Решение № 946 от 04.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501117 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК ***** със седалище и АУ: гр.***** чрез адв.М. Й., САК, против решение №61/28.02.2023 г., постановено по гр. дело №1217/2022г. по описа на Асеновградски районен съд, 2 гр. състав, с което с което е признато за установено, че сключеният между страните индивидуален договор за заем №221356 от 10.08.2017 г., е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, осъден е въззивника да заплати на С. И. сумата от 250 лв. - разноски по делото и 400 лв. - адвокатско възнаграждение на адв. Е. И.. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски. Конкретно в жалбата са изложени доводи, че изводът на РС за недействителност на целия договор за заем е неправилен и неправилно РС е обосновал недействителността с наличието на неустойка в процесния договор за заем по чл. 12, ал. 4 от договора, която е следвало да намери отражение в процентното изражение на ГПР.

Изложени са доводи, че неустойката е уговорена при отлагателно условие, а именно в случай на неизпълнение на задължението. Към момента на сключване на договора за кредит неустойката не е съществувала. Погасителният план е приложим само при сбъдване на отлагателното условие за начисляване на неустойката. Че погасителният план, по който ищецът е изплащал заема не е начислявана такава неустойка и същото е потвърдено и от 1 заключението на вещото лице. В случай че се приеме, че договорната клауза за неустойка е неравноправна поради противоречие с добрите нрави и същата бъде призната за нищожна от съда, счита, че нищожността на отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит, както и че клаузата за неустойка има относително самостоятелен характер по отношение на договора.

Въззиваемата страна С. В. И. от гр. *****,ЕГН:********** чрез адв. Е. И., с който се иска потвърждаването на решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Излага съображения, че не отговаря на действителните уговорки в договора за кредит, че неустойката е уговорена при отлагателно условие и не следвало да бъде включена в годишният процентнаразходите. В посочения в договора общ размер на кредита не е включена неустойката, тя не е предвидена като част на годишния процент на разходите, поради което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.

От събраните по делото доказателствата съдът установи следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че между С. В. И. и „Кредихелп“ООД, чийто правоприемник е въззивника, е подписан договор за паричен заем №221356/10.08.2017 г., от който е видно, че е получена в заем сумата 409,03 евро, равна на 800 лв., която е следвало да върне ведно с възнаградителна лихва при ГЛП от 39,61%, на 26 седмични погасителни вноски от по 34,92евро / 68,30лв./, при ГПР=41,59%. В договора за кредит е инкорпориран погасителния план, от който е видно в него е включена неустойката от 280,83 евро /549,25 лв./, която следва заемателката да заплати на равни месечни вноски при непредставяне на обезпечение по чл.12 от процесния договор, където е казано, че заемателката се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да обезпечи заема с едно ФЛ-поръчител, което да се задължи солидарно с нея по кредита. Това лице трябва да е дееспособно; да е навършило 25 години, за се осигурява на минимум 1500 лв. месечно; да има валидно ТПО от поне 6 месеца преди сключването на този договор; да има стабилна кредитна история; да не е активен поребител на заемните продукти на дружеството или по друг активен паричен заем предоставен от заемодателя.

ПОС намира, че уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По отношение на поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му заем.

Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се 2 счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви. Видно е от приетото по делото неоспорено заключение на ССЕ, изпълнена от ВЛ М. А., като бъде прибавена неустойката към разходите по кредита, ГПР възлиза на 68,66%, т.е. над допустимите 50% съгласно чл.19.,ал.4 от ЗПК. Следователно клаузата за неустойка не само противоречи на добрите нрави, но и опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПК и общите разходи по кредита, което дава достатъчно основание да се приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

По отношение на направените доводи във въззивната жалба ПОС намира следното:

ПОС не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че неустойката е уговорена при отлагателно условие, а именно в случай на неизпъл-нение на задължението; че към момента на сключване на договора за кредит неустойката не е съществувала; че Погасителният план е приложим само при сбъдване на отлагателното условие за начисляване на неустойката, тъй като няма клауза в подписания договор за кредит, от която да е видно, че в има такива уговорки. Обстоятелството, че погасителният план, по който ищецът е изплащал заема не е начислявана такава неустойка и че същото е потвърдено и от заключението на вещото лице е без значение, тъй като съгласно договора, кредитополучателката е длъжна да заплити неустойка по чл.12 от договора.

Действително ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК при извод за недействителност на потребителския кредит, кредитополучателят дължи на кредитора чистата стойност на получения кредит. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор. В противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение. Неоснователен е и доводът на въззивника, че нищожността на отделната клауза не влече недействителност на цел ия договор за кредит, тъй като това би било вярно ако в договора е записано, че неустойка се дължи при неизпълнение на задължението за плащане на месечните погасителни вноски по кредита, а вместо това е уговорена неустойка за неосигуряване на поръчител, която е включена в месечните погасителни вноски, от което следва, че всъщност се касае до скрит разход, който не е включен в ГПР- видно и от заключението на ССЕ.

До същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото на пълномощника на въззиваемата следва да се присъдят разноски пред ПОС по чл.38а ЗАдв. в размер на 400 лв.

Воден от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №61/28.02.2023 г., постановено по гр. дело №1217/20 22г. по описа на Асеновградски районен съд, 2 гр. Състав.

ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК ***** със седалище и АУ: гр.***** да заплати на адв. Е. И. от АК-**** адвокатско възнаграждение по чл.38а от ЗАдв. в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4