Решение № 1823 от 23.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1823

****, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110110300 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. С. М. срещу И. В. Н., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. дело № ************** по описа на СИС при ВРС, за което вземане по ч. гр. д. № ************ по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е издадена Заповед № **** от 28.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила съдебно решение ищцата е осъдена да заплати на ответника суми, съставляващи съдебно деловодни разноски. В първоинстанционното производство от страна на ищеца (ответник в настоящото) е посочена банкова сметка за доброволно плащане. В изпълнение на съдебното решение, ищцата превежда по посочената банкова сметка присъдените суми. Няколко дни по – късно е уведомена от банката за закриване на сметката. На 08.07.2021 г. ищцата извършва плащане посредством системата Easy pay. Преведените суми са получени от ответника на 11.12.2021 г. Независимо от осъществените плащания, ответникът се 1 снабдява с изпълнителни листи, въз основа на които образува три изпълнителни дела. До ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, което обуславя и необходимостта от правна защита, за осъществяването на която е заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се още, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т. 1 ГПК – поради плащане преди образуването му.

Ответникът – И. В. Н., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на иска. Становището си за недопустимост обосновава с възражение за невъзможността по исков ред да се възстановяват разноски за адвокатска защита. Излагат се още възражения за липсва на правен интерес на ищцата от провеждане на предявения иск. На трето място, намира че интересите на ищцата биха могли да бъдат надлежно охранени посредством провеждане на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК. На следващо място, ответникът излага подробни съображения за неоснователност на иска, като сочи че по никакъв начин не е уведомен за предприетите от ищцата действия по погасяване на задължението. Позовава се също на недобросъвестно упражняване на процесуални права от ищцата. Отправя искане за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

С ъ д ъ т , след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение по гр. д. № **** по описа на Районен съд – Варна за 2020 г., Г. С. М. е осъдена да заплати на И. В. Н. сумата от 312.80 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 04.02.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

С Определение 264665/ 16.12.2020 г. по гр. д. № **** 2020 г. на ВРС, постановеното решение е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта за разноските, като Г. М. С. е осъдена да заплати на И. В. Н., разноски в размер 2 на 53.84 лв.

Решението на ВРС е потвърдено от състав на Варненски окръжен съд, с решение от 28.06.2021 г. по в. гр. д. № ***/ 2021 г. С цитираното решение Г.

С. М. е осъдена да заплати на И. В. Н. сумата от 330 лв., представляваща разноски за водене на въззивното производство.

От материалите по приобщеното изпълнително дело се установява следното:

- на 05.07.2021 г., Г. С. М. превежда в полза на И. В. Н., по сметка с IBAN: ************, сумата от 739.47 лв. Като основание за извършения превод е посочено 312.80 + 53.84 – ГД **** 20 г. ВРС, 43.10 ЛХ 26.02.20 – 05.07.2021, 330 – ГД ***/ 21.

- до И. Н. е изпратено писмо по телепоща от Г. М., обективиращо изявления за невъзможност за извършване на плащане на дължимите суми по гр. д. № **** 2020 г. на ВРС и 587/ 2021 г. на ВОС, по посочената по делото банковата сметка, поради закриването и. Поради липса на данни за друга сметка, сумите са изпратени чрез „EasyPay“.

- съгласно приобщеното писмо – отговор, телепощата е доставена на адреса на получателя срещу подпис, на 14.07.2021 г., като е направено отбелязване „Н.а – майка“.

- видно от приобщените на л. 22 от изп. дело разписки, на 08.07.2021 г. от Г. М. в полза на И. Н. са извършени две плащания чрез „EasyPay“, съответно за сумите от 409.74 лв. (с посочено основание 312.80 лв. + 53.84 лв.

– гр. д. ****-20, 43.10 лв. – лихви 26.02.20 – 05.07.21) и 330.00 лева (с посочено основание по в. гр. д. № *** от 21 г. на ВОС).

Въз основа на влезлите в сила съдебни актове, на 17.01.2022 г., в полза на И. Н. е издаден изпълнителен лист № ******* срещу Г. С. М., за сумата от 53.84 лв., представляваща съдебно – деловодни разноск, съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 21.01.2022 г. по описа на СИС при ВРС, е образувано изп. д. № **************.

Приобщен по изпълнителното дело е договор № ************** г., сключен между Г. С. М. и адв. А. А., с предмет оказване на правна защита и съдействие по изп. дело.

3

С постановление от 14.06.2022 г. изпълнително дело № ******** – VІІІ район по описа на СИС при ВРС е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е предявен врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № ****/ 2022 г. на ВРС.

В настоящия случай, претендират се имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и единственият път за защита за г- жа М. е да претендира тези разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.

В контекста на горното, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за основателното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на образувано изпълнително производство, което е прекратено, поради заплащане на задължението преди образуването, че е заплащане на процесното адвокатско възнаграждение, наличието на причинно-следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и заплатения хонорар, че вредата е причинена при или по повод възложена от ответника работа.

Не се спори между страните, а и се установява от коментираните погоре писмени доказателства, че от ответника срещу ищцата е инициирано изпълнително производство, относно вземане съставляващо присъдени съдебно – деловодни разноски. Безспорно е също така и че изпълнителното 4 дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – поради заплащане на сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело. В тази връзка, установени в настоящото производство са както факта на заплащане на сумата преди образуване на изпълнителното производство , така и уведомяването на кредитора за това - чрез телепоща, получена на посочения от получателя адрес, от лице съгласно да получи пратката със задължение да я предаде. Тези факти не са и оспорени от ответника. Независимо от надлежното уведомяване за извършеното погашение, от страна на кредитора е образувано изпълнително производство. В тази връзка, следва да отговаря за неоснователното си действие, за онези вреди, които са в пряка причинна връзка с това му поведение.

Установи се, че упълномощаване от ищеца на процесуален представител, който да защитава законните му права и интереси по воденото срещу него изпълнително производство, както и заплащането от г- жа М. на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Тези факти също не са оспорени от ответника. Вярно е, че процесуалното представителство на длъжника от адвокат не е задължително, но е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълната охрана на интересите му, особено като се има предвид специфичната материя, в която се е ползвала защита. Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение и водения изпълнителен процес, прекратен в резултат на бездействието на взискателя.

На следващо място, от представения по делото договор за правна защита и съдействие безспорно се установява и размера на вредата, съотносим със заплатеното възнаграждение на упълномощения адвокат – 500 лв. С оглед изложеното, при липса на възможност за служебно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се приеме за доказан и размера на иска.

Горното обосновава извод за основателност на претенцията за присъждане на имуществени вреди като същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените за водене на производството разноски.

В предвид въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, след 5 съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, както и с осъществените от пълномощника процесуални действия, налага се извод за наличие на предпоставките за редуциране на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Ето защо, в полза на г- жа М. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 525.00 лв., от които 25.00 лв. - за държавна такса и 500.00 за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищцата следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които възлизат на 425.00 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 251.37 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. В.

Н., ЕГН: **********, с адрес ****, ул. ********** № *********** дължи на Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес ****, ул. „***********“ № ******* сумата о т 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. дело № ************** по описа на СИС при ВРС, за което вземане по ч. гр. д. № ************ по описа на Районен съд – Варна за 2022 г. е издадена Заповед № **** от 28.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, с адрес ****, ул. ********** № *********** да заплати Г. С. М., ЕГН: **********, с адрес ****, ул.

„***********“ № ******* сумата от 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.