Решение № 50 от 17.02.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 838/2025
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Галина Магардичиян, Катина Кавърова, Васил Петков
Цитирани разпоредби
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Русе, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Магардичиян
Членове:
Васил Петков
Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500838 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 641/29.10.2025 г. по гр. дело № 3946 от 2024 г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение № 286 от 27.06.2024 г. по ВГД № 364/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
„Топлофикация Русе“ АД – гр. Русе обжалва Решение № 289/06.03.2025 г. по гр. дело № 6625/2023 г. по описа на Районен съд – Русе като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно е изградил правните си изводи въпреки събраните по делото доказателства. Счита, че работодателят е установил в процеса при условията на пълно и главно доказване на трите, посочени в заповедта за уволнение, дисциплинарни нарушения. Издадената заповед за уволнение е законосъобразна. Иска да бъде постановено друго решение, с което да се потвърди обжалваната Заповед № 361/23.10.2023 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация Русе“ АД, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ, като правилна и законосъобразна.
Въззиваемият Б. А. Ц. чрез пълномощника си адв. К. Д., в писмен отговор на въззивната жалба се излагат твърдения за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното от първоинстанционния съд решение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между Б. А. Ц. и „Топлофикация-Русе“ ЕАД / понастоящем АД/ е 1 възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор №ЗН18/17.05.2019г., по силата на което ищецът Б. Ц. е назначен в предприятието на „Топлофикация – Русе“ ЕАД /сега АД/ да изпълнява длъжността „Монтьор, ремонт на машини и оборудване /зв. „Нагревни повърхности“/.
Със Заповед № 361 от 23.10.2023г на изпълнителният директор на „Топлофикация-Русе“АД на Б. А. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е издадена на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ вр чл.190, ал.1 т.3 и чл.188, т.3 КТ. Причините за налагане на наказанието, посочени в издадената заповед, са, че на 28.08.2023г е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистване е било възложено на работна група, състояща се от двама работници : Б. А. Ц. и С. Б. Г., която ревизия констатира, че са запушени 63 броя дюзи, като 48 от тях са били възложени за почистване на работната група, в която участва Б. Ц., което представлява неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила- нарушение на чл.36, т.3 от Правилника за вътрешния труда, както и чл.190, ал.1, т.3 КТ- системни нарушения на трудовата дисциплина. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Б. Ц. е наказван и преди за нарушаване на трудовата дисциплина за нарушения, извършени в период от една година, като за първото не е наложено дисциплинарно наказание, а е издадена Заповед № 155/24.04.2023г за неначисляване на премия на основание чл.3.11 от Приложение № 3на Правилника за заплащане на труда, а за второто нарушение е наказан с „предупреждение за уволнение“ на основание Заповед от 27.07.2023г. Според заповедта за уволнение е налице виновно системно неизпълнение на трудовите задължения и тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят след преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, оценка на субективното отношение на работника към деянието определя налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В задължителните указания на ВКС, съдържащи се в мотивите на Решение № 641 от 29.10.2025г, постановено рог р.д.№ 3946/24 по описа на ВКС е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание „ уволнение“ от страна на работодателя не е налице нарушение на чл. 195 ал. 1 от КТ и че в издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. А. Ц., работодателят се е позовал на три нарушения, извършени от ищеца.
Първото нарушение е неизпълнение на възложена на ищеца работа по почистване на дюзи на рециркулационни помпи /РЦП/, което в заповедта е описано като непочистване, респективно запушване на 48 броя дюзи на РЦП, констатирано при извършена на 28.08.2023 г. ревизия на дюзите.
Второто нарушение е нарушение, за което работодателят се е позовал с влязлата в сила Заповед № 274/27.07.2023 г., с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Третото нарушение е преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г., за което работодателят е цитирал Заповед № 155/24.04.2023 година.
Въззивният съд намира, че при издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ работодателят е спазил императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да 2 приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В първата инстанция са представени писмени доказателства, удостоверяващи, че за нарушението на трудовата дисциплина на 12.04.2023г, изразяващо се в това, че на посочената дата Б. Ц. и С. Г. след като излизат в почивка в 15.00 не се връщат на обекта да завършат работата си, като остават сами колегите си да работят- заварчика Г. С. и И. К. - монтьор, на 20.04.2023г са искани писмени обяснения и същият е уведомен, че същите се изискват, за да се установи нарушена ли е трудовата и технологична дисциплина и че обясненията му ще бъдат взети предвид при евентуално определяне на дисциплинарно наказание. На същата дата Ц. е дал писмени обяснения. / л.5455 от делото/. За това нарушение работодателят не е наложил дисциплинарно наказание, а е наредил със Заповед № 155 от 24.04.2023г да не му се начислява премия за м.04.23г. В този смисъл дали цитираната в заповедта за уволнение заповед е връчена или не на работника няма отношение към преценката за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, тъй като от значение е единствено извършването на нарушението на трудовата дисциплина от работника, респективно установяването на това нарушение и дали същото правилно е отчетено от работодателя при преценка за наличието на основанието на заповедта „ системно нарушение на трудовата дисциплина“.
