Решение № 23389 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23389 гр. С., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110174079 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 22,58 лева, представляваща цена за услуга дялово разпределение, дължима за периода 01.05.-30.09.2021 г., 01.05.-31.08.2022 г. и 01.10.-31.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 6,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. – 10.06.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. .., общ. „О.“, бул. „.“, № ., абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК .254 от 18.07.2024 г. по ч.гр.д.

№ . г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и мораторна лихва.

От името на ответника е депозиран отговор в законоустановения срок, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Твърди, че в сградата 1 етажна собственост няма доставка на топлинна енергия и няма абонатна станция, поради което не се дължи и такса за дялово разпределение. Посочва, че не са представени доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, което е изискване на Общите условия, както и за стойността на фактурите за потребено количество топлинна енергия, като следва да бъде доказано, че ответникът има задължение за плащане на възнаграждение за услуга дялово разпределение. Неоснователна е и претенцията за лихва. С възражението по чл. 414 ГПК релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените вземания, както и наличието на облигационни отношения.

Третото лице - помагач на страна на ищеца „.” ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.

По делото не се оспорва, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. В тази насока е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот ., том ., рег. № . г. на нот. ., район на действие СРС, вписана под № ., от който се установява, че Х. Г. О. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент ., находящ се в гр. ..

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „.“ ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 03.11.2011 г.

3

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период в имота на ответника е имало индивидуален топломер и два боря водомери за топла вода. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „.” ЕООД. Изяснено е, че поради това, че исковите периоди касаят летен сезон, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори и сградна инсталация не е начислявана, а топла вода не е използвана. В открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2025 г. вещото лице пояснява, че няма дължими суми за топлинна енергия, доколкото процесният период касае летен сезон, но бил изготвен главен отчет, в който били нанесени показанията на топломера и на двата водомера, следователно била извършвана услуга дялово разпределение. Експертът сочи, че в апартамента била използвана топлинна енергия от сградна инсталация през отоплителния сезон, но топла вода не се ползвала целогодишно, видно от показанията на водомерите.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените в него изводи.

По делото се претендира единствено заплащане на услугата дялово разпределение. Съгласно общите условия е регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. С оглед на това и приемайки заключението на вещото лице, от което се установява, че процесната услуга е доставяна в процесния имот и за исковите периоди, съдът намира, че искът следва да бъде уважен.

Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото. Предвид изложеното и съобразявайки датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.06.2024 г., следва да се приеме, че задължението от 2,05 лева, начислено за периода 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.06.2021 г. – повече от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, е погасено по давност. Предвид това, искът за доставена услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата 20,53 лева и за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г., от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г., и отхвърлен в частта за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., поради настъпила погасителна давност, до пълния претендиран размер от 22,58 лева.

Съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът не дължи 4 обезщетение за забавено плащане по отношение на претендираната сума за дялово разпределение, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на делото право на разноски имат и двете стани.

Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 425,00 лева – 75,00 лева държавна такса, 300,00 лева депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде определено в размер 50,00 лева. С оглед изхода на делото, следва да му бъде присъдена сумата 304,33 лева, съобразно уважената част от исковете, както и сумата 53,71 лева за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие на ответника е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което в полза на адв. И. А. Н., следва да бъде присъдена сумата 113,57 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете и 14,20 лева – за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Х. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „О.“, бул. „.“ № . ДЪЛЖИ НА „. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.“ № ., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 20,53 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г., от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума касае топлоснабден имот – ап. 22, находящ се находящ се в гр. С., район „О.“, ул. „.“ № .., абонатен № ., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена услуга за дялово разпределение за разликата до 22,58 лева и за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., както и иска за сумата 6,09 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 10.06.2024 г.