Решение № 1031 от 21.09.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 97/2026
- Вид
- Решение № 1031
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1031 гр. Кюстендил, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520100097 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Флора 19“ ЕООД против „Грийн Лайф МиК“ ЕООД
В исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество „Флора 19” ЕООД и ответното дружество „Грийн Лайф МиК” ЕООД били установени трайни търговски отношения, свързани с дейност по озеленяване и продажба на цветя и трайни насаждения.
Твърди се, че по искане на управителя на ответното дружество на 24.04.2025 г. ищецът продал и предал на ответника 4 броя палми, като между страните било постигнато съгласие плащането да бъде извършено след издаване на фактура. Излага се, че на 30.04.2025 г. била издадена фактура № 0000000138 за обща стойност 3732 лева с ДДС, съдържаща данни за продадената стока, цената и банковата сметка за плащане. Твърди се, че стоката била получена от ответника, а фактурата – предадена за осчетоводяване, но задължението не било изпълнено нито на падежа, нито до подаване на исковата молба.
Поддържа се, че от 01.05.2025 г. ответникът е изпаднал в забава и освен главницата дължи и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.05.2025 г. до 09.01.2026 г. в размер на 357,48 лева. Посочва се още, че след въвеждането на еврото като официално платежно средство в Република България, претенциите се предявяват в евро, а именно: сумата 1908,14 евро – равностойност на главницата от 3732 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 182,78 евро – равностойност на обезщетението за забава в размер на 357,48 лева.
Излага се, че преди предявяване на исковете ищецът е поискал обезпечение на бъдещите претенции по реда на чл. 390 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 1
50/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Сочи се, че с определение от 09.01.2026 г. съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на запори върху банкови сметки на ответника, като е издадена и обезпечителна заповед.
Поради изложеното се иска да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „Грийн Лайф МиК“ ЕООД, ЕИК: 206307848, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“ 3, бл. 349, вх. 2, ап. 37 да заплати на ищеца „Флора 19“ ЕООД, ЕИК: 205585638, със седалище и адрес на управление с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул. „Осми март“ № 6 сумата в размер на 1908,14 евро /с равностойност в лева 3732,00 лв/, представляваща главница по непогасено задължение по фактура № 0000000138, издадена на 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда /14.01.2026г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 182,78 евро /с равностойност в лева 357,46 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 01.05.2025г. – 09.01.2026г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е депозирало писмен отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответника, редовно призован при усл. на чл. 58 вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 30.03.2026г. – л. 21 от делото) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована при усл. на чл. 58 вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК, не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателн и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПКответната страна следва да бъде осъдена да заплати н а ищцовото дружество направените разноски по 2 настоящото производство. Така, налични са данни за заплатена държавна такса в размер на 101,88 евро, която е дължимата такава съобразно Разпореждане рег. № 271/15.01.2026г. Платената в повече сума от 25,56 евро, подлежи на възстановяване при изрично отправено искане; платени в брой, според представения договор за правна помощ 358,00 евро – адвокатски хонорар;
При произнасянето по отговорността за разноски съдът следва да съобрази и разходите, направени във връзка с обезпечаването на предявения иск. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските в обезпечителното производство се присъждат с решението по съществото на спора според неговия изход. Макар да представлява самостоятелна форма на защита, обезпечителното производство е функционално свързано с исковото, тъй като осигурява възможността за осъществяване на признатите с решението права. Поради това отговорността за направените в него разноски се разрешава от съда, разглеждащ обезпечения иск, по правилата на чл. 78 ГПК.
Това разрешение обхваща разходите както за допускане на обезпечението от съда, така и за налагането на допуснатата обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Обстоятелството, че за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело, не променя характера на извършваните действия като част от обезпечителния процес. Производството пред съдебния изпълнител в тази хипотеза има за предмет осъществяването на допуснатото обезпечение и не представлява производство за принудително удовлетворяване на вземане въз основа на изпълнително основание по чл. 404 ГПК.
Ето защо разпоредбата на чл. 79 ГПК не предоставя основание съдебният изпълнител самостоятелно да възложи и събере тези разноски от ответника. Тяхната дължимост зависи от разрешаването на спора по обезпечения иск, а преценката за това принадлежи на исковия съд. В този смисъл са определение № 50411/28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2983/2020 г. и определение № 3486/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2174/2024 г., двете на III г. о. на ВКС.
Поради горното в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските по ч.гр.д. № 50/2026г. от описа на РС – Кюстендил в размер на 273,54 евро, както и тези по изп.д. № 27/2026г. от описа на ЧСИ Г. Д. , рег. № ***, с р-н на действие СГС в размер на 54,46 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „Грийн Лайф МиК“ ЕООД, ЕИК: 206307848, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“ 3, бл. 349, вх. 2, ап. 37 да заплати на ищеца „Флора 19“ ЕООД, ЕИК: 205585638, със седалище и адрес на управление с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул. „Осми март“ № 6 сумата в размер на 1908,14 евро /с равностойност в лева 3732,00 лв/, представляваща главница по непогасено задължение по фактура № 0000000138, издадена на 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда /14.01.2026г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 182,78 евро /с равностойност в лева 357,46 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 01.05.2025г. – 09.01.2026г.
OСЪЖДА „Грийн Лайф МиК“ ЕООД, ЕИК: 206307848, със седалище и адрес 3 на управление гр. София, р-н „Младост“ 3, бл. 349, вх. 2, ап. 37 да заплати на ищеца „Флора 19“ ЕООД, ЕИК: 205585638, със седалище и адрес на управление с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул. „Осми март“ № 6 сумите, както следва: 459,88 евро – сторени разноски по настоящото дело; 273,54 евро – сторени разноски по ч.гр.д. № 50/2026г. от описа на РС – Кюстендил; 54,46 евро – сторени разноски по изп. д. № 27/2026г. от описа на ЧСИ Г. Д. , рег. № ***, с р-н на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4