Решение № 2403 от 16.07.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2403

Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ВАЛЕНТИНОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА административно дело № 20267170600426 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 13/23.03.2026г., постановено по а.н.д. № 42/2026г., Районен съд Кнежа, втори наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № **********/06.02.2025г. на Началника на РУ Кнежа към ОДМВР Плевен, с което на Н. С. К. с [ЕГН] и адрес гр. Кнежа, обл. Плевен, [улица], на основание чл.80, т.5 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Н. С. К., страна по а.н.д. № 42/2026г. по описа на Районен съд Кнежа.

В касационната жалба се изразява несъгласие с оспорения съдебен акт. Сочи се, че неносенето на лична карта не е с висока степен на обществена опасност и неправилно съдът е приел единствено тезата на полицейските органи, като е неглижирал факта на успешна идентификация на касатора и желанието му да помогне на полицията. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли за отмяна на решението и на акта. По същество излага фактическата обстановка на нарушението и твърди, че не му е бил поискан алтернативен документ, след като е носил шофьорска книжка и банкова карта, доброволно е съобщил ЕГН-то си и така е бил успешно идентифициран.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 23.01.2025г. около 22:55 часа в гр. Кнежа полицейски служители при РУ Кнежа посетили подаден сигнал за възникнал конфликт между лица пред денонощен магазин в пешеходната зона на центъра на града, известен като „Нон стоп-а на решетките“. Там установили жалбоподателя и още две лица, както и че по-рано между тримата бил възникнал спор, при който същите си разменили обиди, вследствие на което К. подал сигнал на тел. 112. В хода на проверката Н. К. не представил на контролните органи никакъв документ за самоличност, за което му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ********** от 23.01.2025г. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, който акт К. отказал да подпише. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не подал писмено възражение. Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди НП, районният съд приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни лица, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно доказано и не се отрича от него. Решаващият състав приел, че наложеното наказание е правилно определено, а нарушението не е маловажен случай, тъй като не е с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на нарушения на чл.6 от ЗБЛД. С горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на закона.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са представените по делото доказателства и са направени правилни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства.

Разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД задължава гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според легалното определение, дадено в §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, „документ за самоличност“ по смисъла на закона е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В случая К. е бил длъжен да удостовери своята самоличност посредством представяне на документ за самоличност пред съответните компетентни органи при поискване от тяхна страна. Неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на административно наказание по чл.80, т.5 ЗБЛД в приложимата редакция – глоба от 50 до 300 лв.

В настоящия случай, касационната инстанция приема за безспорно установено, че на 23.01.2025г. около 22:55 ч. в гр. Кнежа, касаторът при извършена полицейска проверка не е представил български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Това обстоятелство изрично се потвърждава от наказаното лице, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Изложеното безспорно сочи на неизпълнение на задължението по чл.6 от ЗБЛД, поради което касаторът е бил санкциониран в съответствие с приложимите законови норми. Несъмнено е налице виновно поведение от страна на Н. К., същият не е представил личен документ при извършената му полицейска проверка и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание чл.80, т.5 за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

Предвид горното касационната инстанция намира, че при преценката на доказателствата и оттам – формиране на вътрешно убеждение и мотивираност относно извършването на деянието и неговото авторство, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства. Извършена е преценка на събраните доказателства, именно въз основа на които е достигнато до извода, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл.6 от ЗБЛД. Тези изводи настоящият състав намира за съответни на събраните доказателства. Същевременно, касаторът не е ангажирала нови доказателства, вкл. и пред настоящата инстанция, от които да може да се опровергаят така направените изводи.

Споделят се и мотивите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно, доколкото не се отличава от обичайните нарушения от същия вид, не се изтъкват и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Неоснователно е възражението на касатора, че е носил в себе си други лични документи – шофьорска книжка и банкова карта, но те не са му били поискани от полицейските служители. Банковата карта не е сред българските лични документи по смисъла на чл.1, ал.5 от ЗБЛД, за да може да удостовери самоличността на К., а досежно шофьорската книжка твърденията на касатора, че е била в него, не са доказани, както и не са достатъчни да игнорират отговорността му, след като не я е представил на контролните органи. В правомощията на последните е да поискат лицето да установи самоличността си с български личен документ, а задължение на проверяваното лице е да представи такъв, което задължение безспорно не е изпълнено от К..

Нещо повече – в съдебно заседание от 17.03.2026г. пред районният съд, К. изрично е заявил, че е нямал в себе си никакъв документ за самоличност, единствено е имал в себе си само банкова карта. Това изявление потвърждава показанията на свидетелите и опровергава възраженията на касатора.

Фактът, че касаторът е съобщил своето ЕГН и така е била установена самоличността му, не е равносилен на изпълнение на задължението по чл.6 от ЗБЛД, поради което не е основание за освобождаването му от отговорност. Това задължение не отпада въпреки разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР, съгласно която установяването на самоличността от полицейските органи се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Видно от показанията на свидетелите, при извършената проверка К. не е представил никакъв документ за самоличност, а само е казал трите си имена и ЕГН, което позволило на полицейските служители да направят справка за лицето чрез служебния таблет. Изпълнението на задълженията на служителите на РУ Кнежа за установяване на самоличността на лицата по ЗМВР не води до отпадане на задължението на самите лица, въведено с разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Следователно, дори и самоличността на касатора да е установена, то нарушението на чл.6 ЗБЛД е било извършено към момента на непредставяне на документите.

По изложените съображения касационният състав намира, че решението е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/23.03.2026г., постановено по а.н.д. № 42/2026г. по описа Районен съд Кнежа.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