Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1255 от 13.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17666/2021
Вид
Решение № 1255
Подписан
13.04.2023
В сила
01.03.2024
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 1, т. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 38 · Закон за собствеността
  • чл. 41 · Закон за собствеността
  • чл. 48, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 8 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110117666 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по предявен от Б. И. Б. срещу Р. Е. Д. специален положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 48, ла. 7 от ЗУЕС, сумата от 2 470.20 лева, представляваща припадащата му се част от стойността на извършените от ищеца разноски в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: *, от която сумата в размер на 2210.65 лв. – за извършен ремонт на покрив на сградата през 2019 г., а сумата от 259.55 лв. – за дължим наем на скеле и плътна ограда при извършване на ремонта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5895/22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

С определение № 2547 от 27.03.2022 г., постановено по делото, на основание чл. 227 от ГПК, на мястото на първоначалния ищец Б. И. Б., починал на 22.01.2022 г., са конституирани неговите наследници, а именно К. В. Б. – преживяла съпруга и синовете му И. Б. Б. и В. Б. Б..

Твърди се в исковата молба, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което такава е издадена от съда. Сочи се, че в срока по чл. 414 ГПК ответникът оспорил вземането, материализирано в изпълнителното основание, което обуславяло интереса на ищеца от иницииране на настоящото исково производство.

1

Ищецът сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, представляващ апартамент № *, находящ се на осми етаж в подпокривното пространство, с площ от 111,05 кв.м., с адрес: *. Сочи, че ответникът е собственик на апартамент № *, с идентификатор *, с площ от 102.55 кв. м., както и на гараж с идентификатор *, с площ от 13,98 кв. м., находящи се в същата сграда. Излага, че на 10.12.2018 г. между част от собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда и А. Н. А. бил сключен договор за ремонт на покрива на същата, без да е взето решение на общото събрание на ЕС за това. Излага, че ответникът Р. Д. не е сред страните, подписали договора.

Сочи се, че на 05.02.2019 г. ищецът е заплатил на А. Н. А. за ремонт на покрива сумата от 3 140,00 лв., от която – 2 210,65 лв. представлявала припадащата се част на Р. Е.

Д., а на 26.03.2019 г. платил на „С. Д.“ ЕООД за наем на скеле и плътна ограда сумата от 3 374,18 лв., от която 259,55 лв. – припадащата се част на ответника. Поддържа се, че ответникът е правил частични плащания за ремонта, но е останал задължен за сумата в общ размер на 2 470,20 лв. Твърди се, че ответникът е канен многократно да заплати процесната сума на ищеца, но това не е сторено и до настоящия момент.

Поддържа се, че ремонтът на покрива на сградата в режим на етажна собственост е извършен със знанието и без противопоставянето на ответника, въпреки че не е страна по договора за изработка от 10.12.2018 г. Поддържа се, че ремонтът и сторените разходи за него не са одобрени от общото събрание на етажната собственост с последващо решение, включително и от ответника. Излага се, че процесните строително-монтажни работи са свързани с ремонт, който е необходим и неотложен по смисъла на закона, и в този смисъл се моли за уважаване на предявения специален положителен установителен иск.

По същество моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излага, че доколкото не е страна по подписания договор за ремонт на покрива на сградата и не се е задължавал за ремонта, то същият не дължи заплащане на процесната сума. Ответникът поддържа, че в качеството си на архитект е проектирал процесната сграда, поради което добре познава характеристиките на същата. Твърди, че през 1997 г., когато сградата е била със степен на завършеност – „груб строеж“, строителят е изоставил строежа в недовършен вид и с редица съществени отклонения от одобрените архитектурни проекти и от градоустройствения план за имота. Поддържа, че е бил изграден един допълнителен етаж на сградата извън одобрените архитектурни проекти, като имало и други отклонения, касаещи собствеността на отделните обекти в нея. Сочи, че ищецът е загубил дело, касаещо правото му на собствено жилище в сградата, поради което останалите съсобственици се съгласили същият да усвои площ от последния етаж, съответстваща на площта, която по нотариален акт е следвало да придобие, а именно – 90 кв.м., като излага, че вместо това ищецът, без съгласието на съсобствениците в сградата, е усвоил цялата площ от етажа. Твърди, че след издаването на удостоверение за търпимост на сградата през 2018 г., съсобствениците следвало да извършат текущ ремонт, като санират сградата, боядисат фасадите, подменят дограмата и някои покривни материали, за което не се изисквало издаване на разрешение за строеж, но вместо това Б. Б. без решение на общото събрание решил и с избрана от него фирма извършил основен ремонт-реконструкция на покрива, поради което строежът на новия покрив бил незаконен. Ответникът твърди, че той, както и още шестима други собственици на самостоятелни обекти в сградата, не са подписвали договора за ремонт на покрива. Поддържа, че ищецът сам е предложил съответната фирма за изпълнител, като навежда доводи, че последната се е съобразявала изцяло с неговите интереси. Твърди, че в резултат на този ремонт, с цел личното облагодетелстване на ищеца, в сградата е изградено почти ново жилище с увеличена площ. Излага, че не е ясно дали извършеният ремонт в 2 сградата се твърди да е неотложен, необходим или основен. Сочи, че доколкото общото събрание на ЕС на сградата не е взело решение за възстановяване на направените от ищеца разходи, то последният не разполага с възможността да ги претендира по съдебен ред.

