Решение № 899 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. С. при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602723 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от на адв. З., защитник на подс. С. В. Т. и жалба от самия подсъдим срещу присъда, постановена на 13.02.2025г. по НОХД № 6592/2024г. на СРС, НО, 133 състав.

С обжалваната присъда, съдът е признал подс. С. В. Т. за виновен в това, че на 07.09.2023 г., около 12.54 ч., в гр. София, ул. ********, търговски обект за продажба на велосипеди „Байк Център“ отнел чужда /собственост на С.В.Б./ движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Iphone“, модел „11“ с IMEI: 354000108045370 и IMEI:

354000107926430 на стойност 260.00 (двеста и шестдесет) лв., от владението на С.В.Б. без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като С. В. Т. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението, на което не било отложено по реда на чл. 66 НК, и след като бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не било отложено по реда на чл. 66 НК, а именно: 1. С Протоколно определение от 11.02.2019 г. по НОХД № 5826/2018 г. по описа на СТС, в сила на 11.02.2019 г., с което е одобрено Споразумение № 27/11.02.2019 г. за престъпление с правна квалификация чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 2, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ 1 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим; 2. С Протоколно определение от 02.02.2023 г. по НОХД № 15184/2022 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, влязло в сила на 02.02.2023 г., с което е одобрено споразумение за престъпление с правна квалификация чл. 3436, ал. 3 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим; - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на основание чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание в размер на 3 /три/ години „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 57,ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Съдът е осъдил подс. Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 354,75 лева за досъдебната фаза по сметка на СДВР и по сметка на СРС за съдебната фаза – 450,00 лева.

С жалбата се изразява недоволството от така постановената присъда досежно размера на наложените на подсъдимия наказания, като се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание. Счита се, че присъдата на СРС е незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена при неизяснени фактически обстоятелства по делото. Изтъква се, че въпреки оспорването съдът е приела достоверна цената на инкриминираната веща по изготвената съдебно-оценителната експертиза. Отбелязва, че вещото лице е заявило, че е изготвило експертизата само по писмени документи и е приело, че вещта е изправна въпреки счупения дисплей, като не са се били събрали доказателства в тази насока и останало неизяснено обстоятелството дали тази вещ е била изправна и е служила по предназначение на собственика. Според защитата по този начин не би могло да се направи преценка от съда дали деянието представлява „Маловажен случай“ и следва ли деецът да носи наказателна отговорност. Изтъква, че подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство и доброволно е предал инкриминираната вещ, а от дадените от него обяснения може да се направи единствен правен извод, че липсва умисъл в дееца за извършеното деяние. Моли да се провери правилността на обжалваната присъда и да се постанови нова, с която изцяло да се отмени и оправдае деецът или да се намали несправедливо наложеното му наказание.

Съдът, след като се запозна жалбата и материалите по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В съдебно заседание от 28.05.2025г. подс. Т. е направил изявление, че не желае да бъде защитаван от адв. З.а, която е била преупълномощена от адв. З.. Поради това и с оглед организирането на защитата на подс. Танев ход не делото не е бил даден. В две поредни заседания – на 26.09.2025г. и 30.10.2025г. ход на делото също не е бил даден поради неявяването на подсъдимия. Съдът е постановил принудителното му довеждане за 27.11.2025г. В открито заседание от 27.11.2025г. подс. Т. отново не се явява, като е постъпила 2 докладна записка от Министерство на правосъдието, ГД „Охрана“ в уверение на това, че същият е търсен многократно и не е бил открит. За подс. Т. се е явил адв. П., определен от САК. Съдът зае становище, че съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.3,т.1 от НПК, независимо че присъствието на подсъдимия по настоящото дело е задължително, делото може да се разгледа в негово отсъствие, доколкото той не е бил открит на посочения адрес.

Подс. Т. се е явил лично на първото заседание пред въззивната инстанция и то е било отложено по негово искане за ангажиране на защита. След това не се е явявал на насрочените открити съдебни заседания. По делото са били изготвени необходимите справки за издирването ми, които не са довели до установяване на местонахождението ми, като същото не са сторили и органите на Министерство на правосъдието, след като спрямо него е постановено принудително довеждане.

С оглед гореизложеното, съдът е дал ход на делото, като страните са намерили, че не е необходимо да се събират нови доказателства.