За следващото нарушение, извършено от Ц., изразяващо се в това, че е установено несъосие на отворите на пробити детайли във връзка с възложено на Ц. и Г. изработка на кпережи на междинен плъзгащ лагер на бъркалки за СОИ също на 17.07.2023г са искани обяснения от Ц. и той е дал такива на 18.07.2023г. За това нарушение на Б. Ц. със Заповед № 274/27.07.2023г е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, която заповед не е обжалвана от него и е влязла в сила. Следва да се отбележи, че посочените две нарушения на трудовата дисциплина са посочени от работодателя в издадената от него заповед за дисциплинарно уволнение, за да може последният да обоснове посоченото в заповедта основание за издаването й – чл.190, ал.1 , т.3 КТ, а именно „ системни нарушения на трудовата дисциплина“.
За основното нарушение на трудовата дисциплина, извършено от Ц., според издадената Заповед № 361 от 23.10.2023г, извършено на 28.08.2023г изразяващо се в това, че ревизия е констатирала, че са установени 63 запушени дюзи като 48броя от тях се били възложени за почистване на работна група, в която е участвал Б. Ц. също са му искани подробни писмени обяснения и е предупреден, че същите са във връзка с установяване дали е нарушил трудовата и технологична дисциплина и при преценка за налагане евентуално на дисциплинарно наказания. Същият е дал писмени обяснения във връзка с тази покана. / л.67-68 от делото/.
С оглед изложеното съдът намира, че работодателят не е нарушил императивните правила, визирани в чл.193, ал.1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че при преценка на събраните в първата инстанция, а и при настоящото разглеждане на спора във въззивната инстанция, писмени и гласни доказателства, може да се направи извода за доказаност от страна на работодателя на нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в издадената заповед за уволнение, извършени от Ц..
Неоснователни са възраженията на Ц. както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство, че няма длъжностна характеристика и такава не му е връчена, както и че му е възложена работа без 3 писмена заповед и инструкции по безопасност на труда. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ в цех за централизиран ремонт, механичен ремонт, зв.“ Нагревни повърхности, очисващи съоръжения“, според която основната функция на длъжността е извършване на профилактика, текущо поддържане и ремонт на всички нагревни повърхности и очистващи съоръжения собственост на дружеството работодател. Освен конкретно посочените дейности в длъжностната характеристика, в т.2.7. от същата е посочено, че работникът следва да извършва и други работи, възложени му от механика.
Неоснователно е възражението на Ц., че тази длъжностна характеристика не му е връчена. Същата се съдържа в личното му трудово досие, представено пред настоящата инстанция и видно от същата му е връчена на 21.05.2019г., което обстоятелство се оспорва от пълномощника на ищеца, но в същото време се твърди в писмените бележки по спора „длъжностната характеристика не е връчена, а само му е дадена за сведение, за което се е разписал на гърба й“.
Доказателствата по делото сочат, че на ищеца са възлагани изпълнение на работи, свързани със задълженията му, както и че същият вид дейности са възлагани и на други работници или служители, работещи в ответното дружество. Това води до извода, че по делото не е доказано твърдението на работника за злоупотреба с право от страна на работодателя и дискриминация от негова страна, още повече, че в исковата молба такива твърдения липсват, а в хода на производството са наведени такива твърдения на работника без същите да са конкретизирани.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че работодателят е установил в процеса при условията на пълно и главно доказване, че ищецът Ц. е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, които са посочени в заповедта му за уволнение, а именно неизпълнение на възложена на ищеца работа по почистване на дюзи на рециркулационни помпи /РЦП/, което в заповедта е описано като непочистване, респективно запушване на 48 броя дюзи на РЦП, констатирано при извършена на 28.08.2023 г. ревизия на дюзите, преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г, както и нарушението, за което е налице влязла в сила Заповед № 274/27.07.2023 г., с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Последната заповед не е обжалвана от Ц., поради което същата не може да бъде ревизирана в настоящото производство и всички възражения, направени от него в настоящото производство не следва да бъдат разглеждани. Следва отново да се подчертае, че визирането от страна на работодателя на нарушението, за което на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“ е само и единствено, за да се обоснове основанието, посочено от работодателя, че е налице „ системно нарушение на трудовата дисциплина“ от страна на работника.
Настоящият въззивен състав намира, че работодателят е доказал това основание, посочено в заповедта. Всички писмени и гласни доказателства, събрани в производството сочат, че Ц. е извършил нарушенията, вписани в заповедта за уволнение. Обстоятелството, че са му искани обяснения и всяко едно от тях и за част от тях е санкциониран по никакъв начин, че може да обоснове извод за дискриминационно отношение на работодателя към него.
Събраните гласни доказателства се подкрепят от представените писмени доказателства по делото. Следва да се отбележи, че гласните доказателства не са само от преките ръководители на ищеца, но и от негови колеги, на които 4 работодателят е възлагал дейности подобни на извършваните от ищеца, поради което следва да се даде вяра на събраните в първата инстанция гласни доказателства.
Разпечатката съдържа 30 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47ef8911-03a3-47b3-aa23-4b38600ae45d