Решение № 3843 от 18.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3843 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100503117 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7/02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38775/2023 г. на СРС, 157-ми състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу Б.

С. Б. ЕГН ********** адрес: гр. София, жк."****, действащ чрез процесуалния си представител адв. З. В. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ НА ищеца сумите, както следва: 1671,42 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, аб. № 245529, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване, 195,87 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г. и 44,64 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 24422/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в, като са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за горницата над 1671,42 лв. до пълния предявен размер 1873,64 лева главница за топлинна 1 енергия за периода 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., за горницата над 195,87 лв. до пълния предявен размер от 252,85 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г. и за сумата 9,00 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 24422/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва решението в частта, с която исковете са уважени и е признато за установено, че дължи суми за доставена и незаплатенна топлинна енергия, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че в резултат на превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционния съд е стигнал до погрешни изводи единствено с цел да постанови съдебно решение, което да е в полза на дружеството ищец.

Поддържа заявеното и в отговора на исковата молба, че от представените от ищеца доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва констатациите, до които е стигнал съда при произнасяне по наведеното възражение, че ответникът не е единствен собственик на процесния недвижим имот. Според въззивника, обстоятелството, че ответникът е съсобственик с още четири лица се установява и от липсата на оспорване от страна на ищеца в тази насока, което също е аргумент за неправилния извод на съда, че имотът не е представлявал СИО. При постановяване на решението, съдът неправилно е преценил представените във връзка със собствеността доказателства. В тази насока посочва, че отчуждения имот е собственост на родителите на ответника, които са прехвърлили част от сумата за обезщетение в полза на сина си, която е в размер на 6 000 лева, като остатъкът до общата цена на възстановения недвижим имот в размер на 22 000 лева е заплатена с общи средства на съпрузите по време на брака им. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът подава отговор на въззивната жалба, която оспорва като неоснователна и недоказана. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е законосъобразно, мотивирано и обосновано, доколкото съдът правилно е анализирал и съобразил съществуващата съдебна практика по тези типови спорове. От своя страна твърди, че възраженията на ответника почиват на разширително тълкуване на материалния закон и прилагането му по аналогия, което е недопустимо. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, а въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1873,64 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 44,64 лв.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 252,85 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 9,00 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване. Ответникът Б. С. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, както и че не е единствено собственик на процесния имот, доколкото към момента на придобиването му е бил в брак. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна 3 енергия за отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е 3 възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и наведените с отговора на исковата молба възражения, в това число, че не е придобил имота, докато е бил в брак, като му УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.

По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Доказателствената тежест правилно е разпределена от първоинстанционния съд.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, 4 климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47f04966-438f-47c5-86b0-19f04a88ddc8