В хода на съдебната прения адв. П. заявява, че уважава жалбата с мотивите, които са посочени в нея, а именно, че не е бил разгледан достатъчно въпросът за маловажен случай, тъй като оценката на телефонния апарат е 260 лева и то нов, а обстоятелството дали е работил или не е работил не е било изяснено напълно. Посочва, че въпреки осъществените признаци на престъпление кражба, не счита, че неговата обществена опасност е чак толкова с оглед на тази цена от 260 лв. Освен това, допълва, че телефонът е бил оставен без надзор, което навежда на мисълта за разглеждане на престъплението по чл. 194, ал.4 от НК. Моли въззивния състав да измени наложената санкция от първоинстанционния съд, с оглед на чл.

195, ал.4 от НК и да отмени наложеният първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Прокурорът счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна. След запознаване с мотивите към присъдата, намира че напълно правилно е оценена обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние и в максимална степен с наложеното наказание е защитен обществения интерес. По тези съображения моли присъдата да бъде потвърдена в цялост.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подс. С. В. Т. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със 3 средно образование, неженен, не работи, осъждан, с адрес с. Мало Бучино, ул. ********, с ЕГН **********.

Подс. Т. е бил осъждан осем пъти, като за квалификацията на настоящото деяние като „опасен рецидив“ са относими следните осъждания:

- С Протоколно определение от 11.02.2019 г. по НОХД № 5826/2018 г. по описа на СГС, в сила на 11.02.2019 г., с което е одобрено Споразумение № 27/11.02.2019 г. за престъпление с правна квалификация чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;

- С Протоколно определение от 02.02.2023 г. по НОХД № 15184/2022 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, влязло в сила на 02.02.2023 г., с което е одобрено споразумение за престъпление с правна квалификация чл. 3436, ал. 3 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Пострадалият С.В.Б. работил в търговски обект за продажба на велосипеди „Байк Център“, находящ се в гр. София, ул. ********, където работел като продавач - консултант. На 07.09.2023г., около 12:40ч. св. Б. оставил мобилния си телефон марка „Iphone“, модел „11“ с IMEI: 354000108045370 и IMEI: 354000107926430, на щендер в търговския обект и започнал да консултира клиенти желаещи да си закупят велосипед. В същото време подс. Т. посетил магазина, където работел св. Б. и видял на щендера гореописания мобилен телефон, собственост на св. Б.. Подс. Т. решил да го вземе и за да не бъде забелязан от св. Б., поставил върху телефона своя мобилен апарат. След това вдигнал от щендера двата долепени един за друг телефони, сложил ги в джоба на връхната си дреха и напуснал магазина. Така в джоба на подс. Т. бил поставен мобилен телефон марка „Iphone“, модел „11“ с IMEI:

354000108045370 и IMEI: 354000107926430, собственост на св. Б.. Св. Б. установил, че телефонът му липсва, тъй като той бил свързан с часовника, който носел и той сигнализирал, че телефонът вече не е в близост. Чрез часовникът се установило и местонахождението на телефона. Св. Б. подал жалба в 03 РУ-СДВР.

В магазина имало видеокамери, които заснели действията на подс. Т.. Записите от тях били предадени от пострадалия на полицейските органи. На базата на предоставените данни от часовника на св. Б. относно местоположението на телефона, полицейските служители се свързали с подс. Т. по телефона. На 12.09.2023г той се явил и предал на органите на МВР мобилния телефон марка „Iphone“, модел „11“ с IMEI: 354000108045370 и IMEI:

354000107926430, собственост на С.В.Б., който впоследствие му бил върнат.

От заключението на лицево-идентификационната експертиза на видеозаписите от камерите в търговския обект „Байк Център“ е видно, че заснетото лице е именно С. В. Т..

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че пазарната стойност на мобилен телефон марка „Iphone“, модел „11“ с IMEI:

354000108045370 и IMEI: 354000107926430, изчислена към датата на извършаване на деянието, е в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) лв.

4

В мотивите си СРС е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно: показанията на св. С. Б.; лицево-идентификационната експертиза, СОЕ, както и писмените доказателства, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е посочил кои доказателствени източници възприема и кои обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които обуславят осъдителната присъда.

Следва да се отбележи, че наличните по делото доказателства са еднопосочни и от тях категорично се установява времето, мястото, механизмът и авторството на деянието.

Показанията на св. Б. последователни и непротиворечи, той с категоричност заявява, че именно подс. Т. е лицето, което е взело мобилния телефон от щендера в магазина, където св.