Определение № 2162 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901742 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Транспрес Грийн“ ЕООД, гр.

Велико Търново и „Марс Армор“ ООД, гр. Костинброд срещу решение № 131 от 02.04.2024 г. по в. т. д. № 548/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав. С него, след частични отмяна и потвърждаване на решение № 24 от 05.05.2023 г. по т. д. № 4/2022 г. на Смолянски окръжен съд, „Транспрес грийн“ ЕООД е осъдено да заплати на „Марс Армор“ ООД сумата от 624 684,63 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците „Транспрес Грийн“ ЕООД и „Жельо Войвода – 52“ ЕООД, гр. Неделино като превозвачи по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който са издадени международна товарителница (СМR) от 02.12.2021 г. и износни митнически декларации от 02.12.2021 г., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата от 624 684, 63 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане и са отхвърлени предявените от „Марс Армор“ ООД срещу „Жельо Войвода – 52“ ООД главен иск за заплащане на сумата от 624 684, 63 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „Марс Армор“ ООД от 1 неизпълнение на договорните задължения на ответното дружество „Жельо Войвода – 52“ ООД като превозвач по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който са издадени посочената международна товарителница (СМR) и износни митнически декларации, от които 604 401,70 лв., представляващи левовата равностойност на 2 268 339, 63 хърватски куни, заплатени на 10.12.2021 г. от „Марс Армор“ ООД за откупуване на стоката от Република Хърватия, която е равна на стойността на стоката към датата на експедирането й от склада в гр. Костинброд, сумата от 566 лв. - заплатени такси за нареден валутен превод, сумата от 19 833 лв., представляваща левовата равностойност на 76 050, 17 хърватски куни - заплатено адвокатско възнаграждение за представителство на дружеството в производството по откупуване на отнетата стока и за услуги, свързани с повторната експедиция на товара, ведно с лихва в размер на 5 % годишно върху сумата 624 684, 63 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане и евентуален иск за заплащане на сумата от сумата 656 577, 37 лв., представляваща – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, на деликтно основание, причинени от действията на служителя на „Жельо войвода“ ООД – шофьора Иван Павлов, на когото е била възложена работата по осъществяване на превоза на стоките на „Марс Армор“ ООД, а именно: промяна на указания маршрут без знанието и съгласието на товародателя, използване на транзитна митническа декларация с различен вид на товара и изпращач, непредставяне пред митническите власти износните митнически декларации и другите документи относно стоката от страна на шофьора при проверката на ГКПП Товарник, непосочване на действителния изпращач и собственик на стоката пред митницата в Хърватия, довели до задържане на превозваната стока в Република Хърватия и последвалата й конфискация, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, гр. София.

Касаторът „Транспрес Грийн“ ЕООД обжалва въззивното решение, като оспорва изводите на въззивния съд, че предявеният срещу него иск по чл. 17, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /по-нататък в изложението Конвенция CMR/ е основателен, както и заключението на съда, че не са налице основания за солИ.рното му 2 осъждане заедно с ответника „Жельо Войвода – 52“ ООД, срещу когото исковете са отхвърлени. В касационната жалба на „Транспрес Грийн“ ЕООД се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касационният жалбоподател счита, че въззивният съд неправилно е приел, че правоотношенията между третото лице помагач „Брайт Ланс Карго“ ЕООД и касатора „Транспрес Грийн“ ЕООД са такива по съществуващ договор за международен превоз на стоки, по който „Транспрес Грийн“ ЕООД се явява превозвач, а „Жельо Войвода – 52“ ЕООД - негов изпълнител. Аргументира становище, че по делото е установено, че между третото лице помагач и касатора е сключен същински спедиционен договор, който поражда ефект в патримониума на товародателя ищец „Марс Армор“ ООД. Излага доводи, че апелативният съд не е приложил правилно нормата на чл. 29, пар. 1 Конвенция CMR. Изразява разбиране, че небрежността, включително грубата небрежност са изключени от обхвата на чл. 29, пар. 1 Конвенция CMR, като грубо небрежният превозвач отговаря по Конвенцията пред товародателя, но в условията на ограничена отговорност. Твърди, че по делото не е доказано, че са извършени умишлени действия от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД или от превозвача „Жельо Войвода – 52“ ООД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилно отхвърляне на исковете срещу „Жельо Войвода – 52“ ООД, тъй като дори да се приеме, че касаторът „Транспрес Грийн“ ЕООД е превозвач, то ответните дружества са солИ.рно отговорни на основание чл.

374, ал. 2 ТЗ, който се прилага субсидиарно за неуредени от Конвенцията въпроси. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът „Транспрес Грийн“ ЕООД основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя по реда на чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК следните въпроси: „1. Допустимо ли е субсидиарното прилагане на чл. 374. ал. 2 ТЗ при осъществяване на международен автомобилен превоз на стоки, подчинен на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?; 2. Следва ли понятията „измама“ и „грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама“ по смисъла на чл.

29, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), да се тълкуват като действия, извършени при умисъл или груба небрежност, в контекста на българското гражданско право?“. При 3 аргументиране на значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото и за целите на допускането на касационното обжалване се излагат алтернативни формулировки на въпроса по т. 1 – „Налице ли е пасивна солИ.рност между превозвач - възложител на превоза и фактическия превозвач съобразно чл. 374, ал. 2 ТЗ и може ли изпращач да ангажира солИ.рната отговорност на превозвачите на това основание, когато искът му е с правно основание чл. 17, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)? Разпоредбата на чл. 34 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) изключва ли приложението на чл. 374, ал. 2 ТЗ или двете разпоредби могат да се прилагат заедно, при наличие на визираните елементи от фактическите им състави, по отношение отговорността на превозвачи за автомобилни превози на стоки, попадащи в приложното поле на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?“ и на въпроса по т. 2 – „Попада ли грубата небрежност под едно от понятията „измама“ и „грешка, която според закона, на сезирания съд се приравнява на измама“ по чл. 29, пар.

1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)? Какво е съдържанието на понятията „измама“ и „грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама“ по чл. 29, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?“ В изложението на основанията за достъп до касация са въведени и втора група въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1. В хипотезата на извършване на превоз изцяло с участието на друг превозвач по чл. 374, ал. 1 ТЗ възниква ли пасивна солИ.рност за превозвачите по чл. 374, ал. 2 ТЗ, когато превозът попада в приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?; 2. Приложими ли са разпоредбите на Глава двадесет и шеста от Търговския закон спрямо автомобилен превоз на стоки, попадащи в приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), които не противоречат?“. Касаторът се позовава на произнасяне на въззивния съд по тази група въпроси в противоречие с решение № 66 от 15. 04. 2011 г. по т. д. № 770/2010 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Ответниците по обсъдената касационна жалба „Марс Армор“ ООД и „Жельо Войвода - 52“ ООД са подали отговори на жалбата, в които изразяват 4 становище за отсъствие на основания за достъп до касация, респ. – за неоснователност на жалбата.

Касаторът ищец „Марс Армор“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за солИ.рно осъждане на ответниците „Транспрес Грийн“ ЕООД и „Жельо Войвода – 52“ ООД в качеството на превозвачи да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди и е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Жельо Войвода – 52“ ООД иск за заплащане на сумата 624 684, 63 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения на ответното дружество като превозвач по възложен международен автомобилен превоз на стоки, ведно с лихва в размер на 5 % годишно върху главницата. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице солИ.рна отговорност на ответниците за причинените му вреди при международния превоз. Излага аргументи, че за да бъде едно лице превозвач по смисъла на Конвенция CMR не е необходимо ефективно, физически да осъществява превоза, а може да възложи извършването на целия превоз на трето лице. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в случая са създадени отношения във връзка с процесния превоз, като ищецът има качеството на изпращач, а ответниците „Транспрес Грийн“ ЕООД - на главен превозвач и „Жельо Войвода – 52“ ООД - на фактически превозвач подизпълнител. Поддържа, че с приемането на стоката и подписването на товарителницата „Жельо Войвода - 52“ ООД е встъпил като страна в договора за превоз, сключен между спедитора „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД и главния превозвач „Транспрес Грийн“ ЕООД, поради което отговаря за причинените на ищеца вреди и отговорността му е солИ.рна с тази на главния превозвач. Тази теза аргументира с нормата на чл. 34 Конвенция CMR. При условие, че тезата не се възприеме, излага съображения за субсидиарно приложение на чл. 374, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът „Марс Армор“ ООД поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Намират ли субсидиарно приложение 5 разпоредбите на глава двадесет и шеста от Търговския закон в случаите на международен автомобилен превоз на стоки, попадащ в приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)?; 2. Когато международен автомобилен превоз на стоки, попадащ в приложното поле на Конвенцията за CMR е извършен изцяло с участието на друг превозвач, възниква ли на основание чл. 374, ал. 2 ТЗ пасивна солИ.рност между превозвачите?; 3. Намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 374, ал. 2 ТЗ при международен автомобилен превоз на стоки, попадащ в приложното поле на Конвенцията за CMR, извършен изцяло с участието на друг превозвач?; 4. Налице ли е хипотезата на последователни превозвачи по смисъла на чл. 34 от Конвенцията за CMR, когато последващият (фактически) превозвач, извършил изцяло превоза, е приел стоката и товарителницата от изпращача, но освен главният договор за превоз е сключен и договор (заявка) за подизпълнение между него и главния превозвач? Отговаря ли в този случай фактическият превозвач пред изпращача и каква е неговата отговорност?“.