районен съд - Б., в сила от 23.11.2018 г., по отношение на Б.Ч. било наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото от определените му по НОХД № 3137/2018 г. по описа на Районен съд - Б. и НОХД № 4060/2018 г. по описа на Районен съд - Б., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Наказанието е било изтърпяно на 11.01.2019 г.

Свидетелят Д. Д. бил управител на „М.М.С.“ ООД, което дружество стопанисвало магазин, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“. В магазина имало поставен стелаж с цигарени изделия, над който имало закачени парични банкноти в размер на 300 лева.

На 12.01.2021 г., подсъдимият Б.Ч. решил да открадне горепосочените парични банкноти, които бил видял при едно от посещенията си в магазина. Подсъдимият Б.Ч. се уговорил с негов приятел - св. Д. Ан., да го превози до магазина с лек автомобил Пежо 306, с peг. № ****, собственост на св. М. Ст.. На 12.01.2021 г., около 01:00 часа, подсъдимият Б.Ч., 1 заедно със св. М. Ст. и св. Д. Ан., отишли с автомобила пред магазина, стопанисван от „М.М.С.“ ООД. Свидетелят Ан. останал в автомобила, а подсъдимият Б.Ч. и св. Ст. слезли от него и се насочили към магазина. Свидетелят Ст. взел един камък и го хвърлил към прозореца на магазина, който бил над стелажа с цигарени изделия, в резултат на което счупил прозореца, като на стъклото се образувала пролука. Подсъдимият Б.Ч. се пресегнал през пролуката и взел закачените над стелажа парични банкноти в размер на 300 лева, собственост на „М.М.С.“ ООД. След което подсъдимият Б.Ч. и св. Ст. се качили в автомобила, управляван от св. Ан., и потеглили в посока към центъра на гр. Б.. Около 07:00 часа на 12.01.2021 г., св. Д. Ан., която работела като продавач-консултант и касиер в магазина, стопанисван от „М.М.С.“ ООД, отишла на работното си място, като установила липсата на горепосочената парична сума.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия Б. ИВ. Ч. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно от показанията на свидетелите Д. Д., Д. Ан., М. Ст. и Д. Ан.. Същите са обективни, последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от протокола за оглед на местопроишествието, ведно със снимковия материал. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението п о чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия - отнемайки сумата от 300 лева от магазина, находящ се в гр.

Б., ж.к. „С.“, стопанисван от „М.М.С.“ ООД, след което се отдалечил от местопрестъплението. По този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на владелеца на вещта, като същевременно установил своя трайна фактическа власт върху отнетата движима вещ. На следващо място се установи, че свидетелят Д. Д. не е давал съгласие на подсъдимия да взима парите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва негово съгласие.

Кражбата е извършена в условията на „опасен рецидив“, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, доколкото видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият е извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан два пъти на лишаване на свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едното осъждане изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено по чл. 66 от НК.

2

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ, т. е. имал е намерение да си служи с вещта като собственик, като се разпорежда с нея фактически или юридически в свой или в чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, която не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху нея. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години, а съгласно ал. 2 - съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 57, ал. 1 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода", без налагане на конфискация.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК. В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още на ДП. Съдът взе предвид и че откраднатата сума не е на висока стойност.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че към датата на извършване на престъплението подсъдимият е бил осъждан само за кражби и е изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършено от него тежко умишлено престъпления срещу собствеността. Прилаганите наказания не са дали съществен резултат, тъй като подсъдимият продължава да извършва престъпления против собствеността.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на 2 години "Лишаване от свобода" и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на 16 месеца "Лишаване от свобода". Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Доколкото настоящото умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание "Лишаване от свобода", което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС на подсъдимия бе определен първоначален "строг" режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

По веществените доказателства:

Съдът постанови да бъде отнета в полза на държавата дървената стълба, оставена на 3 съхранение в 02 РУ на МВР - Б., която след влизане в сила на присъдата да бъде унищожена, като вещ без стойност, по реда на ПАС.

По делото няма направени разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МП

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 16 гр. Бургас, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ

Съдебни

МАРИЯ ДИМОВА МАРИНОВА заседатели: СНЕЖАНКА ИВАНОВА

МАРЧЕВА при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА и прокурора Л. Ант. Г. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ характер № 20212120205055 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. ИВ. Ч., ЕГН **********, ******************** за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2021 г., в гр. Б., в условията на опасен рецидив, от търговски обект - магазин, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“, стопанисван от „М.М.С.“ ООД, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 300 лева, собственост на „М.М.С.“ ООД, от владението на Д.Г.Д., роден на ***** г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 16 месеца.