По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Направени са и доказателствени искания.

В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С молба от 10.03.2023 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А. А. поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива доводите си за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РС-Варна, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, която материализира процесните вземания, чиято дължимост се иска да бъде призната със съдебна санкция. Заповедта е редовно връчена на ответника-длъжник на 27.10.2022 г. В срока по чл. 414 от ГПК последният е оспорил дължимостта на заявените суми. В изпълнение на съдебните указания и в срока по чл. 422 от ГПК заявителят е упражнил правото си на иск и сезирал съда.

Не се спори по делото и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че по възлагане на част от етажните собственици, в сграда, находяща се в *, сред които и ищецът, на 10.12.2018 г. е сключен договор за ремонт на покрива на процесната сграда с изпълнител А. Н. А., който факт се констатира по несъмнен начин и от ангажирания на л. 5 от делото писмен документ. Видно е още от съдържанието на договора за СМР от 10.12.2018 г., че договорената цена в полза на изпълнителя е 34 000.00 лева. Възложените на последния СМР са подробно описани в спецификация № 1 /л. 8/, неразделна част от договора по арг. от чл. 1, а именно премахване на стар покрив; направа на нов покрив; направа на нова зидария; направа на бетонни пояси; ремонт стар покрив, който включва – демонтаж цигли, демонтаж тачки, монтаж с винтове на водоустойчив банд 18 мм, монтаж хидроизолация, монатж винтове на битумни керемиди, обшивка стена калкан, комини, вентилационни тръби, челни дъски, улуци, други.

От ангажирания на л. 54 инвестиционен проект е видно, че процесният ремонт на 13.11.2018 г. е съгласуван и одобрен от административните органи, респективно гл. инженер С. и заместник кмета на р-н „О.“.

Безспорно е, че за ремонта не е било взето решение на общото събрание на ЕС; че ответникът не е сред собствениците, подписали договора; че последният е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *, с площ от 102.55 кв.м., както и на гараж с идентификатор *, с площ от 13,98 кв.м., както и че първоначалният ищец Б. Б. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *, с площ от 111,05 кв.м., находящи се в процесната сграда, които факти са в унисон и с приобщения на л. 21 нотариален акт за собственост № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус А. Г., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-В. От цитирания официален свидетелстващ документ се констатира още, че притежаваните от ответника идеални части от общите части от сградата възлиза на 8,349%.

От приобщеното уведомление вх. № 60/29.01.2019 г. /л. 60/, адресирано до О. В. от етажните собственици-възложители по договора от 10.12.2018 г. е видно, че в периода 3 м.декември 2018 г. – м.януари 2019 г. при изпълнение на процесния ремонт на покрива на сградата, находяща се в *, внезапно се срутила част от конструкцията на покрива и източната стена на последния етаж. Това наложило предприемане на незабавни действие за предотвратяване и отстраняване на уврежданията, възстановяване на обекта, тъй като е съществувала опасност от падане на предмети от покрива, което застрашавало живота на хората.

Към уведомлението е приложено и становището на конструктор инж. Д. М. /л. 62/. От същото се установява, че след оглед на място към м.декември 2018 г. е констатирано, че по източната фасада на сградата е изпълнена тухлена зидария с дебелина 12 см от керамични блокове с кухини /тухли „четворки“/, обрамчена с хоризонтални и вертикални дървени греди. Тя е с отстъп навътре от външния контур на сградата. В посока север /към ул. „Б.

Ш.“/ външната стена в подпокривното пространство е изпълнена също с тухлена зидария с дебелина 12 см от кухи керамични блокове /тухли „четворки“/ и обрамчена с хоризонтални и вертикални дървени елементи като се оформя капандура в помещението. Недоброто първоначално изпълнение на покривните работи, липсващата на места хидроизолация, дългия период на липса на поддръжка на сградата и подлагането на голяма част от дървените елементи на течове и влага, е довело до изгнИ.е на дървените колони и греди, обрамчващи гореспоменатите външни тухлени зидове. Това е довело по време на монтажните работи, свързани с текущия ремонт, до внезапно срутване на част от описаните стени и покривната конструкция. Тези външни стени са изложени на хоризонтални въздействия от вятър. Направените констатации за тяхното изпълнение и компроментираното им състояние, можело да доведе до загуба на устойчивост на тези елементи и опасност при по-нататъшната експлоатация на сградата. Това налагало подмяна на гореописаните зидарии. Констатира се още, че е забелязано провисване и разрушаване на покривния скат над покритата тераса по южната фасада на сградата /към външния двор/.