Решение № 78 от 18.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000322 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „БАНКА ДСК” АД- гр. София, представлявана по пълномощие от юрк. Д. Д., и въззивна жалба на К. Д. А., подадена чрез адв. С. И. от АКВарна, срещу решение № 28/17.01.2024г, постановено по т. д. № 816/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът К. Д. А. дължи на ищеца „БАНКА ДСК“ АД суми, произтичащи от Договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и Допълнително споразумение от 29.10.2009 г. към него, за които суми е била издадена заповед № 3667/14.06.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467/2022г. на ВРС, както следва:

1./ сумата 79 843.50 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателно плащане на вземането, като е отхвърлен искът за сумата от 7 073.47 евро, съставляваща разликата над уважения размер до претендираните 86 916.97 евро поради погасяването им по давност;

2./ сумата 14 205.53 евро, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г., като е отхвърлен искът в останалата му част до претендирания размер 54 852.82 евро от които за сумата от 36 442,60 евро като погасени по давност, и за сумата от 4 204.83 евро като 1 неоснователен, както и за договорната лихва за периода от 14.02.2022г. до 15.03.2022г.;

3./ сумата 1 060.85 евро, представляващи лихва (неустойка) за забава върху просрочената главница в размер на лихвена надбавка за забава от 3 % по" т.20.1 от ОУ за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г., като е отхвърлен искът за сумата от 1038.84 евро, съставляваща разлика от уважената част до претендирания размер от 2 099.69 евро, от които като погасен по давност за сумата от 1 003.85 евро и като неоснователен за сумата от 35.10 евро, както и за периода от 14.02.2022г. до 15.03.2022г.;

4./ сумата 975.86 евро, представляващи законна лихва за забава върху главницата от 79 843.50 евро за периода от 16.03.2022г. до 28.04.2022г. вкл., като е отхвърлен искът за горницата до претендирания размер от 1 062.32 евро;

5./ сумата 353.55 евро, равняващи се на сумата от 691.20 лв., представляващи разноски за подновяване на договорна ипотека, като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 776.07 евро.

Въззивникът „БАНКА ДСК” АД обжалва решението в отхвърлителната му част за следните суми:

1./ за разликата над уважения размер от 79 843.50 евро по претенцията за главница до претендирания й размер от 86 916.97 евро, като погасен по давност;

2./ за сумата от 36 442.60 евро, съставляваща част от разликата над уважения размер от 14 205.53 евро по претенцията за договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г. до претендирания й размер от 54 852.82 евро, като погасен по давност;

3./ за сумата от 1 003.85 евро, съставляваща разликата над уважения размер от 1 060.85 евро по претенцията за лихва за забава до претендирания й размер от 2 099.69 евро, като погасен по давност;

4./ за разликата над уважения размер от 975.86 евро по претенцията за законна лихва върху главницата до претендирания й размер от 1 062.32 евро;

5./ за част от разликата над уважения размер от 353.55 евро по претенцията за заемни такси и в частност за сумите, съставляващи 60 евротакса изискуемост и 347.66 евро - такса управление.

Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че част от претенциите за главница, договорна лихва и лихва за забава са погасени по давност. Позовава се на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС, в т.ч. на дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2011 г. и с ТР № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК. Излага съображения за това, че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), като постигането на съгласие плащането на 2 дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, не води до приемането на отделните вноски автоматично като сбор от отделни, периодично дължими плащания; задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. По тези съображение, пълномощникът твърди, че началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница и/или за възнаградителни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на обявяването й. Позовава се на относима съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр. д. № 4674/2021г. на III ГО на ВКС, решение № 65 от 06.07.2018г. по т. д.№ 1556/2017г. на ТО на ВКС, решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО на ВКС, решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV ГО на ВКС.

Намира, че след като предсрочната изискуемост е обявена редовно на 14.02.2022г., неприсъдените суми, представляващи вземане за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, не са погасени по давност, дори и в случай, че се приеме за приложим 3-годишен давностен срок за претендиралите лихви, тъй като същия започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, което в процесния случай е датата 14.02.2022г.

