Решение № 5410 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5410 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100106850 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

М. И. К., ЕГН ********** предявява против ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, София, бул. “Х.фор Колумб“ № 43, иск с правно основание чл. 432 от КЗ .

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2022 г. около 23:30 ч. лек автомобил „Ауди СК7“ с peг. № ********, управляван от П.В.Н., ЕГН **********, се е движил по бул.

„България” с посока от бул. „Тодор Каблешков” към бул. „Черни връх”, като при извършване на маневра ляв завой при червен сигнал на светофара по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов” става причина за ПТП, като не пропуснал движещия се с предимство лек таксиметров автомобил Хюндай „Соната“ с peг. № ********, управляван от Р. Г. Г., ЕГН **********, в който се е возила като пътник (клиент) ищцата, която е получила телесни повреди, подробно описани в исковата молба. След ПТП ищцата е била откарана от екип на СМП в „Пирогов”, където е била прегледана, и след направените й изследвания е установено, че е получила следните телесни увреждания: счупване на друга(-и) кост(-и) на дланта, закрито; контузия на долната част на гърба и таза; фрактура на проксимална фаланга на четвърти пръст, както и травма на гръден кош в областта на гръдната кост, кръста и главата, без загуба на съзнание. Поставена й е била гипсова имобилизация и е била изписана за домашно лечение.

В резултат на причиненото й телесно увреждане, ищцата заявява, че търпи както чисто физически болки и страдания, така и тежки психически страдания, както и други негативни изживявания, свързани с неудобства от битов характер, които е била принудена да изпитва.

Счита, че вредите й са настъпили в резултат от виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди СК7“ с peг. № ******** - П.В.Н.. На 15.01.2024 г. във връзка с причинените й имуществени и неимуществени вреди отпроцесното ПТП, ищцата е предявила претенция 1 пред ответника за изплащане на обезщетение, където е образувана щета № 1500122563 от 15.01.2024 г.

На 20.02.2024 г. ответникът е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, както и е заплатил изцяло предоставените фактури за имуществени вреди, претендирани от ищцата. Този размер на обезщетение ищцата счита за крайно недостатъчен. За увреждащият автомобил ищцата твърди, че е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/22/121001668598, валидна от 22.08.2021 г. до 21,08.2022 г.- валидна към датата на ПТП.

В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД да й заплати сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея като резултат от ПТП, станало на 28.05.2022 г., ведно с лихвата за забава върху уважената част от тази искова претенция, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва предявеният иск по основание и размер.

Претендира разноски и ю.к.възнаграждение. На първо място, заявява, че така изчисленото и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв. изцяло съответства на размера на вредите, като при определянето му са отчетени всички факти и обстоятелства във връзка с настъпването му. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № BG/07/121001668598, относно лек автомобил марка “Ауди”, модел “СК7”, с регистрационен номер ********. Не оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на неимуществени вреди в посочения в исковата молба обем, както и оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдените неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишено. Оспорва искането на ищеца за присъждането на лихва за забава върху застрахователното обезщетение, както и датата от която се дължи.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не формират спор, че към ПТП ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” за виновния водач, че застрахованото лице е причинило ПТП, при което ищцата – пътник в таксиметровия автомобил, е пострадала. Не е формиран спор по въпроса, че по образувана щета № 1500122563 от 15.01.2024 г. , че на 20.02.2024 г. ответникът е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, както и е заплатил изцяло предоставените фактури за имуществени вреди, претендирани от ищцата.

Първият спорен въпрос, предвид направеното възражение в отговора, е дали ищцата е съпричинил уврежданията, при твърденията на ответника, че е бил без предпазен колан. От 2 неоспорената от страните и приета от съда автотехническа експертиза, се установява, че лекият автомобил / конкретно управляваният от застрахованото лице/ е с поставени от завода – производител триточкови предпазни колани на трите задни седалки. От медицинската експертиза се установява, че травмите травмите на гръбнака са от такъв тип, че могат да се получат както при поставен предпазен колан, така и без поставен предпазен колан.

Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение.

Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.;).

Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. , решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от 3 страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл.

ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди При изложеното и установеното от вещото лице по СМЕ, че травмите в областта на гърба, кръста, са щели да настъпят и при поставен предпазен колан, възражението за съпричиняване е неоснователно – липсва причинна връзка между непоставянето на колан и настъпването на вредите, които се установи, че ищцата продължава да търпи към приключване на съдебното дирене пред съда.

Вторият спорен въпрос е дали платеното обезщетение по постигнатото извънсъдебно споразумение , за което страните не спорят, е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди.

От заключението на съдебно - психологическа експертиза, приета, неоспорена по делото, и показанията на разпитаните свидетели, се установява, че ищцата, четири години след ПТП, продължава да не е преработила психологическата травма от ПТП, страхува се да се води в лек автомобил, защото счита, че неминуемо ще настъпи ново ПТП, затова не пътува в лек автомобил изобщо, по изключение са качва в автобус при същите мисли.

Вещото лице, при изслушването си, посочи на съда, че в случай, че ищцата не беше претъпяла друго ПТП преди това от месец май 2022г., то травмите на психиката й щяха да са по – леки, но сочи, че болките в кръста, главоболието, както и песимистичните мисли и страхове, че нещо неминуемо ще се случи с нея или близките й са се появили вследствие на ПТП – то от 5.2022г. Следва да се съобрази обстоятелството, че психологическата травма продължава четири години след ПТП, като същата се изразява и във внезапни събуждания през нощта, след което ищцата не може да заспи, поради което и ежедневието й е нарушено.

От показанията на свидетеля се установи, че ищцата, от ПТП, не е посещавала родното си място. Изложеното, ведно с физическата болка, която съпътства ежедневието на ищцата / 4 установена със свидетелските показания и СМЕ/, водят на извода, че страданието на ищцата от ПТП е продължило в пъти повече от обичайното при подобно ПТП, особено при съобразяване на изложеното от вещото лице по СМЕ при изслушването му, че фрактурата на гръбнака, поради незасягане на гръбначния мозък, е по – лека, не е от типа „взривна”, „експлозивна”, и изложеното в заключението, че при подобни травми, след изтичане на 2 месеца / през които болният изпитва силни болки и има нужда от чужда помощ/, до 6 месеца, когато болният изпитва по – леки като интензивност болки, и епизодично има нужда от чужда помощ, и установеното със свидетелски показания, че четири години след инцидента, въпреки проведените неколкократни рехабилитации, ищцата изпитва ежедневни болки, водят на сочения извод на съда за страдание, продължило в пъти повече от обичайното при подобен тип травми. Недоказано е възражението на ответника, че страданието на ищцата е от възрастови изменения – липсва такава констатация на вещото лице, а отговорът на въпроса, поставен в о.с.з. на 13.7.2026г. касае установената по медицинска документация остеохондроза, типична за възрастта. Вещото лице М. подробно обяснява мястото на травмата, която е между гръдния кош и кръста, а остеохондрозните изменения, съгласно медицинските документи са в областта на врата.