Определение № 1456 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Специални полимери“ ООД, чрез процесуален представител против определение № 994 от 12.03.2024 год. на СГС, ТО, 5-ти състав, постановено по т.д.№ 289/23 год. в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност за разноски, при признаване на иска от негова страна. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг с който молбата за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена.

Ответникът по жалбата депозира отговор с който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е образувано исково производство от Й. Т., И. Г. и Н. Б. против „Специални полимери“ ООД, като съдът с решение от 05.01.2024 год. частично е уважил предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на ищците разноски. С молба процесуалния представител на ответника е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е твърдял, че не дължи разноски, тъй като с поведението се не е дал 1 повод за завеждане на иска, както и че е признал същия., но съдът с обжалваното определение я е оставил без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК.

Определението е правилно.

За да останат в тежест на ищеца разноските, е необходимо съгласно чл.78, ал.2 ГПК наличието на две кумулативни предпоставки - признание на предявения иск и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането му. В случая първата предпоставка е налице, тъй като ответникът е признал осъдителните искове. Не е налице обаче втората предпоставка, доколкото с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждането му. Не се установи, а и не се твърди ответникът да е платил доброволно вземането, макар същото да е установено частично с влязло в сила решение, поради което за ищците е бил налице интерес от предприемане на действия по принудително събиране, за което е необходимо съдебното им установяване, каквото се явява настоящето. С оглед на това, ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 994 от 12.03.2024 год. на СГС, ТО, 5-ти състав, постановено по т.д.№ 289/23 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2