С оглед основателността на претенцията за главница, намира за основателна и претенцията за акцесорното вземане до претендирания размер от 1 062.32 евро. По отношение на отхвърлената част за такса изискуемост в размер на 60 евро и такса управление в размер на 347.66 евро, излага съображения, че двете индивидуализирани от жалбоподателя суми следва да бъдат приети за дължими и претендирани, доколкото длъжникът отговаря за всички преки и непосредствени вреди, когато е недобросъвестен (по арг. чл. 82 ЗЗД), като същевременно, в случая е останало недоказано, че невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника. Сочи, че банката е извършила разноски по повод виновно неизпълнение на длъжника по договора. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в съответните му части, като вместо него постанови друго, с което да се уважат претенциите на „Банка ДСК“ ЕАД за установяване съществуването на паричните задължения, посочени в жалбата.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения по чл. 263 ГПК срок, е постъпил писмен отговор от К. Д. А., чрез адв. С. И., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, с подробно изложени съображения за това. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски.

Въззивникът К. Д. А., чрез адв. И., обжалва решението на първоинстанционният съд в частта, с която исковете на „БАНКА ДСК“ АД са частично уважени, като, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, е прието 3 за установено, че К. Д. А. дължи на банката суми, произтичащи от Договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и Допълнително споразумение от 29.10.2009г. към него, както следва: 1). 79 843.50 евро, главница, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателно плащане на вземането; 2). 14 205.53 евро- договорна лихва за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г.; 3). 1 060.85 евро- лихва /неустойка/ за забава за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г.; 4). 975.86 евро - законна лихва за забава върху главницата от 79 843.50 евро за периода от 16.03.2022г. до 28.04.2022г. и 5).

353.55 евро (с левова равностойност 691.20 лв.)- разноски за подновяване на договорна ипотека. Намира решението в обжалваната му част за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като необосновано.

Счита, че допуснатите от първоинстанционния съд пропуски в процесуалните правила и погрешните фактически констатации са се отразили на обосноваността и, в крайна сметка, на правилността на изводите на съда за основателност на исковата претенция. Излагат се още оплаквания за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необосновано отхвърляне на искания за попълване на делото с други относими и допустими доказателства, в т.ч. във връзка със заявената от ищеца дата на настъпване на предсрочна изискуемост и направеното възражение от ответника по иска за погасяване на вземанията по давност. Намира, че съдът е нарушил процесуалните правила, свързани с изготвянето на доклада по делото. Прави заключение за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилност на изводите за датата на настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като съдът е приел че липсват данни за уведомяване на съдлъжника К. А. в предходен момент, а този въпрос е останал неизследван. Навеждат се оплаквания за неправилност в преценката на съда относно наличния между страните съдебен акт по предходно проведен спор и следващите се него изводи за настъпила СПН, произтичаща от решението по гр. д. № 5038/2014г. на СГС. Излага съображения за това, че кредиторът при водене на процеса пред СГС по установяване на вземането си предмет на заповедта по ч. гр. д.№ 11089/13г на ВРС, не е заявил пред съда обстоятелствата, свързани с настъпване на изискуемостта по отношение на длъжниците К. и Радка Даскалови, и не е предявил иск за осъждане на третия длъжник, по отношение на когото не е осъществено необходимото предварително уведомяване, а се е ограничил до твърденията за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането.

Релевира се и довод, че съобразно трайната практика на ВКС, уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. В случая, по делото било установено, че двама от длъжниците са уведомени за 4 предсрочната изискуемост на 20.06.2013г., а третият от тях- ответник в настоящото производство, е уведомен чрез назначения му особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба, съдържаща волеизявлението на банката за обявената предсрочна изискуемост. Дори и при отхвърляне твърденията, че К. А. е уведомен в предходен момент, то следва да се приеме че предсрочната изискуемост на цялото вземане е настъпила към момента на получаване на исковата молба по гр. д. № 5038/2014г. на СГС. С настъпването на предсрочната изискуемост е отпаднало правото на банката да начислява договорни и санкционни лихви, а размерът на вземането следва да се определи към него момент. Пълномощникът на въззивника- ответник в първоинстанционното производство, счита, че съдът не е съобразил тези обстоятелства и неоснователно е приел за съществуващо и доказано по размер вземанията за договорни и санкционни лихва, начислени след настъпване на предсрочната изискуемост, съответно не е съобразил този факт при отчитане на давностните срокове по отношение на главницата и лихвите. Моли съда да отмените решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички законови последици от това. Във връзка с твърденията за допуснати процесуални нарушения, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, е направено искане за допускане и събиране на доказателствата във въззивното производство.