Решение № 192 от 26.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. С. против Решение № 1902/30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 990/2023 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е признато за установено, че дължи на „АТ Бацалов“ ЕООД сумата 389.12 лв. – неплатена главница по запис на заповед от 29.09.2022 г. с падеж 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5477/2022 г. по описа на РРС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е изяснил делото от фактическа страна, тъй като не е била изготвена съдебно-техническа експертиза относно качеството на извършения ремонт на процесното моторно превозно средство. Навеждат се възражения за некачествено изпълнение на ремонта и наличие на недостатъци на извършената работа, както и срещу преценката на събраните по делото доказателства. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „АТ Бацалов“ ЕООД, чрез редовно упълномощен процесуален представител, счита въззивната жалба за неоснователна по 1 съображения, изложени в писмения отговор по чл. 263 ГПК. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати процесуални нарушения. Сочи, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и обезпечава задължение по договор за изработка, по който възложената работа е била изпълнена и приета без възражения от ответника. Оспорва твърденията за наличие на скрити недостатъци и поддържа, че същите не са доказани по делото. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивното производство.

Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявен от „АТ Бацалов“ ЕООД против Н. С. С. иск с правно основание чл.

422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 389.12 лв. – неплатена част от задължение по запис на заповед от 29.09.2022 г. с падеж 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания са издадени заповед за изпълнение № 2719/07.11.2022 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5477/2022 г. по описа на РРС.

Безспорно е, че въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „АТ Бацалов“ ЕООД, по ч. гр. д. № 5477/2022 г. по описа на Районен съд – Русе е издадена заповед за изпълнение срещу Н. С. С. за сумата 1496.10 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 29.09.2022 г. с падеж 06.10.2022 г., ведно със законната лихва и разноските по заповедното производство. След частично погасяване на задължението предмет на настоящото производство е останала неизплатената част от вземането в размер на 389.12 лв. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен настоящият установителен иск.

От представения в оригинал запис на заповед се установява, че същият съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити, като с него Н. С. С. безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на „АТ Бацалов“ ЕООД сумата 1496.10 лв. с падеж 06.10.2022 г. Записът на заповед е предявен за плащане на падежа, което е удостоверено с подписа на издателя.

По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между страните е възникнало каузално правоотношение по договор за изработка, по силата на който „АТ Бацалов“ ЕООД е извършило ремонт на двигател на атракционно моторно превозно средство, собственост 2 на ответника. За извършените ремонтни дейности и вложените материали е съставена изпълнена поръчка № 569431/01.09.2022 г. и е издадена фактура № 0000022356/29.09.2022 г. на обща стойност 4171.12 лв. с ДДС. Във връзка с дължимия остатък от възнаграждението ответникът е издал процесния запис на заповед за сумата 1496.10 лв., като след извършени плащания предмет на настоящото производство е непогасеният остатък от 389.12 лв.

От подписаната от ответника изпълнена поръчка се установява, че на 29.09.2022 г. процесното МПС му е било предадено „с отстранени дефекти съгласно настоящата поръчка“, като същият е удостоверил, че няма претенции по комплектността и е получил обяснения относно обема и стойността на ремонта.

В хода на производството ответникът е оспорил дължимостта на остатъка от претендираното възнаграждение, като е въвел възражения, основани на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, а именно договор за изработка с предмет ремонт на двигател на моторно превозно средство, като е поддържал, че извършеният ремонт е некачествен и изпълнената работа е с недостатъци.

От събраните по делото доказателства се установява, че възложената работа е била приета от ответника без възражения, като в подписаната изпълнена поръчка същият е удостоверил, че процесното МПС му е предадено с отстранени дефекти съгласно поръчката, че няма претенции по комплектността и е получил обяснения относно обема и стойността на ремонта.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като това приемане включва както фактическото получаване на изработеното, така и приемането му от поръчващия като съответстващо на възложеното. При приемането поръчващият следва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, които могат да бъдат установени при обикновения начин на приемане, като с приемането без възражения се погасяват възраженията за явни недостатъци. Изключение е предвидено единствено за недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновения начин на приемане или са се проявили по-късно, за които възложителят следва да уведоми изпълнителя веднага след откриването им.

