Решение № 5430 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5430 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110155172 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Я. М..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: търговски обект 1, находящ се в гр. ******2, с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания към ответника за: сумата 5, 49 евро (10, 73 лв.), с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 48 евро (10, 72 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 08.10.2025 г.; сумата 1, 46 евро (2, 85 лв.), с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 67 евро (3, 26 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 08.10.2025 г.,

1 за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2025 г. по ч.гр.д. № 2364/2025 г. на РС-Дупница.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Я. М., с който оспорва исковете. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като част от исковия период по настоящото дело е идентичен с исковия период по гр.д. № 5285/2024 г. на РС-Сливен. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.10.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Я.

М. за: сумата 10, 73 лв., с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 72 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 08.10.2025 г.; сумата 2, 85 лв., с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 3, 26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 08.10.2025 г.

С разпореждане от 10.10.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 21, 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2006 г., по силата на който Б. Я. М. е закупил следния недвижим имот: търговски обект № 1, находящ се в гр. *****, намиращ се на партерен етаж, кота +-0, с площ от 17, 46 кв.м.

2

Представени са 2 бр. формуляри за отчет, съставени от ФДР, за процесния имот, от 23.06.2023 г. и 27.06.2024 г., за клиент: Б. Я. М., касаещи отчетни периоди, попадащи в исковия период, в които са отразени помещения: магазин, тоалетна, баня, както и показания на 2 бр. измервателни уреди и водомер. Формулярите са подписани от клиент.

Представени са и 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния имот за отчетните периоди м.05.2022 г. – м.04.2023 г. и м.05.2023 г. – м.04.2024 г.

С писмо рег. индекс П-6456/24.06.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД до ответника на последния е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията му. Видно от представеното известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед възраженията на ответника, направени в заповедното производство, е изискана справка по гр.д. № 5285/2024 г. на РС-Сливен, ведно с препис от исковата молба по делото, от която е видно, че негов предмет са вземания към Б. Я. М. за същия имот, но за предходен период – м.12.2020 г. – м.04.2022 г., с оглед на което няма съвпадение между периодите по двете дела и настоящото производство е допустимо.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен 3 газ за небитови нужди.

В случая се установи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2006 г. ответникът Б. Я. М. е придобил правото на собственост на процесния имот – търговски обект № 1, находящ се в гр. *****.

Имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди и установява сключването на такъв договор за исковия период. Напротив, от страна на самия ищец се твърди, че писмен договор между страните за исковия период не е сключен и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между страните.

Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 4

587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставена и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период. От страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно и главно доказване потребяването на топлинна енергия именно от ответника.

В случая от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 11.10.2006 г. се установи, че ответникът е придобил правото на собственост на процесния имот. Ответникът не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства по реда на чл.190 ГПК от третото лицепомагач, както и че до същия е доставяна топлинна енергия. В тежест на ищеца е да докаже и че доставената топлинна енергия е потребена от ответника. Последното се установява от представените по делото 2 бр. формуляри за отчет, съставени от ФДР, за процесния имот, от 23.06.2023 г. и 27.06.2024 г., касаещи отчетни периоди, попадащи в исковия период, подписани от клиента Б. Я. М..

При това положение съдът намира, че по делото се установява ползването от ответника на доставена до процесния имот топлинна енергия през исковия период в размер на сумата 5, 49 евро (10, 73 лв.), определен по реда на чл.162 ГПК.

Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. При вземане за неоснователно обогатяване последното става изискуемо към момента на имущественото разместване, но за да изпадне длъжникът в забава, е необходима покана /в посочения смисъл – решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 224/2013 г. по т. д. № 981/2012 г. на ВКС, II ТО и др./.

В случая с писмо рег. индекс П-6456/24.06.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е предоставила на ответника 7-дневен срок за погасяване на задълженията му. Видно обаче от представеното известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. При липса на връчване на представената по делото покана не може да се приеме, че ответникът е бил поставен в забава преди предявяване на иска, с оглед на което претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна.