Определение № 223 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. София, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20251000600191 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК и е образувано по частна жалба на адвокат А. А., служебен защитник на подсъдимия Ц. Б. Б. срещу протоколно определение от 04.02.2025г. на СГС, НО, 27 състав, постановено по НОХД № 6323/2024 г. по описа на същия съд, в частта му, с която на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение, като неоснователно, искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на твърдяни съществени процесуални нарушения.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Претендира се, че в случая са допуснати нарушения, изразяващи се повдигане на обвинение и провеждане на досъдебното производство в отсъствие на обвиняемия, на същия не е било връчено постановление за привличане в това му качество, лишен е от възможност да научи в извършването на какво престъпление е обвинен и да даде обяснения. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че обвиняемият се е укрил, тъй като това може да се заключава само ако лицето е напуснало страната след като е било привлечено като обвиняем. Като аргумент се препраща към основанието по чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство по искане на задочно осъден.

С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на прокурора.

Софийски апелативен съд, след като прецени изложените в частната жалба доводи и след като служебно провери атакуваното определение, намери 1 следното:

Прокурор от СГП е изготвил и внесъл в СГС обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу обв. Ц. Б. и обв. А. Д. за извършени престъпления, квалифицирани от прокурора по чл. 196, ал.2, вр. с чл.195, р. с чл.194, ал., вр. с чл.29, ал.1, б.“А“, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК; престъпление чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК; престъпления по чл. 354а, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Въз основа на този обвинителен акт, съставен на 08.10.2024 г.. в СГС е било образувано съдебно производство по НОХД №6323/2024г. по описа на този съд. Последвало е насрочване и подготовка на разпоредителното заседание, съгласно разпореждане от 15.10.2024г. на съдията- докладчик по делото. На 04.02.2025г. след продължително щателно издирване и ненамиране на обв.Б. е проведено разпоредително заседание по делото, в което СГС се е произнесъл по въпросите, които се решават в същото - изчерпателно посочените в чл. 248, ал.1, НПК. В рамките на това произнасяне и обсъждайки главния въпрос, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съставът на първостепенния съд е приел, че не е било допуснато такова процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия да разбере какво обвинение му е повдигнато с обвинителния акт, за да организира своята защита в пълен обем.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на контролираната инстанция, че внесеният обвинителен акт има съдържание, което отговаря на изискванията на разпоредбите на чл.246, ал.2 и 3 от НПК и на стандартите, предвидени в ТР 2/2002г. на ОСНК, ВКС. Всъщност, такова оплакване не е наведено от защитата и въззивният съд обсъжда съдържанието на прокурорския акт в изпълнение на задължението за цялостна проверка за законосъбразност.

По основното възражение на защитата - че с привличане на обвиняемия Б. в негово отсъствие, с връчване на постановление за привличане на служебния защитник е допуснато съществено процесуално нарушение, въззивният съд намира, че същото се явява неоснователно. На първо място, твърдението на служебния защитник, че Ц. Б. не е знаел за образуваното и водено против него наказателно производство е фактологично невярно. За същите вменени на този обвиняем, в съучастие с А. Д. деяния, Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 23.02.2018 година, издадено по ДП № 225ЗМК 3101/2017 г. по описа на 01РУ- СДВР, като постановлението му е било връчено с участието на защитника адв.А. В. А.. На същата дата обв.Б. е дал подробни обяснения. След извършване на тези процесуални действия, с постановление на прокурор от СГП разследването е иззето и възложено на 02РУ, като е постановено образуване под нов номер, но със същата прокурорска преписка /папка № 2 , лист 1 от ДП№ 125/18г./. Едва 2 след това обвиняемият Б. не е бил намерен за провеждане на разследването с негово участие, което е обосновало обявяването му с телеграма за общодържавно издирване от 24.06.2019 г., а по-късно, след щателно и продължително издирване – и за международно такова. Бил е установен да пребивава в определен период, в Ню Делхи, Индия, но отново не е бил намерен там /папка № 7 от ДП № 125/18 г./. При тези обстоятелства несъстоятелно е да се поддържа твърдението, че обвиняемият не е уведомен за провежданото срещу него наказателно производство, не знае в какво е обвинен и обективно не е имал възможност да даде обяснения. Действително, след извършване на действия по събиране на доказателства в хода на ДП обвинението спрямо Б. за същата инкриминирана деятелност е било актуализирано и прецизирано с ново постановление за привличане, връчено на служебния защитник. Това, обаче, с оглед продължителните, но неуспешни усилия по издирване на обвиняемия, напълно кореспондира с хипотезата на чл. 206 от НПК, която допуска провеждане на разследване в отсъствие на обвиняем, когато са налице условията на чл. 269, ал.3, т.1,2 и 4 от НПК. В конкретния случай са налични и трите изброени хипотези. Това съставлява изключение от императивната разпоредба на чл. 219, ал.4 от НПК, която задължава органа по разследването да връчи постановление за привличане лично на обвиняемия.

Не е допуснато нарушение и от съдебния състав с даване ход на разпоредителното заседание в отсъствие на издирвания обвиняем Б.. Съдът е положил нови усилия за установяване и призоваване на лицето, които са останали без резултат. Тук отново е налице основание за приложение на чл.

247б, ал.1, т.2 от НПК. Гаранция за защита правата на обвиняемото лице е предвидената възможност същият да иска възобновяване на наказателното производство ако евентуално бъде задочно осъден.

При извършване на преценка за законосъобразност на атакуваното протоколно определение от 04.02.2025 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитата по чл.248, ал.1, т.3 НПК настоящият съдебен състав намира, че липсват допуснати нарушения, които да обусловят прекратяване на съдебното производство. Предвид изложеното, САС намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.02.2025 г. на СГС, НО, 27-ти състав, постановено по НОХД № 6323/2024г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение, като неоснователно, искането на защитата на подсъдимия Ц. Б. Б. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване 3 на допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4