В случая част от възраженията на ответника касаят обстоятелства, свързани с вложени консумативи, части и начина на извършване на ремонта, които са били известни и обективно установими към момента на приемане на работата, като същите са били отразени и в издадените документи, подписани от ответника без възражения. Поради това тези възражения не могат да бъдат противопоставени след приемането на ремонта, респективно след издаването на записа на заповед.

Неоснователни са и възраженията за наличие на скрити недостатъци на извършения ремонт. За да бъдат успешно реализирани правата на поръчващия 3 по чл. 265 ЗЗД при твърдения за скрити недостатъци, следва да се установи кумулативното наличие на недостатък, който обективно не е могъл да бъде установен при приемането на работата, своевременно уведомяване на изпълнителя след откриването му, както и причинна връзка между недостатъка и извършената от изпълнителя работа. Самото проявление на проблем при последващата експлоатация на изработеното не е достатъчно, за да се приеме наличие на скрит недостатък по смисъла на закона, ако не се установи по несъмнен начин, че същият произтича именно от некачествено изпълнение на възложената работа. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е върху възложителя.

По делото не са събрани убедителни доказателства, че твърдените неизправности се дължат на некачествено изпълнение на възложената работа.

Твърденията за теч на масло, проблеми със запалването, скоростната система и други технически неизправности останаха недоказани по категоричен начин, като в значителната си част се основават на предположения и субективни възприятия на ответника и ангажираните от него свидетели.

От друга страна, от показанията на свидетелите И.Б. и М.И. се установява, че при последващите посещения след извършване на ремонта не са били констатирани течове или други неизправности, свързани с качеството на извършения ремонт, както и че част от заявените впоследствие проблеми са били свързани с последващи намеси от страна на ответника или трети лица, а скоростната кутия не е била предмет на извършения ремонт.

Показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, в тази им част са непоследователни и противоречиви и не опровергават останалия доказателствен материал по делото.

Наред с изложеното, по делото не се установява ответникът своевременно и надлежно да е упражнил правата си по чл. 265 ЗЗД чрез конкретно и ясно релевиране на възражения за скрити недостатъци непосредствено след установяването им. Установява се единствено, че след ремонта са били подавани сигнали за проблеми при експлоатацията на МПС, по повод на които служители на ищеца са извършвали проверки и посещения, което само по себе си не обосновава извод за доказано некачествено изпълнение на договора за изработка.

Дори да се приеме, че част от твърдените от ответника недостатъци имат характер на скрити такива, правата му като поръчващ са погасени с изтичане на предвидения в чл. 265, ал. 3 ЗЗД шестмесечен срок, считано от приемането на работата. Процесният ремонт е приет на 29.09.2022 г., като в рамките на този срок ответникът не е заявил по надлежния ред конкретни възражения за скрити недостатъци, нито е предприел действия за реализиране на правата си по чл. 265 ЗЗД.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба относно липсата на изготвена съдебно-техническа експертиза. От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за 4 назначаване на вещо лице, като поради обективна невъзможност за изготвяне на заключение правилно е приложил разпоредбата на чл. 158 ГПК. Наред с това към момента на въззивното разглеждане е изминал значителен период от време от извършването на ремонта, а по делото се установява, че след предаването на МПС същото е било експлоатирано, по него са извършвани последващи ремонти и технически намеси, включително демонтаж на двигателя и подмяна на отделни елементи, поради което евентуално заключение не би могло обективно да установи състоянието на вещта към релевантния момент.

При тези данни не се установява неизпълнение на договора за изработка от страна на въззиваемия, което да оправдава отказа на въззивника да изпълни задължението си за заплащане на остатъка от възнаграждението, обезпечено с процесния запис на заповед.

С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като е представила списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежен документ за заплащане по банков път на сумата от 360.00 евро.

В откритото съдебно заседание въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. На първо място същото не е мотивирано, доколкото не са изложени конкретни доводи относно несъответствие между претендираното възнаграждение и извършената по делото защита. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се съобразят не само материалният интерес по делото, но и обемът и характерът на осъщественото процесуално представителство. С оглед извършената защита пред въззивната инстанция претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 евро не се явява прекомерно.